Държавни болници топят дългове с банкови кредити за 80 млн. лeва

Осем от общо 61 държавни болници са теглили кредити от банки на стойност над 80 млн. лева, за да погасяват свои просрочени задължения, да рефинансират стари кредити и да консолидират задължения. Това става ясно от отговори на Министерството на здравеопазването до Mediapool по Закона за достъп до обществена информация. През последните две години се наблюдава намаление на задълженията на държавните болници. Просрочените дългове са се стопили наполовина: от 103 млн. към края на септември 2021 до 54.7 млн. лв. към края на септември 2023 г., сочат последните данни за финансовите показатели на болниците.

Реално, за подобряването на картината съществено влияние оказват изтеглените от няколко по-големи болници кредити. Държавните болници, които обслужват кредити към банки, са: бившата правителствена болница "Лозенец", спешната болница "Пирогов", болница "Света Анна" във Варна, многопрофилните болници в Бургас, Видин, Враца и Силистра и Националната специализирана болница за физикална и рехабилитационна медицина.

Прави впечатление, че с изключение на две болници, всички останали са теглили кредити от Търговска банка ДБанк (бивша Демирбанк). Банката е собственост на турския бизнесмен Фуат Гювен, когото през 2021 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нарече "банкерът на ДПС". Двете болници с кредити извън Дбанк са "Лозенец"- към Българската банка за развитие (ББР) и МБАЛ Враца – към банка ДСК.

Най-голям е кредитът на болница "Пирогов" в размер на 34 млн. лева, изтеглен от Търговска банка Дбанк през декември 2022 г. за срок от 180 месеца. Кредитът е изтеглен за консолидиране на задължения – погасяване на просрочени дългове и част от предишни кредити. За него се разбра от одит на Министерството на здравеопазването в лечебното заведение, в който бяха констатирани нередности, заради които здравният министър Христо Хинков искаше да освободи директора на болницата д-р Валентин Димитров.

Източник: МЗ

Според Хинков кредитът занулява просрочените дългове на "Пирогов", но в бъдеще поставя болницата в риск от финансови загуби. Кредитът е с 24 месеца гратисен период, в който болницата ще плаща първоначално по 51 000 лв. на месец, а след изтичането на гратисния период "Пирогов" ще погасява по 251 хил. лв. месечно. Директорът на "Пирогов" Валентин Димитров представи в края на миналата година пред парламентарната здравна комисия финансовите условия по кредита като изгодни. Той обясни, че преди да го изтегли се е консултирал с МЗ и Министерството на финансите и кредитът е бил разрешен. Кредитът е изтеглен при лихвен процент 1.2% с 0.5% такса на годишна база.

Още по темата

Държавните болници са намалили дълговете си в последните две години

20 септември 2023 16:20

Същевременно Димитров поел болницата със 17.4 млн. лв. просрочени задължения към доставчици със законова лихва от 12% за просрочията. Освен това болницата имала 4 други кредита с лихвени проценти между 3 и 5%. Димитров обясни, че на месечна база без да му намаляват просрочията, а само да покрива лихвите, към онзи момент, са му били необходими 1.7 млн. лв, докато сега плаща по 50 хил. лв. месечно. Освен това той увери, че няма да е проблем болницата да плаща по 250 хил. лева месечно след изтичането на гратисния период, тъй като болницата заработва по 10 млн. лева месечно.

Болница "Лозенец" също обслужва голям кредит в размер на 18.1 млн. лева, но към ББР. Договорът е сключен в края на 2020 г. и също е за срок от 180 месеца. За да може да обслужва кредита си, правителството увеличи капитала на "Лозенец" с 15 млн. лева в края на 2022 г. Болницата задлъжня сериозно при управлението на бившия ѝ директор Любомир Спасов след мегаскъпа модернизация за над 100 млн. лева , за която държавата оттегли финансовата си подкрепа и "Лозенец" остана с неразплатени сметки към фирми. За разлика от "Пирогов", която е нулирала просрочията си, "Лозенец" към 30 септември 2023 г. е с просрочия на стойност 6.4 млн. лева, които са се увеличили с 1.8 млн. лв. спрямо година по-рано.

