Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Икономисти спорят кое е по-малко лошото решение за КТБ

Според Красен Станчев не е нужен извънреден закон и нова държавна банка, според Лъчезар Богданов в противен случай ще настъпи хаос

12 коментара
Икономисти спорят кое е по-малко лошото решение за КТБ

Икономистите са разделени в оценките си за начина, по който ниституциите трябва да действат в създалата се криза около Корпоративна търговска банка (КТБ), още повече, че разкритията на БНБ от петък за случилото се в КТБ и последвалите действия на прокуратурата, която за едно денонощие се отказа от тезата за изнасяне на 206 млн. лева с чували, оставят сериозни съмнения доколко институциите са наясно с реалното положение на нещата.

 

Красен Станчев от Института за пазарна икономика коментира в понеделник пред БНР, че намерението за абсолютна ликвидна подкрепа на КТБ означава, че със създаването на нова държавна банка данъкоплатците поемат всички разходи по покриването на депозитите и всички рискове от оздравяването на системата.


"Струва ми се, че от събота на обяд има и политически, и обществен консенсус, че решението за одържавяване на "Креди Агрикол" не е подходящ вариант за решение на проблема. Наименованието на това, което ще се случи днес при президента, не е "финансовото състояние на държавата". Това е ограничен проблем в банковата система, който е свързан с няколко лица, с мажоритарния собственик и свързаните с него фирми. И този проблем се решава много добре от процедурите, предвидени в сега действащия Закон за банковата несъстоятелност. Нещо, което изисква специално законодателство, не се е случило. Това, което ми се струва, че се формира като общ знаменател на съгласието, е, че не трябва да има специално законодателство, че онези, които са рискували и са си дали парите в тази банка, трябва да си понесат последиците от своите решения. Следващото, което е ясно, че не трябва да се създава нова държавна банка. По реда на този закон Фондът за гарантиране на депозитите е основен играч", каза Красен Станчев.

 

Според него не трябва да има извънредно законодателство за КТБ, а проектозаконът за преструктуриране на КТБ е по-скоро вреден. В него е предвидено основна роля в процедурата по несъстоятелност на банката да играе Министерството на финансите, а не Фондът за гарантиране на влоговете.

 

Той окачестви като много вредно предложението за промени в Наказателния кодекс, с което на практика всяко говорене за банките може да се третира като опасно и наказуемо със затвор. Общественото мнение е много здраво, политическият консенсус има правилна ориентация и обстоятелството, че тези неща се обсъждаха, беше причината да се появи такъв обществен консенсус, смята Красен Станчев.

Той е на мнение, че управлението на БНБ не трябва да се сменя в този момент.

"Това не трябва да се прави в никакъв случай, защото, ако това НС започне да назначава управител на Централната банка, ще назначат седмина Пеевски на сегашните постове. Онова, което може да се направи и трябва да се направи относително бързо, е сегашното ръководство на Централната банка да се справи с проблема. По този начин то ще понесе отговорност и ще покаже, че може да се справи", смята икономистът.

 

Колегата му Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" коментира в същото време пред БНТ, че ако не бъдат спасени всички депозити в КТБ, въпреки че това беше обещано, може да настане непредвидим хаос. Това е логиката зад предложенията на БНБ за законодателни промени във връзка с одържавяването на "Креди Агрикол" и отнемането на лиценза на КТБ, уточни той.

 

Ако всеки почне да прави сметка как да разхвърля парите в различните банки и как да се търси нова банка, може да се окаже, че ще бъдат засегнати други банки, които може би нямат никакви проблеми, обясни Богданов.


Според него негативният момент в едно решение за покриване на всички депозити от държавата е, че на практика се показва, че "няма отговорност и последствия за решения, които всеки сам е взимал, знаейки, че носи някакъв риск“.

Като цяло обаче сред решенията, които трябва да бъдат обсъждани от политиците, няма някое, което да е добро. Ситуацията е такава, че се избира само между лоши решения, смята Богданов.

 

"Когато една банка е в такова състояние, решенията, които трябва да се вземат, са все лоши. Ако просто бъде помагано на банката без оглед какво е правено вътре в нея и как е била управлявана – това е лошо. Ако след всички обещания на политици и БНБ, тя бъде затворена по съвсем друг начин, отколкото беше обещано, това също е лошо. Ако се налеят значителни публични средства – пак е лошо“, заяви икономистът.

По думите му схемата с одържавяването на "Креди Агрикол" е удачна, защото така държавните пари ще бъдат насочени към институция, за чието управление вече ще отговаря финансовият министър.


"Това е много по-добре, отколкото да се вкарат 1-2 млрд. публични средства в частна банка, за която е станало ясно, че не се управлява добре. В този случай имаме поемане на персонална отговорност от тези, които "спасяват“ ситуацията и залагат името си“, коментира Богданов.

Най-странното е колко енергия и внимание се отдели на цялата история с изнасянето на чували, камиони с пари, пачки, броене на размери на банкноти – това не знам дали беше някакъв опит на отклоняване на общественото внимание, коментира Лъчезар Богданов.

Една от идеите, които все повече добиват подкрепа напоследък, е да има наистина от международни авторитетни финансови институции, от организации, които следят какво се прави в банковия сектор, да се направи детайлен преглед на вътрешните процедури. "Да се разбере кой всъщност – ако е имало някой който не си е свършил работата къде точно се къса механизмът на контрол, – обобщи Богданов смисъла на подобен преглед.

