Хората в неравностойно положение: Законодателство за нас има, но не се прилага

За решаване на проблемите на хората с увреждане са нужни политически мерки, а не медицинска терапия, защото уврежданията са социално явление, а не медицинско. Това заяви директорът на Центъра за независим живот Капка Панайотова на кръгла маса за дискриминацията в обществото, организирана от Европейския институт и проведена в сряда в столицата.

Според Панайотова човекът с увреждания може да се развива добре в условията на гостоприемна среда. "Не са проблем моите патерици, а стълбите, по които трябва да се кача с тях. В 21-ви век няма никакво основание увреждането да не се компенсира с техническо помощно средство", заяви тя. 

По думите ѝ в България липсва гостоприемна среда не заради лошо законодателство, а тъй като то не се прилага.

Най-тежките форми на дискриминация срещу хората с увреждания се проявяват в архитектурната среда и в образованието, посочи директорът на Центъра за независим живот. Тя отбеляза, че в съда има дело срещу Столичната община и "Метрополитен" АД за недостъпността на метрото за инвалиди.

Панайотова обясни, че има гета за хора с увреждания - например цял квартал в Дряново, наречен квартал на слепите. В съседство на специализираните предприятия на Съюза на слепите също се обособяват квартали, където живеят хора с увреждания.

Според Панайотова съществуването на специализирани предприятия също е  дискриминация.

По данни на Световната здравна организация  близо 10% от населението на всяка страна е засегнато от някакво увреждане, а според данни на Световната банка 20% от мизерстващите в света са хора с увреждания.

От трима европейски граждани само един знае как да се защитава срещу дискриминация и един от петима - какви са правата му, сочат данни на Европейската комисия от 2003 година, посочи директорът на Европейския институт Юлиана Николова.

Министърът без портфейл Филиз Хюсменова отбеляза на форума, че България има напредък в антидискриминационното законодателство, но той не е достатъчен за превръщането в ежедневие на равното третиране на всички групи в обществото.

Според министъра ромите продължават да бъдат географски, политически и културно изключени от обществото.

По този повод директорът на правната програма на фондация “Романи Бах” Даниела Михайлова обясни, че има 40 висящи производства за дискриминация в страната по искове на фондацията и на Българския хелзинкски комитет.

Тя обясни, че до края на миналата година има издадени 6 първоинстанционни решения, а през 2005-а - още едно, на Софийския районен съд за делото на фондацията срещу лидера на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев.

Делата са няколко типа - провокирани от отказ на работодатели да допуснат до интервю за работа представители на ромската общност или отказ за допускане на роми до обществени услуги.

В момента се водят дела срещу веригата "Кенар",  "Детелина" ООД и "Кармелин" ООД заради това, че роми не са допуснати до интервю за работа , каза Михайлова.

Заради дискриминационно третиране на ромите в сравнение с останалите граждани е било заведено и дело срещу "Електроразпределение – Столично”. Заради неизправни платци фирмата е отказала да възстанови електрозахранването на 85-100 домакинства, които са си платили тока. Делото е било решено в полза на фондацията. "Електроразпределение – Столично” обжалва решението на Софийския районен съд.

Друго дело за дискриминация се води заради монтирането на електромерите в кв. Филиповци на 10 м височина, докато в останалите квартали те са на 1,5 м над земята, даде пример още Михайлова. Според нея до този момент българският съд се справя изненадващо професионално със Закона за защита срещу дискриминацията.