Гърция с интерес да инвестира в нови реактори в АЕЦ "Козлодуй"

Гърция е проявила интерес да инвестира в изграждането на нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" или да сключи дългосрочен договор за изкупуване на произвежданата от тях електроенергия, обяви премиерът Николай Денков пред журналисти в понеделник, след срещата си в Атина с колегата си Кириакос Мицотакис. България пък на свой ред е обявила намерението си да влезе в концесиите на гръцките пристанища Кавала и Александруполис, а двете страни са дали заявка, че смятат да изградят петролопровода от Александруполис до Бургас като начин за осигуряване на алтернативен суров петрол за преработка в рафинерията "Нефтохим".

По думите на Денков участието на Гърция в бъдещ проект за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" като инвеститор или купувач на електроенергията ще зависи от това кой е по-подходящият вариант.

В момента американската компания "Уестингхаус" извършва предпроектно проучване за построяването на реактор по тяхната технология AP-1000. Такъв план имаше още през 2014 г. - за VІІ блок по тази технология, но бе прекратен заради отказа на "Уестингхаус" да е повече от доставчик на оборудването и да инвестира н проекта, оценяван тогава на 7.7 мллрд. долара. Сегашното проучване трябва да даде цена и параметри на евентуален нов ядрен блок.

Досега от редовното правителство не са коментирали как си представят реализацията на проекта и дали в проектната компания ще се привличат външни инвеститори.

Заявката на дългосрочни договори за изкупуване на ток бе приложена при търсенето на стратегически инвеститор за доизграждането на АЕЦ "Белене" и имаше такива от свързваните с енергийни бос Христо Ковачки фирми "Атоменергоремонт" и "Гранд Енерджи Дистибюшън", която обаче по-късно смени собствеността си, както и от други компании. Подобни контракти гарантират работата на бъдещата мощност, както и позволяват търсенето на кредитиране.

Двамата премиери са обсъдили и възможността България да се включи в концесиите на пристанищата в Кавала и Александруполис, каза още Денков.

Такова намерение бе обявено още през март миналата година от правителството на Кирим Петков в момента, в който в обявената процедура имаше вече подадени оферти. Тогава Петкова обяви намерение за влизане с 10-15 процентен дял, но по-късно тогавашният транспортен министър Николай Събев каза, че участието ще е 20%.

Явно обаче тогава, а и служебните правителства след това, не са предприели никакви действия и сега темата отново е на дневен ред макар и с огромно закъснение.

Позакъснели апетити към пристанищни концесии в Гърция

"Беше важно за нашата държава да видим доколко можем да се включим в концесиите на пристанищата в Кавала и Александруполис. По отношение на Кавала, предстои подписване на договор на гръцката държава с концесионера и ясно е заявено съгласие България да се включи в тази концесия. Изходната точка за преговори е 20% участие на България. Това е независимо от терминалите за втечнен газ, а е за самото пристанище. Предстои в следващите месеци да има развитие по темата", обясни Денков.

Той обясни, че в момента процедурата за концесията на пристанището в Александруполис е спряна, но ако отново бъде открита, България ще може отново да заяви своя интерес.

Тръбата Александруполис-Бургас остава на дневен ред

Обсъден е бил и още един проект, завещан от служебното правителство – този за изграждане на нефтопровод Александруполис – Бургас, който да осигурява неруски петрол за бургаската рафинерия. Споразумение за създаване на работна група бе подписано през март 2023 г. Тя трябваше да направи предварителни проучвания, да изследва възможностите за структуриране на проекта за нефтопровода, да анализира вариантите за неговото финансиране и да подготви план за действие за реализирането му с цел въвеждането му в експлоатация до края на 2024 г. Предвижда се капацитетът на нефтопровода да осигурява пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници. Явно обаче и по този иницииран от президента Румен Радев и подкрепен от "Лукойл" проект няма напредък.

Препотвърдено намерение за капацитет от "Чирен"

Гърция също така е препотвърдила интереса си да резервира капацитет от газохранилището в Чирен след разширението ми, което ще стане факт догодина. През януари кабинетът на Гълъб Донев одобри сключването на меморандум с Гърция, който да позволи на гръцки газови доставчици да резервират капацитет от "Чирен", а на български – да получат слотове за разтоварване на втечнен газ на гръцки терминали.

"Работи се усилено по увеличаване на интензитета на газа, който може да се подаде със слагане на допълнителни компресорни станции и за да може България да бъде захранена и да се подава газ на съседни страни на север и запад от нас", каза още Денков, имайки предвид увеличаването на капацитета на връзката Комотини – Стара Загора.

Обсъдени са и жп връзките между двете страни.

Повече жп товари и превоз с влак на украинско зърно до Гърция

Обсъжда се вариантът украинско зърно да бъде превозвано с влакове през България до гръцките пристанища, каза още българския премиер, но не даде повече подробности.

По информация на Mediapool предложението било български влакове да товарят житото на границата на Украйна с Румъния и след това да го превозват през румънска и българска територия до гръцкото пристанище Александруполис. Не е ясно обаче кой български превозвачи би имал капацитета за поеме такива товари, при положение, че "Българските държавни железници" имат недостиг както на локомотиви, така и на товарни вагони. Съмнително е и дали частните жп компании могат да извършват подобни превози с наличния си железопътен състав.

Гърция вече е започнала да развива железопътните линии, които са от особен интерес за България – към Кулата и към Свиленград. Подобряването на техническото състояние на железните пътища в тези две посоки би позволило да се пренасят повече товари от България, Румъния, Украйна и Молдова към гръцките пристанища, коментира още Денков.

В състава на българската делегация при днешното посещение са били също министърът на финансите Асен Василев, министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейкoв и министърът на енергетиката Румен Радев.

"Ние смятаме България за стратегически партньор на Гърция. Имаме много въпроси, по които можем да работим заедно и съм сигурен, че ще ги обсъдим много по-подробно, започвайки от нашия европейски дневен ред и продължавайки с нашето сътрудничество в енергетиката, инфраструктурата и транспорта", коментира Мицотакис след срещата.

Той посочи още, че България е "важен икономически партньор на Гърция, голям пазар за нашия износ и важна дестинация за гръцките преки чуждестранни инвестиции, но и страна, която чувстваме близка до нас в културно отношение". Той спомена и големия брой български туристи, посещаващи Гърция всяко лято, и приветства Денков като "приятел на Гърция".