Италианците се примиряват с еврото, но рисковете остават

Италианците се примиряват с еврото, но рисковете остават

Италианските политици може и да позагърбиха реториката за еврото и се отдръпнаха от призивите за излизане от клуба на единната европейска валута. Това обаче не означава, че страната вече не представлява опасност за еврозоната.

Следващото правителство и европейските му партньори ще трябва да действат внимателно. Италия е обременена с един от най-големите дългове в ЕС и е прекалено голяма, за да ѝ бъде позволено да се провали.

А усещането, ширещо се в страната, че членството в еврозоната е усмирителна риза, все още може да се завърне, за да измъчва валутния съюз.

Засега настроението към еврото остава сложно и противоречиво: общо взето италианците са обсебени от неговите ограничения, безразлични към ползите от него, но нямат настроение за напускане на валутния съюз.

Това е отразено и в политическата реторика преди изборите в страната на 4 март.

Дори антисистемното Движение "Пет звезди" се отказа от призивите си за референдум за членството в еврозоната освен "в краен случай".

Ограничението на ЕС за таван на бюджетния дефицит от 3% от БВП също не е застъпено особено в предизборната кампания.

Ако партиите се придържат към щедрите си електорални платформи - бившият премиер Силвио Берлускони например обещава плосък данък и минимална месечна заплата 1000 евро за всички италианци - ще има причини да се породят съмнения, че следващото правителство ще може да поддържа разходите до тавана, определен от ЕС.

Никой обаче няма да бъде изненадан, ако политиците се отдръпнат от нереалистичните си предизборни обещания след изборите.

Засега италианската икономика оказва подкрепа: увеличението на брутния вътрешен продукт на страната може да е и с най-слабия темп в еврозоната, като ЕС прогнозира показателят да бъде 1,5 % тази година спрямо 2,3% във валутния съюз като цяло. Възстановяването обаче, което навлиза в четвъртата си година, започва да става осезаемо, тъй като се превръща в работни места, особено за младите.

Все пак е твърде рано за въздишка на облекчение.

Италианското възстановяване помогна на гласоподавателите да забравят за ограниченията на еврозоната, но остават предпазливи. През последните 10 години станаха едни от най-големите скептици в еврозоната що се отнася до ползите от еврото.

Според най-новото проучване на Евробарометър 40% от италианците са на мнение, че еврото е лошо нещо за страната спрямо 25%, които споделят същото мнение в цялата еврозона.

Бившият италиански премиер Енрико Лета изтъква, че за неговите сънародници еврото означава живот при икономическа и финансова дисциплина, която се пренебрегваше преди създаването на паричния съюз през 1999 година.

Ако сега Италия е страната с най-голям държавен дълг в Европа след Гърция (130 % от БВП), то това не се дължи главно на десетилетието на финансови сътресения, а на щедрите харчове и обещания, направени доста преди кризата.

Днес тази задлъжнялост представлява риск. Икономиката на страната сега е в състояние, в което дълговият товар е пречка за по-бързия растеж. Освен това Италия има други проблеми - по-специално високите разходи за труд и пенсии - и ще се опитва да намали дълга, като същевременно приложи сериозна програма за държавни инвестиции, целяща да насърчи растежа.

От който и политически спектър да е бъдещето правителство, то ще се нуждае от цялата помощ на европейските си партньори, за да предотврати завръщането на враждебността към еврото.

Има два начина ЕС да помогне.

Първият би бил Европейската комисия да предостави на Италия цялата гъвкавост, позволена от пакта за стабилност и растеж, като я остави да харчи по-свободно.

За разлика от Франция, например, Италия не е от страните, които неколкократно нарушават бюджетните разпоредби. Бюджетният ѝ дефицит остава под ограничението от 3% още след 2013-а, а преди това, през първите пет години на финансовата криза, той беше доста под средния за еврозоната.

Огромният дълг остава проблем. Насърчаването на растежа обаче, осигурен от фискалната гъвкавост, би могъл да помогне да се облекчи дълговото бреме.

Вторият начин, по който съседите на Италия биха могли да помогнат, е Франция и Германия да включат Рим в засега ексклузивните разговори за реформа на еврозоната. Това е много важно, тъй като редица от предлаганите идеи, включително мощен спасителен фонд, банков съюз и възможността да преструктуриране на държавен дълг, са били обсъждани, имайки предвид именно Италия, особено от германското правителство. Вече съществува усещане в Рим, че Париж, който няма търпение да постигне споразумение, е станал доста близък с Берлин. Италианските политици и икономисти поставят под съмнение голяма част от предложенията на Еманюел Макрон и Ангела Меркел.

Италианците бавно се връщат към еврото. Сега от Франция и Германия зависи съмненията им да не пропълзят обратно.

По БТА

Още по темата
Още от Европа

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?