Генерал Бобетко, най-известният хърватин- обвиняем в Хага, почина

О.з. генерал Янко Бобетко - най-високопоставеният хърватски представител, обвинен във военни престъпления от Международния трибунал в Хага, почина днес в дома си в Загреб, предадоха осведомителните агенции.

84-годишният генерал Бобетко, бивш шеф на хърватския генерален щаб от 1992 до 1995 г., почина в 11:55 ч. местно време от сърдечна недостатъчност, съобщи неговият лекар Мийо Берговец.

На 24 април по свое желание генералът напусна болницата, където се лекуваше през последните няколко месеца.

През септември миналата година генералът бе обвинен от трибунала в Хага за убийството на най-малко 100 цивилни сърби по време на офанзива на хърватската армия през 1993 г. за връщане на територии, превзети от сръбските бунтовници през 1991 г.

Бобетко - най-високопоставеният хърватски офицер, издирван от Хагския трибунал, така и не бе съден заради крехкото му здраве. Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия оповести обвинението срещу Бобетко през септември м.г., но през февруари 2003 г. призна, че о.з. генералът е твърде болен, за да издържи екстрадиране и процес в Хага.

Генералът прекара последните си дни в своя дом в Загреб, след като на 24 април напусна болницата, където от ноември се лекуваше от заболявания на сърцето и бъбреците.

Обвинителният акт срещу Бобетко предизвика големи неприятности на прозападното правителство в Загреб, което дойде на власт през януари 2001 г.

Бобетко твърдо отказа да се предаде, а националистите и ветераните от войната заплашиха да вдигнат оръжие срещу екстрадирането му в Хага.

Трибуналът настояваше за екстрадирането на Бобетко и обвини Хърватия, че отказва да сътрудничи на трибунала.

Правителството в Загреб се колеба известно време, а този въпрос приключи едва когато трибуналът в Хага призна, че Бобетко е твърде болен и не би издържал съдебен процес.

В мемоарите си, озаглавени "Всички мои битки", Янко Бобетко пише, че акцията през 1993 г. е била брилянтна. "Само за четири часа сръбските части бяха разбити", пише в книгата му.

Водещата роля на Бобетко във войната за хърватската независимост /1991- 1995/ му спечели много привърженици. Той спечели похвали за усилията си в трансформирането на хърватската армия ефективна във военна сила, която успя да отвоюва една трета от хърватската територия, превзета по-рано от сръбските сили.

Същевременно той бе критикуван за навика му да омаловажава заслугите на другите в борбата за независимост, както и за последните му антиправителствени позиции и за отказа му да признае, че са били извършени военни престъпления.

Янко Бобетко е роден на 10 януари 1919 г. в село, близо до град Сисак в Централна Хърватия. В началото на Втората световна война пронацистките власти в Хърватия го изгонват от Загребския ветеринарен факултет заради антифашистките му възгледи.

Скоро той се присъединява към партизанските сили и участва в сформирането на една от първите им единици в Хърватия. Само той и майка му оцеляват от войната, докато баща му и тримата му братя са убити от фашистите.

След Втората световна война, когато бе създадена комунистическа Югославия, Бобетко остава във федералната армия.

През 1954 г. получава генералско звание.

В началото на 70-те години той се присъединява към онова крила на хърватските комунисти, които поискаха по-голяма автономия за Хърватия в рамките на СФРЮ. Обявен за националист, Бобетко е отстранен от армията.

След като през 1991 г. Хърватия обяви независимост от бивша Югославия, което предизвика шестмесечна война със сръбските бунтовници, Бобетко се върна в армията.

През ноември 1992 г. той е назначен за началник на генералния щаб на хърватските въоръжени сили от покойния сега президент Франьо Туджман.

През 1995 г. Бобетко преминава в запас.

Преди още да бъде оповестен обвинителният акт срещу него, Бобетко участваше в антиправителствените протести на ветераните от войната, на които те изразяваха позицията, че преследването за военни престъпления в Хърватия е национално предателство.