Информационните гета: Интернет и демократичният дебат

Една от най-забележителните характеристики на Интернет е неограничената възможност за контакти и информация. Всеки може да прочете мислите на хора от цял свят, както и да сподели идеите си сред пръснатата по цял свят общност от специалисти дори в най-тесните области.

В книгата си Кас Сънстайн, един от водещите специалисти по конституционно право, не отрича това, но в същото време дава тревожни сигнали: Според Сънстайн властта на Интернет се състои в контрола върху подбора на информацията и мненията. По този начин ние скрояваме света на комуникациите според собствените си интереси и убеждения. А това, според Сънстайн, е истинска заплаха за демокрацията.
Тезата му е следната: индивидуалните избори ще доведат до толкова дълбоко фрагментиране на обществото, че публичната сфера на практика ще престане да съществува. Така ще се озовем в свят с множество единомислещи групи, чиито членове ще говорят само с тези, с които мислят еднакво и никога с тези, които мислят по различен начин. Демокрацията, продължава Сънстайн, не съществува само заради удовлетворяването на личните предпочитания на членовете на обществото. Смисълът ѝ е в механизмите, които ги насърчават да достигат до колективни компромиси и споразумения в рамките на обществения дебат. Сънстайн се опасява, че заедно с изчезването на публичното пространство на "посредниците на общия интерес" каквито са печатните медии и телевизионните канали, ще изчезне и мястото, където тези дебати могат да съществуват.

Според Сънстейн съществуват два аспекта на свободата на изразяване: първият е основан върху суверенитета на потребителя, който е индивидуален. Вторият се отнася до политическия суверенитет, който е публичен. Първият защитава правото на всеки индивид да каже и чуе това, което иска, но не дава правото му да бъде чут. Политическият суверенитет дава и някои права на достъп до т.нар. обществен форум - дори това да означава натрапване на вниманието на останалите, каквито са речите по площадите или позивите по улиците. А политическият суверенитет, според Сънстайн, трябва да бъде водещ. Защитата на политическото слово като необходимо условие за функциониране на демокрацията трябва да е в основата на свободата на изразяване.

Но все по-нарастващите възможности за селекция и избор чрез Интернет ще доведе до това, че гражданите в съвременните демокрации ще общуват помежду си по-малко в бъдеще, а това означава отмиране на политическия дебат. Ако човек се ангажира в своите ограничени интереси, ще остане много по-малко да се ангажира с проблемите на общия интерес.

Дали наистина това е така? Знаем, че далеч преди появата на Интернет, чрез избора си на определени списания, радиопредавания и разговори, чрез доброволните сдружения и организации, хората всъщност са търсели единомишленици и са се стремили да избегнат противоположните мнения. От друга страна е доказано, че дебатът между хора с различни мнения в много по-голяма степен кара противостоящите тези да се придвижат към точката на съгласие. Докато дискусиите, ограничени сред хора, които са от едната страна на проблема увеличава дистанцията, което ги дели от противоположното мнение. Това се нарича "групова поляризация" и тъкмо нея наблюдаваме при дискусионните групи по Интернет. Именно глобалната мрежа е помогнала да се появят групите на расисти или оръжейни фанатици, които си разменят рецепти за изготвяне на бомби и т.н. В същото време, обаче, в Интернет се създават и всички останали "групи по интереси", които са напълно невинни в намеренията си. Какво нередно има сред колекционерите на оловни войници или комикси?

Въпреки това опасенията на Сънстайн са доста пресилени. "Информационните гета" няма да изместят желанието на хората да искат да са насяно с това с какво са наясно останалите хора. Любопитството е едно от най-естествените човешки качества, а то поражда и желанието не всичко в живота да се случва в резултат на съзнателен избор и предварителен план. Всеки иска да бъде изненадван, в крайна сметка.

Инвазията на Интернет, обаче, поставя друг проблем, много по-оправдан от страха от фрагменация - по какъв начин общото знание и различните мнения трябва да бъдат ограничавани в публичната сфера. Колкото повече информация е достъпна, колкото повече културни и научни открития и факти се натрупват - толкова по-голяма става конкуренцията за ограниченото място на повърхността, там, където е съсредоточено вниманието на повечето хора. Проблемът със селекцията става все по-нарастващ. Какво трябва да знаят децата и внуците ни, за да станат част от едно единно цивилизовано общество? На кои институции да разчитаме, за да изберем какво да попадне в центъра на вниманието ни без да го търсим? Днес целият поток от информация умножава достъпа до всичко, което пожелаем. Но във всяка съвременна демокрация подборът за това кое да се "покрие" се прави от шепа редактори в световните медии и техният избор има огромно влияние върху това, което образованите четат. Достатъчно е само да се замислим колко решаващ е например изборът на книги, които да бъдат представени в медиите. Подобна е ситуацията с телевизионните новини и жестоката конкуренция за това, кое да "влезе" в тях. Ние искаме да сме информирани за това, за което повечето хора са информирани. Това означава и позоваване на едни и същи световни източници и информационни канали, чиито избор винаги носи риска от своеволие, манипулация или грешна преценка.

До този момент, въпреки много по-ниските разходи, електронните вестници и списания не са заменили хартиените. Но дори ако предположим, че един ден печатните медии ще отпаднат, търсенето на нещо, което се знае и вижда от мнозинството, само защото така се създава общественото съзнание, няма да изчезне. Съвсем естествено е хората да искат да бъдат там, където са и другите.

Сънстайн предлага идеята политическите сайтове в Интернет да предлагат автоматично линкове към сайтовете на опонентите - например тези на гейовете към религиозните фундаменталисти и обратно. Той също предлага уебсайтове за дебати, където да можем да спорим и отстояваме мненията си, а не само да се съгласяваме. Но никоя форма на централизиран контрол не е приемлива. Тук дори не става дума за опасността от цензура, а за дълбокото недоверие, което Сънстайн изпитва към "суверенитета на потребителя" и убеждението му, че свободният индивидуален избор ще нанесе сериозна вреда върху обществото.

Когато става дума за свобода на изразяване колективните ценности на демокрацията и принадлежността към един общ свят са от голямо значение, казва Сънстайн. Ние не трябва да се затваряме в частните си информационни какавиди. Но повечето хора искат съчетанието между частното и общественото битие. Истинският проблем от експлозията на електронната информация е как търсенето на обществено присъствие ще бъде регулирано и кой ще предприема все по-драконовските ограничения и избори за това кое да "влезе". И мисля, че ще бъде голяма грешка, ако по-голямата част от тази задача се падне на държавата.

Сънстайн подценява чистата провява на индивидуалната свобода, каквато е Интернет. Свободата на изразяване и свободата да четеш или слушаш това, което искаш са аспекти на индивидуалния суверенитет и са в сърцевината на модерния либерализъм - нещо, което колективната воля няма право да контролира. Запазването на свободата в ползването на тези все по-нарастващи облаги е толкова важно, колкото и опазването на публичната сфера. Изглежда, че Сънстайн е твърде голям песимист, след като мисли, че първото би могло по някакъв начин да застраши второто.

По London Review of Books