ГЕРБ атакува Бургас – Александруполис

ГЕРБ и партньорското му сдружение Европейски демократичен път (ЕДП) ще изпратят писма до всички народни представители да гласуват против ратификацията на споразумението за петролопровода Бургас - Александруполис.  

Това стана ясно във вторник по време на организирана от двете формации кръгла маса в Бургас, посветена на екологичните рискове от строежа на тръбата.

Тезата за спорните ползи от Бургас – Александруполис бе развита по-рано т.г. от ДСБ. Лидерът на партията на Иван Костов призова правителството да не подписва договора с Гърция и Русия за неговото изграждане.

Два месеца по-късно същата теза изказва и партията на Бойко Борисов ГЕРБ. Това е първият случай, в който ГЕРБ се противопоставя публично на доминиран от Русия енергиен проект.

Настоящата позиция на ГЕРБ е второ съвпадение със становище на ДСБ от последните дни. Миналата седмица Борисов заяви след завръщането си от среща с Европейската народна партия (ЕНП), че е против членството на Турция в ЕС, ако не изпълнява критериите.

Хипотетичните ползи

“Въпреки уверенията на правителството, ползите за България от Бургас -Александруполис са само хипотетични. Българската страна ще дава гаранциите по кредитите на руската компания и ще търпи за своя сметка всички екологични рискове на своя територия. Отливът на туристи ще донесе неизчислими загуби на икономиката и ще съсипе поминъка на стотици хиляди хора”, каза председателят на ЕДП Димитър Абаджиев.

По думите му природните условия на Бургаския залив са такива, че един разлив ще засегне голяма част от крайбрежието и ще бъде катастрофален за природата и туризма по цялото Южно Черноморие.

ГЕРБ и ЕДП настояват България да извърши пълно съгласуване на проекта с Еврокомисията (ЕК) преди окончателно да го ратифицира.

В същото време от ДСБ заявиха, че ще информират ЕК за всички параметри на споразумението и ще организират протести в Бургас срещу ратификацията му от парламента. Иван Костов заяви, че всички изразени по-рано притеснения от ДСБ вече са скрепени.

“Казано е, че руската компания, която ще построи и експлоатира петролопровода, ще определя всички тези неща като такси. Тя ще отговаря, ако нанесе щети и т.н. Ние считаме, че това е изключително рисково и наистина гарантира, че няма да има никаква полза. Няма гаранции, че ще пренася този петрол през българската територия по този петролопровод”, добави Костов.

Според ДСБ не е ясно дори, че България ще печели и от транзитни такси, защото в споразумението не са гарантирани количества.

По данни на министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, който подписа споразумението от българска страна, годишните приходи от транзитни такси ще са 35 -40 млн. долара.

По неофициална информация до дни се очаква споразумението да бъде внесено за ратификация в Народното събрание. То ще влезе в сила след като бъде одобрено от парламентите на трите страни, поставили подписите под него. В документа не се споменава какво се прави, ако някоя от страните не даде зелена светлина на проекта.

“Замразен” е ръстът на данъците за тръбата

Като цяло документът съдържа изключително общи клаузи по отношение на проектирането, строителството и експлоатацията на тръбата от Бургас до Александруполис, но за сметка на това изрично посочва, че България и Гърция трябва да дадат възможно най-благоприятни данъчни режими и да определят такси, които да са конкурентноспособни на другите маршрути за транспорт на петрол в региона.  В същото време Международната проектна компания (МПК) си запазва правото сама да определя таксите за транспортиране на нефта.

Друга доста конкретна договорка е ако се вдигнат данъци, такси и мита в държавите по споразумението след влизането му в сила, те да не се отнасят за МПК Бургас-Александруполис и за изпълнителите на строежа за периода на строителство, пускане в експлоатация и достигане на предвидената възвращаемостта на проекта. Какви са сроковете и възвръщаемостта в документа не пише. Собствеността обаче е ясно разпределена, като контролът върху тръбата, доставките и транзита са изцяло руски.

Паралелно със споразумението за българо-руско-гръцката тръба, за ратификация в парламента се очаква да влезе и конвенцията за строежа на алтернативния петролопровод Бургас-Вльора (АМБО). В нея може и да не са посочени конкретните компании, които ще поемат проекта след ратификацията му от трите страни, обаче е записано, че съответната държава не бива да прилага по-малко благоприятни данъчен и митнически режими от общите за страната.

За координация и решаване на спорове ще се създаде комисия с представители  на България, Македония и Албания и на компаниите участници в проекта. В отделни договори всяка компания в проекта ще регламентира с всяка държава тарифите за транзит, таксите за пристанищата в Бургас и Вльора, както и застраховките за проекта. В документа са разписани дори действия в случай на разливи и др. екстремни ситуации.

За конвенцията на АМБО се предвижда да бъде прекратена при изчитането или преустановяването всички споразумения по или ако до три години след сключването на двустранните споразумения между компаниите и държавите, строежът на тръбата не е започнал.