Университетската многопрофилна болница в Бургас е с кредит в размер на 11 млн. лв от Търговска банка Д, изтеглен през ноември 2020 г. за срок от 96 месеца. В резултат болницата вече няма просрочени дългове към 30 септември 2023 г. Преди това болницата беше в доста тежко финансово състояние, като нейни търговски партньори бяха завели дела и имаше запори на сметките на болницата. Кредитът е с лихва 1.9% и гратисен период от 4 месеца.

Варненската многопрофилна болница "Света Анна" от август 2023 г. е с кредит за 6.5 млн. лв. от Търговска банка Д за срок от 60 месеца. Лечебното заведение от години се бори с финансови трудности. Към 30 септември 2023 г. болницата е с 1.8 млн. просрочени дългове, но е успяла да ги намали с 4.2 млн. лева спрямо година по-рано.

Друга закъсала финансово от години болница с кредит е МБАЛ "Христо Ботев" във Враца. От март 2021 г. тя е с кредит за 5.2 млн. от Банка ДСК за срок от 87 месеца. Болницата е с просрочия от 8.3 млн. лв. към 30 септември 2023 г., но ги е намалила с 1.3 млн. лв. на годишна база. Болницата има множество задължения към доставчици и от години има проблем с напускащ персонал заради ниските заплати. Това я принуждава периодично да затваря отделения, за които кризисно държавата търси персонал. Последният случай беше от лятото на миналата година, когато в риск от затваряне беше детското отделение. 

Източник: МЗ

Болницата във Видин "Света Петка", която също от години е постоянно задлъжняла, има сключен договор за кредит за рефинансиране на стар кредит. Нейният кредит, отново към търговска банка Д, е от април 2023 г. и е в размер на 2.3 млн. лева за срок от 120 месеца. По последни данни към 30 септември 2023 г. болницата във Видин няма просрочени задължения, като ги е намалила с почти 1 млн. лв. спрямо същия период на предходната година.

Многопрофилната болница в Силистра има от 2021 г. два кредита за погасяване на просрочени задължения от Търговска банка Д на обща стойност 2.7 млн. лв. за срок от 60 месеца. Към края на третото тримесечие на миналата година болницата няма просрочени задължения.

Още по темата

Банката за развитие започва да спасява закъсали болници

24 ноември 2022 15:20

С най-малък кредит, отново към търговска банка Д, е Националната специализирана болница за физикална и рехабилитационна медицина. Кредитът ѝ в размер на 200 000 е от юни 2020 г. и е за срок от 60 месеца.

Общински болници също разчитат на кредити за разчистване на дългове, но в по-малък размер.

Държавни болници с над 1 млн. лв. просрочени дългове

Общите задължения на държавните болници към 30 септември 2023 г. са 536.7 млн. лв, а просрочените възлизат на 54.7 млн. лева. Просрочените задължения са по-обективният индикатор за финансовото състояние на болниците от общите задължения, тъй като в общите влизат много текущи разходи като тези за заплати на персонала. Най-задлъжнялата държавна болница е Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) с просрочени задължения от 11.9 млн. лева, но лечебното заведение не е теглило кредит, за да ги обслужва.

След нея са болниците във Враца (8.3 млн. лв), Ловеч (6.5 млн. лв.) и "Лозенец" (6.4 млн. лв.) Следва Александровска болница с просрочени задължения от 5.9 млн. лева, на която държавата предостави през 2022 г. заем в размер на 35 млн. лева именно, за да разчисти старите си дългове.

Към края на третото тримесечие на миналата година просрочията на Александровска са намелели с 33.9 млн. лв. спрямо година по-рано, но все пак остават значителни.

Националната кардиологична болница е с просрочени дългове в размер на 5.6 млн.
Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания-София област е с просрочия за 2.5 млн. лева. Болница "Царица Йоанна - ИСУЛ" е с просрочия в размер на 1.9 млн. лв. Болницата в Търговище има просрочени дългове за 1.1 млн. лв.

Причините за дълговете на болниците са комплексни. От една страна някои болници нямат достатъчно пациенти и трудно изкарват достатъчно средства от НЗОК, за да покриват разходите си за персонал и доставка на лекарства, консумативи и услуги. Някои дейности като работата на спешните отделения пък е недобре финансирана от държавата. Ключова роля обаче има и ръководството на болницата, тъй като през годините някои от най-задлъжнелите болници бяха закрепени финансово след смяна на директорите им и приемането на оздравителни програми.