Икономист: Рисковете пред Бюджет 2022 са силно преувеличени

Рискове в Бюджет 2022 има, но повечето от тях са силно преувеличени, твърди икономистът и финансов анализатор Борис Петров в интервю за БГНЕС.

Силно преувеличен е например рискът, че България може да затъне в многомилиардни дългове заради дефицита в бюджета, обяснява Петров. Динамиката на държавния дълг се определя от сумата на бюджетния дефицит на касова основа и падежиращия в рамките на фискалната година държавен дълг, както и от необходимостта от формиране на ликвиден буфер чрез повишаване на фискалния резерв.

"Падежиращият дълг по ДЦК на вътрешния пазар през 2022 г. възлиза на 300 млн. лв., а 2,5 млрд. лв. са необходими за финансиране на падежа на 7-годишната еврооблигация, емитирана през 2015 г. За финансиране на планирания бюджетен дефицит по КФП са необходими нови 5.9 млрд. лв. дълг. В стратегията за управление на дълга са предвидени 7.3 млрд. лв. поемане на нов дълг, като разликата между 7.3 млрд. и дефицита от 5.9 млрд. ще формира буфер за обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв и евентуално за частично подсигуряване на плащания по падежиращата емисия еврооблигации през март 2023 г., която е с номинал 2.3 млрд. лв.", изчислява Петров.

Според него е разумно дълговата стратегия да отчете и предстоящото покачване на лихвите по ДЦК и да се възползва от пазарната конюнктура, за да осигури възможно по-рано пласиране на обемите, необходими за финансиране на бюджетния дефицит. "Както виждате от съпоставката на числата, темата с многомилиардните държавни дългове за 2022 е, меко казано, силно преувеличена по, явно, политически причини", смята икономистът.

Други рискове пред бюджета са по-малка приходна част при евентуално забавяне на икономическата активност, а също и забавяне на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.

"На мнение съм, че цените на енергийните и неенергийни суровини достигнаха или са близо до своя пик през първото тримесечие на 2022 и ако геополитическото напрежение около Украйна не прерасне в пряк конфликт, през остатъка на годината напрежението на пазарите на енергийни суровини и веригите за доставка ще отслабне, което ще има благоприятно въздействие върху предлагането и инфлацията и оттам - на потребителското и инвестиционно търсене у нас и в ЕС", посочва Петров.

Той очаква натискът от пандемията също да отслабне. "През летния сезон ще продължи процесът на възстановяване на търговията, ще сме свидетели на солиден ръст на туристическите и транспортните услуги, подкрепени от нормализиране на потоците на свободно движение на хора резултат и от успешно наложените ваксинационни сертификати в ЕС", твърди анализаторът.

Именно затова според него рисковете върху бюджета за 2022 не бива "да се преекспонират и да се драматизират за краткосрочни политически ползи".

Борис Петров смята, че Бюджет 2022 е "бюджет на инвестиционния растеж, икономическата трансформация и дигитализацията".

Той очаква растежът на БВП да се движи от двуцифрения ръст на инвестициите през 2022 г. и 2023 г., който ще бъде подкрепен от реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост. "Ще се запази възходящият тренд при крайното потребление на домакинствата във връзка с покачването на заетостта и доходите от пенсии, други социални плащания, включително повишаване на заплащането в публичния сектор. Смекчаването на ефекта от цените на енергията с въведените бюджетни механизми за компенсиране на нарасналите разходи на домакинствата и бизнеса допълнително ще подкрепят потребителското доверие", смята още Борис Петров.