Трябва да се концентрира някакво усилие, ако изобщо искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира, коментира културологът проф. Ивайло Дичев по повод новината, че за поредна година Софийският университет "Св. Климент Охридски" не може да запълни стотици свободни места за студенти. Преди ден СУ обяви допълнителен прием за останалите 850 незаети места след третото класиране.
"Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Тези университети - в Дания, или в Холандия, най-вече в Америка привличат непрекъснато чуждестранни студенти - повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия. Защо това не става в България? Първо, защото ние сме една расистка държава - видяхме го около мигрантската криза. Второто нещо - висшето образование в България в голямата си част трябва да премине на английски език, най-малкото да е двуезично", каза Дичев пред БНР.
Бюджетът на Харвард е сравним с този на българската държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно "идването да се живее в София“, посочи той.
"Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-но и 1000-но място“, заяви Дичев.
По думите му основен проблем пред цялото ни образование, не само пред висшето, е че "това, което се прави в курсовете, до голяма степен се върти около осигуряване на поминък на преподавателите":
"Ако трябва да се направи някаква болезнена, тежка реформа в момента в българското образование, трябва много хора или да се преформатират – да променят своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати. Да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места", каза Дичев.
Той акцентира върху факта, че 45 хиляди зрелостници излизат от средното училище, а 46 хиляди свободни места се обявяват в университетите.
"Ако решим това - да се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално, ние трябва да сведем университетите до това, което са били в края на 19-и век: да подготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина", предупреди професор Дичев.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
32 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Никой не отрича образованието на английски у нас.За това свидетелстват твърде успешните английски гимназии в България,Англоамериканското средно училище,Американския университет в Благоевград...Защо да не се преподава и на английски и в останалите учебни заведения у нас.Въпросът е,да се планирад нужните ни за икономиката специалности и да се създават условия,за реализация на завършилите образованието си,млади специалисти.Но,да нарича България"расистка държава",годподин Дичев не е прав.
И все пак,не приемом,че България е "расистка държава".Расистки елементи има във всяко едно общество.Що се отнася до образованието у нас,то трябва да следва модела на това,в развитите страни,да бъде конкурентноспособно спрямо тяхното такова.Държавата трябва да заделя повече пари за образование,да планира специалностите,спорпед нуждите на икономиката и световните тенденции.Да създаде възможност за реализация на завършилите у нас и в чужбина,млади специалисти.
Кои са тези "наши учени които имат име в межднародните среди за които никой не пише и никой не знае"(#25), ако имат име в мвждународите среди те са известни хора с научен престиж, ако никой не ги знае, те не съществуват! Жестоко добре известно правило важещо от тъговията, науката, та до изкуствата! Възможен път е казаният от анита..(#26), друг е да поканят учени с име да оглавят катедра/институт за определеоно полезно време - всичко това при ротация на отговорни административни постове за да не се вреди на научната работа; директор/секретар са административни длъжности, не научни.
Висшето образование може да се промени по друг начин. Министърът може да подпише договори с университети и изследователски центрове за съвместно ползване/разработване на водещите теми, заложени в научните програми на ЕС. Ако нашите студенти и преподаватели пребивават за кратко в различни университети и работят с водещи учени и преподаватели, нивото ни рязко ще се вдигне, без да е нужно да отделяме 5 години от живота си в изучаване на "научно-разговорен" английски. Конкурсното начало трябва да отделя най-добрите, а политическите квоти да останат в историята.