Грозна съдебна битка между бившите шефове на КТБ и синдиците

В грозна съдебна схватка помежду си са бившите шефове на фалиралата КТБ и синдиците на банката.

Оказва се, че от месеци четиримата бивши директори на трезора Илиан Зафиров, Александър Пантелеев, Георги Христов и Георги Зяпков не се явяват на заведените срещу тях дела от синдиците на банката. Въпросните дела обаче се оказват не едно и две, а 112, което пък поставя ответниците в тотална невъзможност да се защитят, защото трябва да наемат десетки адвокати, които да ги представляват във всеки един от процесите.

Освен по банковите дела бившите шефове на фалиралата банка са обвиняеми и за сериозни престъпления чрез мегаделото за фалита на трезора, което бе заведено пред специализирания съд.

Заради сложната ситуация, в която са се озовали, четиримата бивши шефове на КТБ са внесли оплакване до куп институции, включително до омбудсмана Мая Манолова и до председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова.

Синдиците на КТБ и надзираващият ги Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) пък внесоха свое искане в правната комисия в парламента с цел да се промени законът така, че банката, завела всичките 112 дела, да не плаща високите адвокатските хонорари на ответниците чрез назначаването на т. нар. особен представител. Изчисленията сочеха, че в този случай КТБ (н) трябва да плати към 12 млн. лв. за 112-те иска, без гаранция за изхода на делата. Mediapool обаче научи, че синдиците са се отказали от варианта с промяна на закона и ще се търси начин за водене на делата, без да се стига до необходимостта от особен представител.

"Срещу бивши администратори на КТБ, включително и срещу въпросните лица (Зафиров, Христов, Пантелеев и Зяпков, б. р.), са предявени 112 иска с общ материален интерес в размер на 2.4 млрд. лв.“, обявиха синдиците на КТБ във вторник.

Те твърдят, че от предявяването през април 2017 г. на исковете срещу бившите администратори на КТБ досега Софийският градски съд "е правил многократни опити да призове въпросните лица, но те не могат да бъдат открити на официално регистрираните или посочените от тях постоянни или настоящи адреси по местоживеене“.

По тази причина на четиримата не могат да им бъдат връчени документите, приложени по делата, с което се затруднява съдебният процес. "Това налага назначаване на особени представители, за което предявилият исковете – КТБ АД (н), е длъжна да заплати високи адвокатски възнаграждения. Укриването на лицата, срещу които са заведени делата, цели именно това – да бъде принудена КТБ АД (н) да заплати от масата на несъстоятелността тези възнаграждения“, твърдят синдиците.

Причината за огромния брой дела била, че става дума за отделни нарушения, в които въпросните директори са участвали в различни конфигурации и с други лица, така че нямало как исковете да бъдат обединени.

Ден преди съобщението на синдиците оплакване до институциите и медиите разпространиха четиримата обвиняеми бивши шефове на КТБ. Те протестират срещу исканата от ФГВБ промяна в закона, с която КТБ да бъде освободена от заплащането на възнагражденията на особените процедуални представители. Те по принцип са значително по-високи от тези на служебните адвокати.

"В случай че Народното събрание приеме това предложение на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, ние ще бъдем лишени от ефективна правна защита по тези искове, тъй като сами нито можем да организираме защитата си (дори и физически - предоставяне в съда на 162 отговора на искови молби в 14-дневен срок) по тези общо 174 иска (12 + 162), заведени от КТБ (н) против нас за сумата от 2.6 млрд. лева по чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност, нито можем да ангажираме адвокати, които да ни защитават по тези дела, поради големите материални интереси на исковете. Не можем да ползваме и правна помощ по тези дела, тъй като няма и не може да се намери нормален адвокат от всички правоспособни адвокати в Република България, който да се ангажира професионално по 174 дела за 2.6 млрд. лева срещу хонорар от 300 лева на съдебна инстанция на всяко едно от тези 174 дела”, посочиха в оплакването си бившите шефове на КТБ. Данните им за броя на делата и сумата се разминават с тези на синдиците, защото те твърдят, че имат информацията от медийни публикации.

Обвиняемите бивши директори твърдят, че действията на синдиците са умишлени, а целта е да не им се даде право на защита.

"В заключение държим да подчертаем, че стойността на личното ни имущество е в милиарди пъти по-малка от общата сума от 2.6 млрд. лв. на заведените от КТБ (н) горепосочени 174 иска против нас. Това прави тези искове безпредметни, де юре и де факто“, пишат още четиримата обвиняеми.

Без да коментират дали самите те могат да бъдат открити от съда или не и дали се явяват на процесите, ексдиректорите призовават институциите да им предоставят достъп до справедлив съдебен процес. Въпреки че те самите са обвиняеми за участие в организирана престъпна група за източването на КТБ, в писмото си до Мая Манолова и Ралица Негенцова изразяват загриженост чрез хонорарите за многобройните дела да не се допусне "поредното беззаконие и повторно ограбване на вложителите и останалите кредитори на КТБ (н) след изкуствено и насилствено предизвикания фалит на банката от известни на обществото лица и институции“.