Императивен морал, но в рамките на законното

Всеки студент по право знае отлично, че императивния мандат е юридически нонсенс. Още по времето на френската революция бащите на конституционализма приемат, че народния представител е свободен от какъвто и да е пряк ангажимент към избирателите, гласували за него. И че не може да бъде отзоваван, в това число и от тях. Десет години след приемането на последната българска конституция за малко да преоткрием колелото, говорейки за отзоваване на депутати.

Всъщност юристите в НДСВ се усетиха навреме и отрекоха две седмици преди изборите възможността бъдещите депутати от движението да бъдат отзовавани по законов път. Остана недоумението на журналистите по какъв начин тогава ще бъде осъществяван този "нов тип контрол" над легислатурата? Дали чрез предварително подписани оставки, дали чрез устава на НДСВ, дали чрез правилник на парламентарната група. А Каролев дори го определи като "Гаранция - Франция"...

Че е така - така е, гаранция няма ине може и да има. Българинът обаче изглежда е повярвал на предварителните заявки, независимо от тяхното дълбоко противоречие с Конституцията. Съдете сами, ето точно три противоречия: трима от всеки четири сънародници (77%) са на мнение, че депутатите трябва да бъдат отзовавани "когато не работят в интерес на избирателите, които са гласували за тях". Второ - обратно на мнението на НДСВ две трети от българите (66%) очакват това да става не когато партията му реши, а когато го поискат "избиратели от неговия избирателен район". И трето (като тук българинът отново отива доста по-далеч от НДСВ) - 82% са на мнение, че това трябва да се регламентира не от партийните устави, а чрез приемане на изричен закон...

Естествено нагласите на избирателя не означават и намерение на народните представители, слава Богу! В такива обществени настроения обаче се крият поне две любопитни неща, които в НДСВ трябва добре да проумеят и запомнят. Първото: очакването за нов морал в политиката, за прозрачност и отчетност не е само предизборен лозунг - то вече е трайна обществена нагласа. Именно прозрачността става императивна, тя може и трябва да бъде императивна, а не мандата на депутатите. И второ: новата политика (ако се състои такава) ще се прави донякъде по нов начин, ще изисква и вероятно ще включва и нестандартни ходове. Важно е обаче те да са в рамките на законното и допустимото, а не да преоткриват топлата вода. Защото това също може да изхаби доверието на избирателя, при това преди да му е дошло времето.

24.07.01

© Copyright Mediapool