Как да не обещаваш, а да помагаш, да не нападаш опонентите си и да спориш с пенсионер - един ден на Мария Капон

Първата ѝ среща за деня е в 8.30 часа, а последната завършва точно 12 часа по-късно. Обсъжда едни и същи теми с кметове, хора на изкуството и пенсионери. Казва, че няма нещо, което хората не могат да разберат, стига да им се обясни и да не държиш да им се харесаш, а да говориш истината. Измислила е нова форма на агитация, защото пари за разточителна кампания няма.

Тя се казва Мария Капон и това е поне десетата ѝ предизборна кампания. На тази избори нейната "Единна народна партия" се включи в новата коалиция "Десните". На предишни избори ЕНП е участвала и самостоятелно, и в други коалиции, включително нови, като липсата на "незабавен и несимволичен" успех никога не я обезкуражава, защото е по-важно да си верен на привържениците си, да се бориш за нещата, в които вярваш и да променяш нещата към по-добро, доколкото можеш.

Макар че е от Пловдив, Мария Капон е водач на листата на "Десните" във Велико Търново и твърди, че е поела тази задача с голям ентусиазъм, защото винаги е искала да представлява този регион в парламента.

Пътувайки между две села, лидерът на ЕНП провежда няколко телефонни разговора, записва си какво е говорила с местните и раздава задачи в щаба.

След това слиза от брандирания с лика ѝ автомобил и се представя: "Аз съм Мария Капон и съм вашият кандидат за народен представител“. Някои я подминават, други се спират на дълъг разговор, трети искат лична услуга, а четвърти започват да ѝ се карат. Тя изслушва всички. И не им дава гръмки обещания.

Държи се по един и същи начин и с кмета на Полски Тръмбеш, и с пенсионерите в село Ресен. Говори еднакво разпалено за Закона за културното наследство, за АЕЦ "Козлодуй" и за здравната система. Не досажда на тези, които я подминават и не се сърди на хората, които търсят спор, напротив – дава им го.

"Не искам да им рисувам красиви и неизпълними неща. Нито изобщо искам да им обещавам. Искам да им дам моята гледна точка и да се опитам да им обясня какви са проблемите пред страната и какво ни очаква в близко бъдеще“, казва кандидатът на "Десните".

В 7.30 сутринта тя отваря календара си и вижда как са разпределени срещите ѝ през деня. Пресмята времето за пътуване, така че да не закъснее никъде и поема към първия си ангажимент.

Денят е 24 септември, сряда. В 8.30 Капон трябва да бъде в кабинета на кмета на Полски Тръмбеш. Поздравява всички пред общината и след предварително изчислените минути за забавяне, в точния час връхлита в кабинета на Георги Чакъров. След кратки любезности Капон започва направо. "Кмете, какви са проблемите пред общината?“, пита тя. А той без замисляне отговаря, че пари няма. Разговорът поема в посока европейски средства. Въпреки мнението на Чакъров, Капон не отстъпва от позицията си, че Велико Търново трябва да кандидатства по големи проекти, а малките общини към него не бива да бъдат отделени, за да имат достъп до Програмата за развитие на селските райони. "Така ще отделите сърцето на общината и не смятам, че това е разумно“, казва тя. Интересува се има ли заеми общината, какви проекти има и как се изплащат те. Не говори нито за Бойко Борисов, нито за Михаил Миков, не агитира за себе си. Задава бързи и точни въпроси. Разбира, че безработицата в Полски Тръмбеш е над 25%. Информира се за състоянието на болницата. Интересува се как избраният от БСП Георги Чакъров работи с шефа на Общинския съвет в града, подкрепен от ГЕРБ. "Няма проблем, работим добре. В малките населени места няма политика, опитваме се да оцеляваме и правим каквото зависи от нас“, обяснява кметът. После плахо пита Капон има ли опасност държавата да стане президентска република.

Веднага след това изплува темата за АЕЦ "Козлодуй". "Аз съм "за" изграждането на Седми блок. Искам българска атомна електроцентрала и не виждам защо да не се случи“, заявява тя. После продължава, че трябва да се развива умно и постепенно.

"Ако сте хотелиер, първо ще построите двузвезден хотел, после още един. Ще предлагате качествено обслужване. Едва когато ви се изплати инвестицията, ще сте на печалба. После ще развивате хотелите, за да съберете средства за четиризвезден и така с печалбата от двата малки хотела ще построите голям, нали?“. "Да“, съгласява се неразбиращо кметът.

