Филмите в "Един свят" не задълбават в проблемите, а ни разкриват решенията

"Животът е най-голямото училище – това, което ни се случва всеки, ден всяка една минута. Няма нищо случайно. Всичко, което идва при теб, е, за да те научи и да те изведе на твоя път. Всеки има собствен път и нещо, което трябва да направи. Ако го намери, е щастлив. Ако върви по някакви матрици, следва някакви неосъществени амбиции на родителите си – там няма щастие. Човекът трябва да открие в сърцето си своя истински път. Това изисква време, но си заслужава. Това си е работа. Когато се почувстваш щастлив в това, което правиш, идва и материалното благополучие и всякакви украски за успех. Аз мога да го потвърдя, както и хората около мен". Думите са на Георги Христов, организатор на фестивала за документално кино, посветено на човешките права "Един свят", който се провежда за втори път у нас.

Тази година филмите във фестивала са така подбрани, че да припомнят на всеки от нас за основното човешко право да бъдем щастливи и удовлетворени от живота си.

Каква е идеята на фестивала "Един свят"?

"Един свят" е с 10 годишна история, но не в България. Той стартира в Прага, Чехия, преди 10 години, даже 11. Появява се по много интересен начин. Създателят му Игор Блажевич, който е боснененец, бяга преди 11-12 години, когато започва войната между Сърбия и Босна. Той решава, че трябва да се направи нещо. Дубровник, родният му град, е обсаден по това време. Той събира свои колеги чешки журналисти и заедно набират помощи, качват ги в камиони, които карат самите те. По пътя си казват: трябва да се направи нещо, да се обърне внимание на тези теми, да станат публични. Мислят и решават: документални филми. Защото те показват истината такава, каквато е.

Снимат реалните истории за реалните хора с реалните проблеми. Така те правят първия фестивал, който е бил по-малък дори и от това, което ние направихме миналата година тук.

След 10 години "Един свят" е най-големият фестивал за документални филми за човешките права в света. Тази година 140 хил. души посетиха фестивала в Прага. "Един свят" не е просто фестивал, а културно-образователна програма. Целта му е да дава реална представа какво се случва в света, защото много често медиите служат на някой или не доизказват нещата, а тези филми са много истински. Истината просто те удря през лицето.

Защо не сме чували за вас досега?

Както всеки първи не толкова комерсиален фестивал и ние не успяхме толкова широко да го популяризираме. Медиите нямат интерес дори и към този. Все пак интересът тази година е малко по-голям, защото направих един маркетингов ход – да вкарам филм на Леонардо Ди Каприо ("11-ия час")...

Имам обяснение защо медиите нямат интерес, може да прозвучи обидно за някои хора, но аз съм журналист от 10 години и ще го кажа – журналистиката в България е изключително повърхностна. Тези теми не са популярни изобщо – особено за човешките права. А и хората живеят с мисълта, че документалните филми са онези скучни черно-бели ленти от БНТ. Нищо подобно.

Документалното кино е в разцвета на силите си в момента. По света се дават огромни средства, за да се правят такива филми. Човек като отиде в Прага, вижда суперизвестни имена, които се насочват към документалното кино. България, както винаги е в периферията на тези неща и събития.

Няма отвореност, закостенели са нещата, просто в повечето медии има, не искам да обиждам никого, мухъл. Ухае на него. Обиколил съм всички редакции, почукал съм на всички врати, с кой ли не съм се срещнал и само личните контакти, които са много важни в една работа, откликнаха.

"Един свят" е посветен на филми за човешките права, но тази година фестивалът е под наслов "филми за събуждане на човечеството". Не е ли изместен фокусът от основната идея на събитието?

Разбрах, че българската публика се интересува слабо от темите за човешките права и затова тази година направихме селекцията с по-вдъхновяващи филми, не толкова за проблемите, колкото търсещи решения, и то извиращи от нас самите. Това, което имаме като потенциал.

Все повече психолози говорят за "мултипотентността" и потенциала на човека, за това, че имаме различни видове интелигентност в себе си, но никой не ни учи да ги развиваме. В училище ни пълнят главите с глупости, тялото е забравено. В момента образователната система създава професори. Какво правят те? Професорите използват тялото си, за да пренасят главата си от една конференция на друга. Вгледайте се в последната вечер на конференцията как тези хора танцуват. И ще видите, че това е пълна липса на връзка с тялото.

Вярно е, че ни обвиниха, че избягваме от темата за човешките права и забиваме в духовното. Трябвало да се върнем при хората, които ядат кисело мляко цял месец, които не могат да си платят парното и т.н. Аз самият съм участвал в много акции, мисии и т.н. и съм разбрал, че тази помощ не е помощ. Тази помощ е вреда, защото ти го караш да продължава да се чувства безпомощен. Ти го караш да продължава да върви по своя неясно какъв път, вместо да му кажеш: "Ей, ти имаш всички потенциални възможности, обърни им внимание!". За мен има много по-голям смисъл посланието, отколкото по Коледа да занесеш портокалите на децата в домовете и после - всеки по пътя си.

Сега искаме системата "Един свят" да се превърне в реалност в училищата. Много е трудно, не го разбират, на две места вече ни отказват финансиране, не можаха да схванат. А то е ясно – показва се документален филм за някакъв проблем. Децата са друго нещо, към тях не може да подхождаш по същия начин. С филмче ги грабваш и те разбират много важни неща – за личната хигиена, за половото съзряване и т.н.

По време на фестивала ще текат любопитни съпътстващи събития. Разкажете за тях.

Освен качествени документални филми с много награди има няколко съпътстващи събития, свързани с човека. И по скоро с човешкото щастие, с тези уж малки неща като водата и храната, които са всекидневни, и смятаме, че не са нищо особено, но те са основни, те са горивото за всекидневния живот.

Съпътстващите събития са живописна изложба в "Гамалерия" – "Паня е в кома" (на езика на Буда Паня означава мъдрост, извираща от личното съзнание), ден на здравословното хранене и вегетарианството – "Внимание! Храна!", барабанна терапия "Дръм съркъл", социална реклама. Всичко това е ориентирано към това, че нещата могат да се подобрят, че има изход. Достатъчно сме се задълбавали в проблемите, достатъчно сме ги идентифицирали. Време е да говорим за решение, за измъкване от всичко това.

Ще има прожекции в Пловдив, Благоевград и Русе и може би и във Варна. Идеята е събитието да не е центрирано в София.

Разкажете малко за себе си

От 1999 г. съм работил за много вестници и списания – "Дневник", "Земя", сп. "Одисей", сега пиша в сп."Осем", "За жената", "За хората", което е приложение на "Стандарт". В същото време участвам в много неправителствени организации, в семинари за гражданска активност, за социална промяна и т.н.

През 2007 се запознах с Калина Терзиева, която е представител на фестивала "Един свят" за Словакия. Чрез нея се свързах с чехите. Не съм смятал, че ще правя фестивал. Отидох в Прага, вдъхнових се и реших, че ще го направя.

Вярвам в доброто в хората и вярвам, че има равновесни сили.

Програмата на фестивала "Един свят".