Изкуството на Васка Баларева – частица от един изгубен и красив свят

Изложба по случай 110 години от рождението на художничката се открива в София

Васка Попова Баларева, "Портрет на млада дама", 1946

От 10 март до 6 април 2012 г. в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) на ул. "Гурко" 1 може да се види изложба на ВАСКА ПОПОВА–БАЛАРЕВА по случай 110 години от рождението ѝ.

Става дума за едно ярко присъствие в българското изобразително изкуство, което – като много други талантливи творци имаше "привилегията" да отсъства в публичния живот на комунистическа България.

Неслучайно една предишна изложба на СГХГ, на която бяха показани 40 художнички и архитектки в модерното изкуство на България, между които и Васка Попова-Баларева, носеше емблематичното заглавие ПРИСЪСТВИЯ/ОТСЪСТВИЯ.

В края на 2010 година – пак в СГХГ, бе представена великолепна книга албум за живота на ВАСКА ПОПОВА–БАЛАРЕВА (1902–1979) и ако разтвори двуезичното издание с репродукции на картините на художничката, любознателният читател ще попадне на две уникални фотографии от 1926 година.

Това са снимки на първия випуск студенти на големия български художник Никола Маринов (1879-1948), започнал своята преподавателска дейност в Художествената академия през 1921 г.

На едната професорът и неговите студенти са на екскурзия някъде сред природата. Композицията на другата фотография, правена в Художествената академия, привлича вниманието и докато я разглежда човек, си казва, че само художници могат да се подредят така артистично.

Но изненадите не свършват дотук.

Сред студентите, разположени около своя учител, внимателният читател открива цяло съзвездие таланти и бъдещи знаменитости: Илия Бешков, Илия Петров, Вера Иванова, Кирил Петров, Любомир Далчев, Васил Гачев, Александър Стаменов, Кирил Буюклийски, Йорданка Хитрова и др.

На преден план, отдясно на Никола Маринов е Васка Баларева. Лицето ѝ е озарено от мила усмивка и топли тъмни очи.

Годината е 1926 и един от талантливите студенти на професор Маринов – Александър Жендов, авторът на илюстрациите към "Зимни вечери” на Христо Смирненски липсва.

След чудовищния атентат на 16 април 1925 година в църквата "Света Неделя” – атентат, заръчан от Коминтерна, Александър Жендов, който не крие комунистическите си убеждения, емигрира – първоначално във Виена, а по-късно – в Москва. Завръща се едва през 1930 година.

Пъклената цел на терористите – унищожаване с един удар на целия държавен и военен елит на страната, за да се установи съветска власт в България, не успява през 1925, но Васка Баларева остава без баща.

Баща ѝ – генерал Иван Попов, участник в четата на Филип Тотю, сражавал се в Сръбско–българската война през 1885 г., в Балканската и в последвалата я Междусъюзническа война, където е тежко ранен при Чаталджа (1913), е един от стотиците, загинали под развалините на взривения катедрален храм.

Разказвам всичко това неслучайно.

Когато на свой ред вярващият в комунистическите идеали Александър Жендов е низвергнат и отмъстително преследван от своите "другари” след едно свое критично писмо до Вълко Червенков през 1950 г., един от малцината, които не му отказват приятелството и подкрепата си, е Васка Баларева.

И тази подкрепа не се изразява само в това вратата на дома ѝ да бъде винаги широко отворена за изпадналия в немилост колега, но и в дързостта да поставяш името си под неговите илюстрации, за да може Александър Жендов все пак да получава хонорара си за тях.

Питам се колко великодушен трябва да е човек, за да приема не само различните политически възгледи на своите приятели, но и за да подаде ръка на един комунист, ако собственото му семейство е пострадало толкова тежко от комунистическия терор?

Благородството и духовната щедрост на художничката откриваме и в изкуството ѝ и особено във великолепните ѝ портрети.

Портретното изкуство на Васка Баларева разкрива една различна България на непогубили своето достойнство личности, въпреки изпитанията, на които са били подложени.

И затова тези портрети заслужава да бъдат видени и от днешните българи, които със сигурност ще открият в тях частица изгубен и красив свят било в очите на Севда (Портрет на Севда, около1933) или в тези на големия български художник Рафаел Михайлов, в които блестят едновременно и тъгата, и иронията спрямо суетата на живота, и достойнството, и скромността.

Особено вълнуващи са детските и женските портрети на Васка Баларева. Безспорни шедьоври са портретите на сина ѝ (Детски портрет с мече,1938) и на съпруга ѝ, рисуван през същата 1938.

"Портрет на млада жена”, рисуван през 1946, е свързан с любопитна история. През 2004 във Виена по време на изложба на картини на Васка Баларева една австрийска дама се обръща към сина на художничката с предложение да купи този портрет.

Но проф. Христо Баларев не желае да разпилява картините на майка си и отказва.

Вече в София, той получава писмо от същата дама, която отново моли да купи картината и за целта предлага да дойде в България. Нейната настойчивост се увенчава с успех и картината заминава за Виена.

По-късно д-р Клаудия Шмид става министър на културата на Австрия, а "Портрет на млада дама” е окачена в нейния министерски кабинет.

Картини на Васка Баларева притежават и Националната и Софийската градска художествена галерия, музеят "Земята и хората”, както и художествените галерии в Русе, Бургас, Велико Търново, Шумен и други.

Изложбата се осъществява със съдействието на всички тях, както и на много частни колекции и с подкрепата на Министерството на културата.

Още от

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?