Феноменът на самоубийството като симптом на нашето време

Какъв тип достигане до безизходицата е самоубийството?

Най-крайният тип, защото това е най- радикално решение, което може да се вземе. Ако трябва проблемът като цяло да се подведе под общ знаменател, това най-лесно може да стане, като се сведе до възможно най-голямата дълбочина. Така проблемът най-общо може да се характеризира като проблем на духа.

Това индивидуален проблем ли е, или е част от общественото здраве, от това, което сме като общност от хора?

И едното, и другото. Когато се преживява индивидуално от всеки, то не се осъзнава като общ проблем, като проблем на нашето време. Но със сигурност е проблем и на времето. Това беше един от главните ми мотиви да се захвана с него. Със сигурност това е много сериозен проблем - за това какво става с човечеството в наше време. Има нещо в духа на времето, което се отразява по този не много добър начин. И това е един от сериозните симптоми за това.

Този проблем лесен ли е за дефиниране, осъзнаване и - съответно - за неговото разрешаване?

Не, за съжаление това е най-трудното и най-сложното. Понеже е много дълбок, много често и много лесно се припознава в повърхностни проявления. Обикновено причините се търсят на чисто психологическо ниво. Това не е невярно, но със сигурност истинските корени са много по-дълбоко. И когато се търсят дефиниции на това ниво, те почти винаги се оказват грешни и подвеждащи. Проблемът не може да бъде разрешен със средствата на съвременната медицина и психиатрия, тъй като се корени много по-дълбоко. Той може да бъде сведен до някакъв минимум, да бъде ограничен, но не и разрешен. Доказва го световната тенденция - процентът на самоубийствата в цял свят расте.

Какъв отговор може да даде анализ на това, което казвате, в рамките на 57-те минути на един документален филм?

Отговор едва ли може да даде. Според мен филмът ще е постигнал целта си, ако е поставил възможно най-дълбоки въпроси, ако е подтикнал хората да си зададат такъв род въпроси, каквито много рядко си задават в наше време. Филмът обръща внимание на неща, за които хората избягват да мислят, точно поради общите тенденции на времето. То е такова, че почти като някакъв вид неосъзната пропаганда или автоцензура, хората предпочитат да виждат само доброто и да мислят само позитивно. Този филм не отклонява от тази тенденция, той не забранява това мислене, не го заклеймява. Той бърка много надълбоко там, където могат да се намерят и много хубави неща, освен лошите. Но този род проблем - проблемът със самоубийството - представлява такъв род сигнал и симптом, че дори да го имаше в единични и ограничени случаи, пак щеше да означава страшно много. Аз чувствам заснемането на този филм като дълг. Ролята на филма е да алармира, да светне червена лампичка. Не толкова да даде отговори.

Не можем обаче да направим извода, че позитивното мислене задължително влиза в конфликт с обществената чувствителност, с това всеки един от нас да е склонен да чуе болката и да помогне на човека до себе си.

По някакъв начин чувствам, че това е вярно. В наше време позитивното мислене до голяма степен се е свело до обезчувствяване. Най-често страда точно състрадателността и способността да съчувстваме на другия.

Преминали ли сме точка, отвъд която няма връщане назад към по-дълбока чувствителност и трябва да търсим нови решения на този проблем? Възможно ли е да си дадем сметка за нещата, които сме изгубили, и които може би са по-ценни от надпреварата и амбицията на ежедневието?

Аз не вярвам, че чувствителността е безвъзвратно изгубена. Ако го вярвах, нямаше да правя опити да я възвърна по някакъв начин. На индивидуален план, за всеки човек поотделно, съм по-скоро оптимист. Аз вярвам, че всеки по свой собствен начин може да се възроди, да се върне към това, което е загубил, защото безспорно всички притежават това, от което имаме нужда. Но в по-цялостен мащаб според мен тенденцията е към обратното - даже може да се каже, че в това отношение ние по някакъв начин настигаме Запада. За съжаление, както винаги, в негативните аспекти настигаме Запада много по-бързо, отколкото в позитивните. Това според мен е един от тях. Този проблем на Запад е много по-дълбок. Ние, с нашето препускане към ценностите на Европейския съюз, се доближаваме до тях - много успешно в това отношение.