България и Гърция проучват дали да строят петролопровод за "Нефтохим"

Енергийните министри на България и Гърция Росен Христов и Костас Скрекас подписаха в четвъртък споразумение за създаването на работна група на двете държави, която да проучи възможността за построяването на петролопровод от гръцкия град Александруполис до Бургас. През него трябва да се захранва основно рафинерията на руската компания "Лукойл" – "Нефтохим", която до края на 2024 г. ще трябва да спре вноса на руски нефт заради наложените от Еврокомисията санкции срещу Москва.

Работната група трябва да направи предварителни проучвания, да изследва възможностите за структуриране на проекта за нефтопровода, да анализира вариантите за неговото финансиране и да подготви план за действие за реализирането му с цел въвеждането му в експлоатация до края на 2024 г. Предвижда се капацитетът на нефтопровода да осигурява поне пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници.

Възкресяването на прекратения от българската страна през 2011 г. проект, който обаче тогава бе за доставка на руски петрол с танкери до Бургас, а от там по тръба до Александруполис, бе обявено от президента Румен Радев през декември, но в обратна посока и естествено подкрепено от "Лукойл".

Сега стана ясно, че новият проект за тръба с обратен поток предвиждатой да е с малко по-къс маршрут и над тройно по-малък капацитет

Проектът, в който бяха замесени три руски компании, специално създадена за случая българска фирма и гръцка, бе за съоръжение с дължина 285 км и годишен капацитет от 35 млн. тона петрол с последващо увеличение до 50 млн. т. Към 2011 г. стойността му се оценяваше на 1 млрд. евро, сега със сигурност ще е значително по-висока.

Трасето в сегашния вариант се планира да е дълго 279 км, а мощността му да е 10 млн. т. годишно.

Енергийните министри на България и Гърция подписаха и меморандум за сътрудничество по въпросите на гарантирането на газовите доставки и съхраняването на природен газ. Той е в изпълнение на регламент на Европейския парламент, приет миналата година. Според него всяка държава, която не разполага с подземни съоръжения за съхранение на газ на нейна територия, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС.

Гърция няма свое газохранилище и неведнъж в последно време е заявявала интереса си към разширения от края на 2024 г. капацитет на българското съоръжение в Чирен. През годините фирми, работещи на гръцщия газов пазар, са ползвали подземното газохранилище край Враца.

В началото на януари тази година правителството на Гълъб Донев одобри сключването на двата меморандума с Гърция - за проучването за петролопровода и за възможност за резервиране на капацитет от Чирен за гръцки газови доставчици, а българските – да получат слотове за разтоварване на втечнен газ на гръцки терминали. 

Подписване на документите се случи в рамките на посещение на Румен Радев в Гърция, където той се срещна с президента Катерина Сакеларопулу и с министър-председателя Кириакос Мицотакис.

"Войната на Русия срещу Украйна ни накара да преосмислим понятията сигурност, свързаност, добросъседство и солидарност", каза Румен Радев на брифинг с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис.

"Петролопроводът Александруполис – Бургас има стратегическо значение за България, защото предоставя възможност за реална диверсификация и алтернативни доставки на неруски петрол към рафинерията в Бургас – най-голямата на Балканите", коментира Радев. Добави, че съоръжението "повишава и сигурността, и ефективността на доставките, защото избягва дългото чакане и риска от преминаването на танкерите през черноморските проливи".

Радев припомни, че през октомври миналата година беше завършен газовият интерконектор с Гърция. Беше удвоен и капацитетът за втечнен газ на терминала край Александруполис. "Увеличихме износа на електрическа енергия за Гърция", добави президентът. Каза, че е била ускорена и работата по повишаването на свързаността между транспортните и електропреносни мрежи на двете страни.

"Увеличи се стокообменът с повече от един млрд. евро", допълни държавният глава.

"Вече мислим как да задълбочим сътрудничеството и в съхранението, обработката и транспортирането на една от най-важните стоки на бъдещето – информацията, където нашите две страни имат огромен потенциал", обясни Радев.

България е готова да сътрудничи с Гърция и за мащабния проект за пренос на зелена енергия от Северна Африка, Близкия Изток през Гърция към Европа, посочи държавният глава.