Германия се очертава като нова, все още сдържана сила в Европа

4 май 2001
Джефри Улбрих от Асошиейтед прес

На хоризонта се появява нов Европейски съюз - с повече от двайсет и четири държави, които ще имат обща валута, обща външна политика, собствени въоръжени сили и след години на колебание - нова, настъпателна Германия.

Некоректният политически въпрос сега е: дали Берлин, макар и неохотно, ще се превърне в шеф на тази Европа, амбиция, която не успя да осъществи с две световни войни? Може би. Но господството на един, за друг означава водачество.

Френската дипломация дълго време бе начело на политическото и икономическо обединяване на Европа, за да се стигне до това, което днес се нарича Европейски съюз. Германия, която половин век страдаше от следвоенна резервираност и не желаеше да упражнява властта, която заслужава, както по численост на населението, така и по икономическа мощ, позволи на Франция да върти кормилото, докато тихомълком плащаше бензина.

"Франция отговаряше за идеите, Германия - за средствата, а Италия - за гъвкавостта на структурата", каза Фриц Болкестейн, комисарят на ЕС, отговарящ за вътрешния пазар. Заяви го на срещата на високо равнище на Съюза през декември миналата година. Когато се съгласи да има същото право на глас като Франция, Великобритания и Италия при вземането на решения в ЕС, Германия направи отстъпка на Франция, но може би за последен път.

Гледайки в перспектива, Германия извоюва обещанието да има 99 места в разширения Европейски парламент, докато Франция, Великобритания и Италия ще имат по 72.

Посланието е ясно: започнала е ерата на Германия.

Цифрите доказват, че възходът на Германия е очевиден. Тя има население от 82 милиона, 23 милиона повече от Франция. Германия произвежда 24 процента от БВП на ЕС, а Франция -16 процента. Географски е по-малка от Франция, но е в средата на Централна Европа.

Сега германският канцлер Герхард Шрьодер предлага да се предефинират пълномощията в ЕС, като се създаде една по-силна изпълнителна власт, съюзът да има избираем президент и да се укрепи Европейският парламент.

Пробудената германска настъпателност си проличава в различията, които Германия има с Франция и Италия по въпроса за облика на съюза след разширяването му към бившата комунистическа Източна Европа.

Германия и Италия, които през 19-ти век са били федерации на отделни държави, искат да се върви към нещо, което да наподобява Съединени щати в Европа - с конституция и декларация за правата на човека. Франция и Великобритания, които от векове са централизирани държави, се опасяват от създаването на европейска свръх държава

Новите германски лидери не са настъпателни и не подчертават важността на страната си, но не се и притесняват от властта. Днес Германия е силна демокрация, водена от поколение, което не е преживяло Втората световна война, от лидери, които не страдат от чувството за вина, заради което германците дълго време не се решаваха да се възползват от политическите шансове.

Трябва ли възраждаща се Германия да буди тревога? Някои по-възрастни европейци все още мислят, че трябва. Жан-Пиер Шевенман, бивш вътрешен министър на Франция, каза миналата година за Германия: "Дълбоко в себе си тя все още мечтае за Свещената римска империя. Не се е излекувала от някогашното си дерайлиране към нацизма." Но думите му предизвикаха скандал във Франция и на Шевенман му се наложи да се извини.

За по-младото поколение, войните в Европа са само история. Мнозина европейци обаче смятат, че Германия все още не желае да бъде лидер. "Съмнявам се, че Германия ще бърза да подчертае икономическата и географската си сила", смята Акиле Албонети, един от главните редактори на Афари естери, италианско списание за външна политика.

Въпреки това с очакваното разширяване на ЕС през следващите десет години от 15 на 27 страни-членки центърът на тежестта в Европа се измества на изток, към бившия комунистически блок, където Германия е един от най-големите инвеститори. "Германия е много по-чувствителна към нуждите на централноевропейските страни", смята Михай Фулоп, унгарски учен, който в момента преподава в Института за политически проучвания в Париж.

Това, че Германия не бърза да поеме открито ролята на лидер, е "много добре за нея, а също и за Централна Европа. Това е добре и за французите, които могат да продължават да поддържат илюзия за лидерство", казва Фулоп.

Френско-германската машина създаде от катастрофата на Втората световна война Европейския съюз. Но сега тя тегли в различни посоки. "Машината се промени, защото има нов замисъл каква да бъде тя", казва Роберт Аспеслаг от холандския институт Клингендел. " И според този замисъл Германия е по-важна от Франция".