Изборът, който разделя Европа

Предчувствието, че атентатите от 11 септември ще застрашат равновесието в света като приближат Америка към Русия и я отдалечат от Европа, се оправда веднага. Самият Европейски съюз е разделен във връзка с войната, която се очаква да бъде дълга и безславна. Това се потвърждава и от говорителите на Бин Ладен, които съобщаваха за нови атаки срещу Америка и Великобритания, отделяйки по този начин два противникови лагера.

Не става дума за антиамериканизъм или за неутралистки уклони, нито за походи към мира. Става дума за факта, че Великобритания намери бързо и инстинктивно своя истински политически партньор в лицето на Америка в първата сериозна политическа криза, която разделя западния свят. Не е случаен фактът и не само поради личния си талант, Тони Блеър говори и действа по начин, напълно различен от този на германския, френския, италианския, испанския, да не говорим за белгийския му колега, който без всякаква достойнство председателства Европейския съюз.

Зад гърба си Блеър има сплотени страна и парламент, войска, готова да действа, където бъде насочена и серия от военни действия заедно с американците, между които десетина бомбардировки над Ирак, само една от които щеше да бъде достатъчна, за да падне което и да е от нашите правителства. Както казах, Европа не се разделя заради антиамериканските настроения.

Антиамериканските чувства съществуват, но имат спорадична форма, както детските болести или някои патологии на забавеното развитие на организма, които се отнасят само до рисковите групи. Берлускони, много правилно, отиде във Вашингтон да предложи на САЩ цялата солидарност, на която е способен и по-специално изрази засиления ангажимент на Италия, която да замести Америка на Балканите. Същото нещо, с различни думи и акценти направиха французите и германците.

Разделението между Европа и англичаните не е във връзка със солидарността. То е появи, защото половината от бреговете на континентална Европа са на Средиземно море, тя съжителства с исляма и с арабския свят от векове и векове наред го е приютявала във вътрешността си. Другата причина е, че англичаните имат военни бази, на изток от Суец, докато за нас там се съсредоточават нашите търговски интереси и културното ни присъствие. Великобритания вярва в себе си и в способността си да действа самостоятелно и няма нужда да се оглежда наоколо, за да види какво правят европейските съюзници: достатъчно ѝ е просто да погледне на Запад.

Европа се намира на прага на процес на важни институционални и конституционни реформи, който започва със сесията на Съвета на Европа през декември. Същината на проблема се състои в това каква степен на съгласие ще постигнат Франция и Германия по отношение на проекта за политически съюз и по отношение на приоритетите на външната и отбранителната политика. Италия би могла да изиграе важна роля за постигането на това съгласие. Да се надяваме, че британските резерви няма да забавят този процес. Европа трябва да направи своя смел избор: както направи с Шенген, както направи с еврото, така трябва да направи и за своето бъдещо конституционно устройство. Така както Великобритания направи своя избор.