Холандия настръхна срещу арест на карикатурист

Вече две седмици арестът на Грегориус Нексхот е гореща тема във всички холандски медии и поднови обществения и политически дебат за свободата на мнението. Нексхот бе арестуван у дома си на 13 май сутринта, домът му бе обискиран, а компютърът и личната му документация – иззети за нуждите на следствието. "Опасният" престъпник, за чийто арест бяха необходими около десетина полицейски служители се оказа един ... карикатурист, обвинен по сигнал от 2005 г. в дискриминация и сеене на омраза. Оплакването е подадено от имам Абдул Жабар - същият, който публично кълнеше Херт Вилдерс да се разболее от рак.

Грегориус Нексхот е псевдоним. Карикатуристът, чийто скандални карикатури осмиват фанатизма, религията и особено исляма, но не жалят и християнството, нито пък политиката на кабинета Балкененде и на управляващата християндемократическа партия, е анонимен за широката публика.

Псевдонимът му не е случайно избран. Грегориус е името на папата, въвел инквизицията, а Нексхот на холандски означава "разстрел в тила” – асоциация с разстрелваните от фашистите и комунистите инакомислещи.

Председателят на холандското сдружение на карикатуристите De Tulp Жан Хаудерс реагира остро срещу мотива за ареста, че карикатурите на Нексхот сеели омраза: "Провокираща сатира? Да, абсолютно! Безвкусна? Възможно е. Дразнеща? Разбира се. Но сееща омраза?!? ”

"Арестът на Нексхот – грешен политически сигнал” –

предупреждава в. "Телеграф" на 19 май.

В статията се съобщава, че фондация "Преса и печат” (Pers en Prent ) нарича ареста срамна акция, зад която прозират политически мотиви.

Тонът на всички публикации в пресата е остро критичен, задава се и въпросът за сигурността на анонимния карикатурист, тъй като при един процес неговото име би станало известно и на радикални ислямисти, а това би представлявало заплаха за живота му.

Във връзка със задържането на Нексхот, парламентът извика министъра на правосъдието Хирш Балин, задължи го да проведе разговори с прокуратурата и до няколко дни да даде обяснение как се е стигнало до този скандален прецедент. Обвиненията бяха изключително остри и не само от страна на опозицията.

Холандското общество бе шокирано, че отново беше направен опит да се ограничи свободата на мнението (и то малко след като медиите и гражданите защитиха правото на Херт Вилдерс да покаже своя филм, независимо, че според повечето холандци филмът не струваше по една или друга причина).

Всъщност и в този случай, атаката срещу Нексхот е може би добре премерена, тъй като не става дума нито за популярен и обичан, нито за особено талантлив и остроумен карикатурист. Някои от карикатурите на Нексхот действително са далеч от добрия вкус.

Холандското общество обаче не се хлъзна по плоскостта заслужава ли си защитата творчеството на Нексхот, защото гражданите на известната още от 17 век с либерализма си страна, защитават не изкуството на този или онзи (за това думата има публиката), а принципа на свободата – да можеш винаги и без страх да казваш мнението си, независимо дали е умно или глупаво, независимо дали ще го направиш талантливо или бездарно.

Изключително остра бе реакцията и във връзка с това, че спрямо Нексхот бяха предприети извънредни, неоправдани с нищо мерки - големият брой служители, присъствали на ареста, както и задържането за необичайно дълъг срок – цели 30 часа. Коментаторите напомнят, че такива мерки се предприемат само срещу опасни и въоръжени лица или срещу такива, които има опасност да се укрият. Обяснения за това бяха поискани от прокурора, разпоредил ареста и от министъра на правосъдието.

Медиите питат: за това ли се харчат парите на данъкоплатците?

Карикатуристите издокараха министъра на правосъдието Хирш Балин в нацистка униформа и карикатурите им бяха безпощадни. Колумнисти, журналисти, водещи на шоу програми не пожалиха и управляващата Християндемократическа партия (CDA) и най-вече министъра на правосъдието, също неин член.