"Същото е с "Козлодуй" – с работещите два блок трябва да платим инвестицията за VII-ми", обяснява тя и добавя:"А ако имате инфраструктура и терен до двузвездните хотели, там ли ще построите големия или ще зарежете всичко това и ще идете някъде другаде?“. "Там, разбира се“, казва Чакъров. "Ами ето ви го отговорът на въпроса защо не ни е необходима АЕЦ "Белене“, усмихва се Капон.

Срещата продължава точно 45 минути. Кандидатката гледа часовника си дискретно, за да не притесни Чакъров. Води разговора към край и точно в 9.15 минути му пожелава успешна работа и тръгва към пазара на Полски Тръмбеш.

"Аз се казвам Мария Капон и съм вашият кандидат за народен представител“, казва още със слизането от колата и подава картичка с приоритети. Зад нея вървят четирима младежи от щаба на "Десните“. Всеки спрял се получава тениска, вестник и запалка.

Бившата депутатка от ОДС разказва какво иска да промени и как може да стане това. Не напада опонентите си.

"Ще ми отделите ли няколко минутки“, пита тя семейство, натоварено със зарзават за туршии. "Естествено, познаваме се от телевизия“, казват смутено мъжът и жената. Живеят в близко село. Там няма аптека и при нужда се налага да идват до града. Кандидатката им е подготвена с нормативно решение –мобилни аптеки, по модел на Германия. Въвеждането им няма да е скъпо и трудно, необходими са съвсем малки законодателни намеси. Кандидаката по-късно ще повдигне темата пред Националното сдружение на кметовете и кметските наместници.

Обиколката по пазара продължава с госпожа, която отказва да подаде ръка на Капон и отминава мърморейки "Абе, каква е тая?“. Това, обаче не я обезсърчава. Спират се две пенсионерки. Пожелават ѝ успехи. И разказват как в областта има ново млацинство – англичани. После изразяват съмнение, че ще дойдат арабите.

Продавач на зеленчуци мигом сътворява от агитационния вестник шапка и си го слага на главата. Възрастен господин спира кандидатката да ѝ обясни, че я одобрява. "Знам ги аз и Станишев, и Първанов. Не могат да управляват. Все ми говорят за Русия. А ако беше така хубаво в Русия, щяха ли младите да ходят на Запад?! На Запад трябва да се гледа, не на Изток. Да не тръгнеш и ти на Изток“, скарва ѝ се превантивно той.

В този момент Мария Капон среща свой стар познат от местната структура на Демократическата партия, чийто зам.-председател е била. Той вече гласувал за "Атака“, подвикват съгражданите му.

Разменят телефони и кандидатката продължава нататък по пазара: "Аз съм Мария Капон и съм вашият кандидат за народен представител“. "Нямам аз кандидати!“, сопва ѝ се продавачка. "Ей на, с инсулт съм – 30% инвалидност имам само, връзкарите получават 80-90%, а аз по цял ден на пазара и сама разтоварвам, карам колата“. Мария веднага подхваща темата. Според нея не трябва хора с доказана инвалидност да минават всяка година през ТЕЛК. "Когато има непреходен проблем, например липса на крайник, той няма да порасне, не трябва на всеки 12 месеца тези болни хора да висят пред комисиите, за да се увери някой, че не им е поникнал крак, например“, казва тя.

В този момент на пътя ѝ се изправя ведро ромско семейство, което продава ножове и губерки. Получават вестници, запалки и тениски. Жената прибира в пазвата си картичка с лика на Капон, усмихва се широко с беззъба уста и обяснява, че там е най-сигурното място. След това сръчно ѝ продава комплект игли за 1 лев.

Пазарната обиколка е към своя край. От Полски Тръмбеш Мария Капон се отправя към Велико Търново, където тя и другите от листата трябва да се срещнат с Националното сдружение на кметовете и кметските наместници.

Запомнила проблема с аптеките, възникнали като тема на пазара, Капон веднага ги пита как стои въпросът при тях с достъпа до лекарска помощ и медикаменти. Обяснява идеята си за мобилните аптеки.

Към средата на експозето ѝ кметовете губят интерес. И започват да оглеждат почерпката – безалкохолни и сладки. Председателката на сдружението въвежда ред, на най-приказливите се скарва тихо. "Сега трябва да я питаш за детските домове, най-много говориш, а жената е дошла тук да ти обяснява“, казва "шефката“ на кметовете. Той изпълнява задачата и следва дълга дискусия по темата. Постепенно гостите се отпускат и започват да питат – всеки от каквото се вълнува. Отново изскача темата за парите по Програмата за развитие на селските райони. Въпреки, че кметовете искат да им бъде обещана подкрепа за отделянето им от Велико Търново и "големите пари, които влизат предимно в града“, Капон им опонира.

