Истината е най-добрата пропаганда за всяка кауза

Когато миналата седмица изтекоха сведения, че Пентагонът е създал Служба за стратегическо влияние, си помислих, че това е просто шега на любителите на Оруел сред нас. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд бе принуден да отрече, че службата възнамерява да разпространява невярна информация за чуждите медии, но бе трудно да му се повярва - отчасти защото неговият заместник-министър Дъглас Фейт призна, че Пентагонът само ще възложи на външни фирми работата по дезинформацията. Това е, което се случва, когато бюрократите тичат наоколо, опитвайки се да си играят на тайни агенти. Администрацията правилно прецени, че САЩ са изправени пред огромно предизвикателство с пропагандата в арабския свят и че към тази пропаганда трябва да се подходи творчески.

"Творческият подход" обаче изглежда е връщане към шпионските игри от епохата на Студената война, които не вършат добра работа в ерата на информационните технологии. Дори слухът, че Осама бин Ладен е педофил /просто се опитвам да изпълня патриотичния си дълг/, да гръмне в новините на една или две страни, това няма да помогне много в световната война без граници. Има твърде много източници на информация, за да може върху тях да се осъществява контрол. Още по-важно е, че мюсюлманите няма незабавно да приемат нещо, на което по принцип не са склонни да вярват.

Ние трябва да променим тяхната предварителна нагласа, тяхната естествена склонност да не ни се доверяват, което е много по-дълга и изкусна борба. В този смисъл най-сериозното възражение срещу дезинформацията е не етическо, а практическо; всякакви евентуални ползи от нея се неутрализират от загубата на доверие в арабския свят. Ако се опитаме да скрием нашите лъжи, скоро ще бъдем разкрити така или иначе, например някъде в Интернет, което допълнително ще разпали теориите за конспирация, изобилстващи в региона. Ако признаем, че лъжем, това ще бъде единственото нещо, излязло от нашите уста, на което някой би повярвал.

Тежката артилерия на Вашингтон, екипът от хора за връзки с обществеността, на които се плаща за да бъдат проправителствено настроени, са разгневени от идеята за създаване на служба за стратегическо влияние към Пентагона. Едно нещо е служители на ЦРУ да се занимават с дезинформация /това става от години/. Ако Пентагонът обаче също се включи в това, рискуваме да размием границата между тайните операции и обществените дела. Това са различни функции и сфери, като първата действа като отрова на втората. "Би трябвало да сме разделени от противопожарна стена," каза един служител за връзки с обществеността. "Това предложение обаче ще я срине." Очевидно има място и за известна тактическа измама. Вицепрезидентът Ричард Чейни направи миналата седмица полезно разграничение между фалшивите сигнали за начало на военна кампания и лъжи в чуждия печат. Но необходимостта от такава военна изненада е рядко срещана, а изненадата се постига по-лесно, ако правителството казва истината през по-голямата част от останалото време. Всичко, което подкопава презумпциите, пречи на военните усилия.

Има място и за известно оцветяване на истинска информация, както в положителна насока, така и в отрицателна. Външната фирма, с която администрацията на Буш бе сключила договор, е потайната Рендън Груп, компания за глобални комуникации, оглавявана от бившия член на Националния комитет на демократите Джон Рендън. Той е човекът, който се погрижи кувейтците да имат под ръка множество малки американски флагчета, които да размахват при пристигането на американските войски през 1991 г. По време на президентските мандати на Клинтън Рендън работи по многомилионен договор с ЦРУ, за да демонизира Саддам Хюсеин в очите на арабския свят. Договорът бе донякъде глупав, тъй като Рендън използваше за тази цел комикси, но опитът все пак си струваше. За съжаление ограниченията на подобен подход станаха ясни, когато Рендън се опита безуспешно да си сътрудничи с Иракският национален конгрес, изгнаническа формация, която се стреми да свали Саддам от власт.

Дългосрочното предизвикателство е борбата за сърцата и умовете на мюсюлманите. Радио Гласът на Америка, което празнува тази седмица 60-годишния си юбилей, достига едва два процента от арабскоезичното население. Но един от членовете на управителния съвет, Норман Патиз, има план. Предприемачът от Бевърли Хилс, който основа Уестуд Уан, този месец ще открие Мидийст Рейдио Нетуърк със седалище в Дубай - финансирана от правителството радиостанция, която ще пуска западна и близкоизточна музика и ще предава част от новините на Радио Гласът на Америка. Американската попкултура, която вече е достижима в много части на региона, се приема много по-трудно, отколкото в Източна Европа и то не само защото моллите ще трябва да слушат Бритни Спиърс.

Наред с това бе лансирана концепция, подкрепена най-активно от сенатора Джо Байдън, да се създаде нов телевизионен канал, който да конкурира Ал Джазира. Проблемът е, че САЩ не могат да финансират яростни нападки срещу Израел, а ако това липсва, то арабската публика просто няма да гледат този канал.

По-добра идея би било да се съчетаят малко новини с добре продуцирани научни, културни и религиозни програми, където умерените араби ще могат да изложат мирна и модерна версия на Исляма за следващото поколение. Някои конгресмени пребледняват при мисълта за разходите по една такава телевизия, но тя ще бъде добра инвестиция. С цялото дължимо уважение към ЦРУ, това, че ние спечелихме Студената война няма почти нищо общо с прилагането на мръсни номера. Ние спечелихме с информация, а не с дезинформация - с това, което харесваме в нашата култура, а не с това, което бихме искали да скрием. Дори и в разгара на най-лошата война, истината остава най-добрият начин да се спечелят приятели и да се повлияе на нациите.

По БТА