Как се справят българските власти със здравната криза?

Чухме самооценката на премиера, че властите са се справили "прекрасно в една много тежка пандемия". Дали е така може да покаже само задълбочен и всестранен анализ на политиките за противодействие на заразата. Тук това не се прави. Цялостната оценка изисква да се отговори на много въпроси като: какво бе направено за профилактиката на рисковите групи; какъв бе ефектът и необходимо ли бе затварянето на цели градове и на практика на цели икономически отрасли; защо извънредното положение късно бе заменено с мерки за ограничаване на клъстерното разпространение на вируса, след като е известно, че то винаги е такова.

Тук се прави само сравнителен анализ на справянето с епидемията по статистически критерии.

Цели на антикризисната здравна политика

Целите могат да се сведат до:

1. Недопускане разпространението на епидемията и намаляване щетите сред населението;

2. Избягване на срив на здравната система, за да гарантира достъп до лечение на заболелите;

3. Ограничаване на икономическите и социални щети.

Рано е да се оценява третата цел, но по отношение на първите две може да се подберат достатъчно информативни статистически критерии и по тях да се прецени в каква степен българските власти се справят с епидемията от Covid 19. Това ще бъде направено чрез сравнение с развитите страни, към които са добавени съседите ни от Югоизточна Европа. Общо са анализирани данни за 40 държави¹.

Критерии за оценка на антикризисната здравна политика

Следва да се отбележи, че българските власти не наблюдаваха за дълъг период статистическите параметри и съотношения, които характеризират епидемията. В първите седмици съобщаваха само заразени и починали. Не съобщаваха дори колко са изследваните - това започна някъде по средата на епидемията след настоятелна обществена критика. Затова следва да се има предвид, че: а) След Албания България е провела най-малко тестове на 1 млн. жители сред посочените по-горе страни; б) Сравнителният анализ е по данни от 8 юни 2020.

1. Критерият за разпространението на епидемията е броят установени заболели на 1 млн. жители. Средният брой за 40-те страни е 1937. България е на 6-та позиция с 392 след най-добре ограничилите епидемията Южна Корея, Словакия, Австралия, Гърция и Нова Зеландия (Китай и Япония не са включени в анализа);

2. Критерият за непосредствената най-тежка щета от епидемията е броят починали на 1 млн. жители. Средно те са 193-ма. По него нашата страна с 23 души на 1 млн. жители е на 11 –та позиция след най-силно ограничилите тази щета страни;

3. Критерият за способността на здравната система да не допусне смърт от Covid 19 е какъв процент от заболелите са починали. Средният показател за страните е 5.93%. България (5.9%) се нарежда на 25 -то място. Най-добре представящата се по този показател е Австралия - с 1.4%.

4. Втори критерий за ефективността на здравната система е процентът починали от общо приключени случаи², който средно е 7.5%. С 9.4% България е на 26-то място след Северна Македония (8.5%). Първа е Нова Зеландия с 1.5%;

5. Критерий за ефикасно и бързо справяне на здравеопазването с болестта е процентът на оздравелите сред заболелите лица, който средно е 76.7%. България (56.8%) заема 33-та позиция. По този показател най-ефикасната здравна система е на Нова Зеландия. По-нисък от нас е процентът на оздравелите в Канада и САЩ, където епидемията се разви по-късно, в Северна Македония, Полша, Франция, Гърция и Белгия;

6. Друг критерий за бързина и ефикасност на здравните власти за справяне със заразата е процентът на активните случаи (клинично и амбулаторно болните) от общо заболелите. Средният показател за страните е 18%. Нашата страна е с 37.4% и се нарежда на 31 -ва позиция. В Нова Зеландия и Черна гора този процент е нула.

Швеция, Нидерландия, Великобритания и Испания не дават данни за изчисляване на последните 3 критерия.

Заключения

• Рано наложеното извънредно положение, предшествано от две грипни ваканции на учениците, ограничи разпространението на епидемията в България. Поради тези причини разпространението и най-тежката щета у нас от Covid -19 са относително и абсолютно ниски. Това заключение не се отнася за страничните жертви от епидемията. Предприетите мерки доведоха до спиране или отлагане на планови операции, до ограничен достъп до здравни услуги на хронично боледуващите, до самоубийства, тревожни разстройства, домашно насилие и посттравматичен стрес.

• Здравната система на страната е под средното ниво на останалите по своята ефективност и ефикасност. Според данните от националната информационна система, лечението у нас се проточва по-дълго, по-рядко постига желания резултат и следователно, натоварването на бърза помощ, на РЗИ и на инфекциозните отделения на част от болниците е по-голямо.

Общият отговор на въпроса, как се справяме досега с епидемията, оставям за читателя.

1 Списък на държавите, чиито данни са анализирани: Нова Зеландия, Черна гора, Люксембург, Хърватия, Швейцария, Словения, Сърбия, Норвегия, Австрия, Ирландия, Малта, Германия, Дания, Австралия, Словакия, Южна Корея, Естония, Финландия, Израел, Кипър, Италия, Литва, Босна и Херцеговина, Румъния, Албания, Чехия, Латвия, Унгария, Франция, Канада, Португалия, България, Северна Македония, Полша, Гърция, Белгия, САЩ, Швеция, Нидерландия, Великобритания, Испания.

2 Приключени случаи са оздравелите плюс починалите от Covid 19.