Пита ги от какви законодателни промени смятат, че имат нужда, а те изреждат цял списък с неуредици. Мария Капон казва кое ѝ се вижда разумно и кое не. Записва в тефтера си, за да види кое е възможно и кое – не. Накрая не ги призовава "Гласувайте за мен“, ръкува се с всеки от тях по отделно и поема към следващото си събитие.

30 минути по-късно Мария Капон се озовава в село Ресен, където я посреща кметицата. Подарява ѝ китка здравец и държи тържествена реч в най-добрите социалистически традиции пред съгражданите си. Сбирката се провежда в пенсионерския клуб. Членовете му са над 80, но идват едва 12. Мария не се смущава от това.

Предвидила е почерпка – сухи пасти със захар и без – за диабетиците. Първоначално разговорът с възрастните хора в Ресен започва плахо. Капон разказва за себе си, а домакините започват да задават въпроси за безработицата и икономиката. "Колко работни места ще разкриете?“, обиграно пита около 70-годишна жена и след това добавя: "Как ще върнете децата на България тук, у нас?“.

"Светът е на децата ни. Няма да ви кажа, че ще ги върна. Ако България продължава по същия път, е по-добре децата ни да са в чужбина. Няма да ви обещавам, че ще ги върна“, казва тя. Темата разлютява един от двамата присъстващи мъже. "Ей, все с тоя Запад, бе!“, казва той и веднага обръща разговора към АЕЦ "Белене“. "Как ще го построите?“ - пита той.

Капон обяснява, че намира "Белене" за вреден проект. И започва да разказва защо е необходим VII блок на АЕЦ "Козлодуй“. Привърженикът на АЕЦ "Белене" обаче енергично и се противопоставя, а разговорът става все по-разгорещен, в един момент и двамата събеседници са се изправили на крака. Жените се опитват да поуспокоят напрежението. "Оставете го, нека да говори“, заявява Капон и слуша лекция на тема "ако върху руския реактор в Белене падне американски самолет, той ще оцелее“.

Възрастният мъж вика, че е строител и знае как се правят нещата. "Не ми обяснявай ти на мен кое е старо, кое ново, по-здраво от руското няма“, продължава той, докато сгъва прилежно тениска на коалиция "Десните“ и я пъхва в прокъсана платнена торбичка.

"Искаме водопровод и канализация тук. Имаме проблем с питейната вода. Изчислихме, че ни трябват 30 млн. лева“, казва госпожа с питащ тон. Капон, обаче реагира само с една дума "Невъзможно“. Впоследствие обещава да изпрати в селото разяснения за проект за малка пречиствателна станция на стойност 800 000 лева, което е постижимо, но затова трябва да се говори кметът. "Не може народен представител, а и кандидат за народен представител да ви обещае водопровод“, обяснява им тя.

После всички изяждат "по една бонбона“ и си заминават. Само че след като са показали читалището, в което има "младежки център с компютър“.

Качвайки се в колата, Мария Капон вади тефтер и си записва какво да изпрати на кметицата.

Часът вече е 4 следобед. В пет тя трябва да се види с местни художници и артисти, за да обсъдят Закона за културното наследство. На срещата пристигат местни медии. "Няма да ви говоря аз. Иконописецът Димчо Димчовски е в листата. Той е специалист – чуйте него“, казва водачката на "Десните“ и се маха от камерите.

Срещата продължава до 7 часа. От нея Мария Капон тръгва за щаба на коалицията. Систаматизира всичко от деня. Подрежда си плътно графика за другия ден.

Междувременно е в тясна връзка с всички останали кандидати на коалицията и със структурите на партията си ЕНП. Като във всеки свободни няколко часа е готова да посети и тяхно мероприятие за подкрепа.

След 20.30 вечерта Мария и екипът ѝ отиват да вечерят. Тъй като тя е заложила на билборди по междуградските пътища, които са "изяли“ бюджета за плакати в самото Велико Търново, е изобретила нов вид агитация. "Седнем ли някъде да хапнем или да пием кафе, поне двама от нас си забравят брандираните с "Десните“ запалки“, смее се тя. След което, разбира се, оставя разсеяно запалката на масата.

Споделяне
Още по темата
Още от Избори 2014

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?