Фискални и социални въздействия на предложения "данък вредни храни"

Загуба на работни места и намаление на оборотите и потреблението са част от очакваните ефекти от въвеждането на данък върху вредните храни, сочи анализ на Института за пазарна икономика за фискалните и социалните въздействия от планирания налог. 

Според различните варианти се очаква загуба на между 1500 и 3000 работни места, намален оборот със стотици милиони левове, разходи за съобразяване на бизнеса с новите условия от порядъка на 5 млн. лева и нетни ползи за бюджета между 50 и 130 млн. лева.

Анализът се спира на три възможни варианта според размера на данъчната ставка, която от здравното министерство обявиха, че ще е в разтегливия диапазон между 3% и 9%. Според размера на ставката се прави оценка на очакваните ползи и негативи.

Първи сценарий (според аргументите на привържениците на новите акцизи)

За реализирането на 150 млн. лв. приходи от акцизите (таксите) е необходим оборот от 5 млрд. лв. на облагаемите стоки; (този оборот е условен – действителният оборот за 2014 г. е около 2.5 пъти по-нисък).

Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1.3 млн. лв.

При данък от 3% увеличението на цените спрямо базовия сценарий е също с 3%, което води до намаляване на потреблението с 3%. При този сценарий се очаква загуба на приблизително 2 864 работни места.

Намаленият оборот със 145.5 млн. лв. в икономиката води до по-ниска брутна добавена стойност (58.9 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 15 млн. лв.

Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1.5 млн. лв.

Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 130.3 млн. лв.

Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат поне 4.4 млн. лв. – това са чисти разходи за съобразяване, т.е. това са средства, които не биха отишли за инвестиции или някаква друга производствена употреба.

Втори сценарий (според действителните данни)

Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв. При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новите акцизи ще бъдат 58,2 млн. лв.
 
Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 0.5 млн. лв. При този сценарий се очаква загуба на приблизително 1 145 работни места.

Намаленият оборот в икономиката (от 58.2 млн. лв.) води до по-ниска брутна добавена стойност (23.6 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 6.01 млн. лв..
 
Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 0.6 млн. лв.;

Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 52.12 млн. лв.

Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат минимум 1.75 млн. лв.

Трети сценарий (данъчна ставка от 9% за постигане на заложените фискални цели от 150 млн. лв. приходи)

Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв.

При данъчна ставка от 9% и събираемост от 90% приходите от новия данък/такса ще бъдат 156.3 млн. лв.
 
Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1.2 млн. лв.

При този сценарий се очаква загуба на приблизително 3 076 работни места.
 
Намаленият оборот в икономиката (от 156.3 млн. лв.) и избягването на данъчното облагане води до по-ниска брутна добавена стойност (63.3 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на млн. лв.
 
Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1.6 млн. лв.

Нетните ползи за бюджета при този сценарий 119.2 млн. лв.

Разходите на бизнеса за съобразяване/избягване се очаква да бъдат 4.7 млн. лв.

Неизбежно е, че в тази липса на информация по повод тип данък и неговата ставка, изчисленията са донякъде стилизирани. Те се основават на следното:

Основните параметри и съотношения (дял на брутната добавена стойност и печалбата в оборота) се запазват като през 2014 г.

Реализираните приходи от акцизи (такси) означават намаляване на потреблението със съответния размер, като общото потребление се изменя в зависимост от еластичността на търсене спрямо цената и промяната в цената на облаганите стоки. В резултат от въвеждането на новия данък/такса се намалява оборотът на фирмите, добавената стойност в тях, брутните печалби и разходите за труд (фондът работна заплата), броят на заетите лица и съответно потреблението на работниците в тях.
 
Приходите от акцизи (такси) се използват за покриването на бюджетния дефицит.

Намаляването на бюджетния дефицит означава по-малък допълнителен държавен дълг, което спестява разходи за лихви за държавния бюджет.

Лихвеният процент по новоемитиран държавен дълг (със срок до падежа 5 години) е 1% годишно.

Еластичността на търсене на подлежащите на облагане стоки спрямо цената е -1 (т.е. за всеки 1% увеличаване на цената търсеното количество се понижава с 1%).

При данъчна ставка от 3% се приема, че събираемостта на данъчните приходи ще бъде 100% (оптимистично допускане). При по-високи данъчни ставки (например 9%) стимулите за избягване на данъчното облагане водят до понижаване на събираемостта до 90%, като в това предположение не се включва загубата на конкурентност, а търсенето на заместители и заместващ внос – те са разгледани отделно.

Данъчната ставка по предложените акцизи е между 3% и 10%. В третия разгледан сценарий се използва ставка от 9%, тъй като тя е достатъчна за реализиране на брутни приходи от 150 млн. лв., какъвто размер се обсъжда в публичното пространство от защитниците на идеята.
 
Целият данък/такса се поема от потребителите, т.е. цените се увеличават с размера на данъка.
 
Оценките са направени по базови цени от 2015 г.