"Изпратете този министър у дома!” –

категорични са мнозина, сред които и известният коментатор на сп. "Елсевир" Сип Виня.

Конфликтът между свободолюбивото холандско общество, отказващо всякакви компромиси със свободата на мнението, и Християндемократическата партия не е от вчера. След убийството на Тео ван Гог, Донер, предишният министър на правосъдието (от същата партия) опита да прокара закон, според който хората, които се отнасят непочтително към религията и вярващите, могат да бъдат съдени за това. Обществената реакция беше изключително остра, а министърът се сдоби с подигравателното прозвище Домер (по-глупав). Този опит още тогава предизвика разгорещена дискусия, че компромиси със свободата и с правото на мнение няма да бъдат правени.

Предложението бе отхвърлено с мнозинство от тогавашния парламент, а само няколко гласа не стигнаха, за да отхвърли още тогава и един закон от 30-те години, автор на който по ирония на съдбата се оказа дядото на същия Донер и според който подигравките с религията са подсъдни. Любопитно е, че този закон също е създаден като отговор на известна ситуация - подигравките с християнството на тогавашните комунисти (все още атеисти, за разлика от днешните набожни лицемери). Този закон не е бил прилаган никога от 1968 г. насам – след процеса срещу известния холандски писател Херард Реве, който в своите книги беше описал Господ като магаре, с когото искал да прави секс.

След блестящата защита в съда на самия Херард Реве, който се отказва от услугите на адвокат, този закон никога повече не е прилаган и парламентът се готви да го отмени. През 60-те и 70-те години вярващите католици и протестанти пък са принудени да свикнат с мисълта, че свободата на религията предполага също и свободата тя да бъде критикувана и дори осмивана, както това правеха в своите блестящи филми Монти Пайтън.

След т.нар. карикатурна война, обаче, дискусията дали границите на свободата не трябва да опират в бреговете на религията избухна с пълна сила. Управляващите християндемократи опитаха да наложат ограничения, но срещнаха твърдия отпор на обществото, което отказа да има привилегировани групи.

Откъде-накъде - попитаха правозащитници, журналисти и граждани, вярващите ще имат специални протекции в сравнение с другите? В отговор министър Хирш Балин заяви, че тогава законът би трябвало да се разшири за всички идеологии. Това му намерение стана известно от публикувано в Интернет писмо, което министърът се канел да изпрати до парламента.

"Това е смехотворно" – апострофиран бе министър Хирш Балин от мнозина - значи от утре няма да имаме право да осмиваме нацистите, комунистите, екофашистите и пр. безумци и фанатици. Министърът се заоправдава, че писмото все още не било добре обмислено.

"Хирш Балин е предприел кръстоносен поход срещу свободата!” – коментира гневно Сип Виня.

Общественото мнение е категорично - законът, който забранява дискриминация и сеене на омраза е достатъчно ясен и конкретен и е предостатъчен. Няма нужда от допълнително разширяване. На въпрос какво разрешава законът, лидерът на либералната партия (VVD) заяви,че законът дава голяма свобода и че не може да съдиш някого за обида на цели групи. За подстрекаване към омраза на религиозна или етническа основа – да, но има огромна разлика между двете. Формулировката "обидно” е доста обтекаема, ако я приложиш към цели групи или пък към обекти (например: знамена, книги, сгради, паметници и прочее по-малко или повече сакрализирани символи, защото неодушевени предмети няма как да бъдат обидени). Обидена може да бъде само конкретна личност и тя има възможност да се защити в съда.

Поучителното за нас от скандала покрай ареста на Нексхот е, че дори в една зряла демокрация, каквато е демокрацията в Холандия, е възможно понякога някои политици да направят опит да посегнат на свободата, но ето как едно истинско и силно гражданско общество брани своите ценности и не допуска компромиси по такива важни въпроси като правото на мнение.

*Карикатурата е на Йос Колиньон, публикувана е във Volkskrant и с приятелското разрешение на автора - и в списание "Диалог", бр.43