Глобите за ниски заплати в болниците ще се налагат от юни

Глобите за ниски възнаграждения и голяма ножица в заплатите на медицинския персонал ще влязат в сила от юни месец. За това се договориха в петък Българският лекарски съюз (БЛС) и Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Очаква се утре Лекарският съюз да даде мандат за подписването на анекса към Националния рамков договор (НРД), в който ще залегнат новите санкции, след което документът да бъде подписан официално.

Според проекта за анекс към НРД са предвидени глоби за лечебните заведения, които не осигурят заложените в Колективния трудов договор (КТД) минимални основни възнаграждения от 1500 лв. за сестрите и 2100 лева за лекарите. Ако болница не изпълни задължението си да приведе заплатите в нормите на КТД, то Здравната каса ще ѝ наложи финансова неустойка в размер от 200 до 500 лв. за всеки отделен случай. За повторно нарушение глобата е размер от 500 до 1 000 лв. за всеки отделен случай. Санкции са предвидени и в случаите, когато ножицата в заплатите на персонала на една болница е твърде голяма. В НРД вече залегна текст, според който съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в болниците не може да е повече от 10 към 1, но досега за неизпълнението му нямаше санкции.

В петък председателят на БЛС д-р Иван Маджаров съобщи, че най-новото предложение е, ако болницата е достигнала, заложените в КТД заплати, тогава съотношението между най-ниската и най-високата заплата да бъде 1 към 15 и това да се отнася за лекарите, които не са ръководители на клиники.

Заради възражения от страна на Лекарския съюз, на днешната среща с НЗОК е било решено биомаркерите за пациентите с онкологични заболявания и тази година да се заплащат от фармацевтичната индустрия, вместо от бюджета на Здравната каса за изследвания. Поемането на биомаркерите от НЗОК е дълго отлагана и чакана от пациентите мярка, но изненадващо преди дни срещу нея възразиха от Лекарския съюз. Според Лекарския съюз биомаркерите не трябва да се покриват от бюджета за изследвания, а от перото за лекарства.

Най-важното за пациентите е предвиденият улеснен достъп до изследвания и диагностика, каза още д-р Маджаров и припомни, че усилията са насочени към еднодневни процедури в болници и диагностично-консултативни центрове, без да се налага хоспитализация на пациента. Предвижда се и 10-дневен болничен престой за пациенти с тежък инсулт, посочи още д-р Маджаров. Досега този престой беше четири дни.
За болниците най-важното е, че най-енергоемките дейности са с най-повишени цени, допълни той. Продължаваме политиката с всяка следваща година за по-добро финансиране на интензивните грижи, добави той. Д-р Маджаров изрази надежда, че след време ще може да се въведе процедура „Анестезия“ за малка, средна и голяма анестезия, за да знаят и анестезиолозите колко струва трудът им. Сега техният труд се заплаща или от интензивните отделения, или от цената на хирургичната клинична пътека, което не е много редно, посочи д-р Маджаров.

Постигнахме консенсус, така че да заработят и истински механизми за ефективна профилактиката, каза след срещата доц. Михаил Околийски, председател на Надзорния съвет на НЗОК и заместник-министър на здравеопазването. По думите му за пациентите ще се осигури по-богата профилактика, с повече изследвания, а лекарите ще бъдат мотивирани с по-високо заплащане, ако направят повече профилактични прегледи. Пациентите ще могат да бъдат изследвани с ядрено-магнитен резонанс, когато имат нужда и няма да се налага да чакат Здравната каса да им разреши, посочи още доц. Околийски.

Предвижда се поощряване на болничните мениджъри, които достигнат минималните нива по КТД, което би повишило мотивацията за ефективни управленски болнични решения, каза още доц. Околийски. По данни на Министерството на здравеопазването над 112 болници са достигнали нивата на основните заплати, заложени в КТД и очакваме да стават повече, допълни доц. Околийски.

Управителят на НЗОК Станимир Михайлов каза, че ако в сегашния отлагателен период настъпят промени в КТД, нивата на възнагражденията на медицинските специалисти ще бъдат съобразени с новия КТД. По думите му за болниците, които най-много се притесняват от санкциите, в НЗОК има предвидени целеви средства, които са за повишаване на нивата на работните заплати на медицинските специалисти. Увеличението на нивата на клиничните пътеки от 1 март също ще им донесе повече приходи, добави Михайлов и увери, че НЗОК и БЛС нямат различия по този въпрос.

Болниците получават подкрепа от 1 септември миналата година, посочи Михайлов, уточнявайки, че за областните болници бяха предвидени 30 млн.лв. По думите му има и 30 млн.лв. за общинските болници.