 

Обявеният от БНБ в петък план за одържавяване на "добрите активи" от КТБ и прехвърлянето им към дъщерната ѝ "Креди агрикол", която да бъде одържавена, може да се окаже невъзможно, прогнозира в понеделник пред ТВ7 финансистът и преподавател в УНСС Стоян Александров.


Той изрази недоумението си на какво основание държавата ще поеме контрол над една нормално функционираща банка, каквато е "Креди агрикол". Според него това е юридически казус, който показва несъгласуваност между БНБ, правителството и парламента.


Александров попита как ще бъдат прехвърляни партиди от една банка в другата и как ще се изплащат депозитите, при положение, че "Креди агрикол" е малка банка само с няколко офиса.
"Едно е да се возиш, да ходиш по коктейли, а друго - да ти се случи екстремална ситуация, да запазиш самообладание, да имаш познание и да знаеш как да реагираш", добави той, заключвайки, че много хора на отговорни постове се оказаха неподготвени за екстремалната ситуации. Според него в казуса е имало умишлено бездействие или подценяване на ситуацията.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

12 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Иван Николов
    #12

    Ако тези , които са взимали необезпечени кредити от КТБ, са сложили една част от тях на депозит в банката, при фалит няма да върнат кредита, но държавата ще си им възстанови депозита, ако всички депозити са гарантирани.

  2. alexdbalexdb
    #11

    Малката секира пак нещо не е схванала. Идеята на Искров е Креди Агрикол да поеме всички активи на КТБ, вкл. и клоновата мрежа, което прави безсмислен отговора на въпроса на Секирата как банка с 10 офиса ще изплаща депозитите. Единственото смислено от казаното по-горе е как ще се национализира банка (Креди Агрикол), която дори според БНБ функционира добре??? Още повече, че Креди Агрикол е част от активите на КТБ, а не обратното

  3. dr.petroff
    #10

    Да се изолати на 100% е изцяло сбъркана логика.Трябва да изплатят до 100 000 евро от фонда за гарантиране на влоговете и за останалите пари да им дадат акции на КТБ,а не Агрикол.Бюджета да не се пипа за частни плащания

  4. Dr. Mancho
    #9

    В това да се ограничава финансирането на свързани фирми има логика - в противен случай се получава именно сегашният сценарии с КТБ. Всеки знаеше от години в какви схеми е участвала КТБ чрез свързаните фирми, убеден съм, че на техническо и оперативно ниво хората са си свършвали съвестно работата и банката е изглеждала добре (на хартия). проблемът на свързаните фирми е, че във всеки един момент виртуалните средства могат да бъдат преместени, банката внезапно установява гигантска дупка и кредитите се обезценяват. В случай на качествено разследване това никога не остава безнаказано, но тук идва ролята на Цацаратурата.

  5. Коментарът е изтрит в 21:14 на 30 ноември 2021 от автора.
    #8
  6. безпартийна
    #7

    Никакви извънредни закони. Има си закон за гарантиране на влоговете до 100000 евро. Толкова. Всеки да си е правил сметката. А и тези с милионите влогове, те не са само в една банка. Как изобщо може да му мине на човек през ума, данъкоплатецът да му плаща милионите, защото някой бил лаком за големи лихви. А за държавните фирми, отговорност на носи онзи, който им трупна парите за кефа на теглещите кредити, които не са мислили да връщат. И от години положението с КТБ беше ясно на обществеността, само БНБ, и Искров в частност, не знаеха.

  7. Dr. Mancho
    #6

    Лъчо, извиняваи, но ти винаги си застъпвал либертарианската идея, която защитава колкото се може по-малка държавна намеса, пазарен принцип на всички нива и лична отговорност. И сега изведнъж започваш да защитаваш тезата за пълна защита на депозитите в пълен размер от държавата??!!?? Няма логика (логика има, но не искам да я коментирам, не си обаче последователен).

  8. pinocchio
    #5

    Казусите около случаят с КТБ са много. Това не е случай който може да се покрие с един обикновен фалит, да пият 2/3 от вложителите по една студена вода и държавата да продължи бе з хаберното си живуркане. да, има гаранция до сто бона, но има и конституция, има и други закони. не е без значение и подвеждащите изказвания на шефа на БНБ че банката е безпроблемна, че системата е стабилна и останалите лъжи. не е без значение, че войната между два олигархични кръга, доведе до това положение с участието

  9. Иван Асенов Стоянов
    #4

    Да гласуват закон, с който да са гарантирани депозитите НАД 100 000 евро. Какво ще се шикалкавят с някакви мизерни депозити на обикновените хорица. Пък и раята си заслужава с овчедушието си да си изгуби депозитите. !няма да платим! няма да платим! няма да платим!

  10. Sin
    #3

    Мафията се е подготвила - сега документите на КТБ ще бъдат взети от т.нар. Прокуратура и съоветно засекретени. Уж за да не се пречи на следствието. И никой няма да знае какво всъщност е станало. Съответно мераклиите ще пускат слухове, ще насочват вниманието към Михаля и всички ще гадаем. Докато дойде спасителя ...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.