Когато можем да видим въздуха, замърсяването е опасно

Когато можем да видим въздуха, това говори за замърсяване поне 4-5 пъти над нормата и това е притеснително. Почти няма орган или система в човешкия организъм, който да не се уврежда от въздушното замърсяване и то може да причини освен белодробни заболявания, също сърдечни заболявания, инсулт, диабет, репродуктивни проблеми, алергии.

Мръсният въздух променя дори начина, по който функционира нашият мозък, казва в интервю за Mediapool д-р Александър Симидчиев, който е пулмолог и председател на сдружението “Въздух за здраве“ , чиято кауза е да фокусира общественото внимание върху здравните последици от замърсяването на въздуха.

Личните предпазни средства като маски и шалове имат нищожен ефект, освен ако не се ползват специализирани маски срещу фини прахови частици, затова истинското и трайно решение на проблема е в дългосрочните и комплексни мерки, казва специалистът.

“Има няколко пласта мерки и точно понеже проблемът е сложен и всеки го отбягва. А всъщност всеки трябва да навие ръкави и да поеме своята част от мерките“, убеден е той.

Това включва както административни и законодателни мерки, така и градоустройствени решения – колко прах се вдига зависи включително от настилките, които се слагат. Не на последно място е и личната отговорност на всеки от нас.

“Истината е, че ние трябва да имаме отношение към този проблем целогодишно, дори когато нивото на замърсяване не е толкова високо. Проблемът е общ и не може да се реши с една кръпка, която някой прави – независими дали само хората или само общината“, казва Симидчиев.

Д-р Симидчиев, отново сме в сезона на мъглата и темата за въздушното замърсяване е актуална. По какъв начин мръсният въздух вреди на човешкото здраве и какви заболявания причинява?

Въздушното замърсяване е факторът от околната среда, който в най-голяма степен и най-постоянно въздейства върху нашия организъм.

Тъй като се храним 3-4 пъти на ден, пием вода 5-6 пъти на ден, но дишаме по 16 пъти всяка минута. Т.е. в най-голяма степен поемаме вещества от околната среда посредством дихателната система и когато въздухът е замърсен, с всяко вдишване това навлиза в нашия организъм.

Почти няма нещо, което мръсният въздух да не причинява. Като се започне от най-ранна детска възраст – може да причини изоставане в развитието като тегло, може да причини белодробно заболяване като астма, хроничен ринит. Зависи и къде попадат в дихателната система частиците.

Най-едрите частици попадат в носа и оттам предизвикват хронична хрема, синузит и т.н.

По-дребните частици могат да стигнат до гласните връзки и да предизвикат дразнене в гърлото, промяна на гласа. Още по-малките частици навлизат още по-дълбоко навътре в белия дроб и предизвикват т.нар. хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или алергията на белия дроб – астма.

А най-фините частици, които достигат до алвеолите, преминават през тях, навлизат в кръвта и предизвикват увреждания както на кръвоносните съдове, така и на сърцето. Това е т.нар. исхемична болест на сърцето, могат да предизвикат мозъчен инсулт, диабет, нарушение в репродуктивната система.

Т.е почти няма орган или система, който да не се уврежда от въздушното замърсяване.

Включително и кожата. Която един път се уврежда от излагането на мръсен въздух отвън навътре и втори път се уврежда когато резорбирайки малки частици те стигнат до кожата и предизвикват алергизация или други процеси.

Колко сериозно е замърсяването на въздуха в момента в София?

По принцип. имаме т.нар. фоново замърсяване, което е резултат на бури, вулкани – естествената нечовешка дейност, дейността на земното кълбо. И това замърсяване е под 6 микрограма на куб. метър. Когато имаме нещо, което е повече от 6 микгорма на куб. метър, се смята, че то е в резултат на човешката дейност. Нормата на ЕС за замърсяване на въздуха е 25 микрограма на куб. метър. Нормата на Световната здравна организация (СЗО) е 10, т.е. малко над фона от 6 микрограма на куб. метър.

А това, което беше снощи, защото аз измерих няколко пъти снощи и днес, са нива от порядъка на 500 микрограма на куб. метър, т.е. това е почти 100 пъти над фона или около 10 пъти над пределно допустимите концентрации на ЕС. Така че замърсяването в момента е огромно. То варира във времето, но е много тежко.

Когато можем да видим въздуха, това вече е много сериозно притеснение, защото обикновено говори, че замърсяването е поне 4-5 пъти над нормата. Обичайно ние не виждаме замърсяването, защото то е с много фини частици. И за да започнем и да го виждаме, замърсяването трябва да е много интензивно.

Могат ли да направят нещо хората, за да намалят излагането на мръсния въздух? Върши ли работа предпазването с маски, шалове и т.н.?

За да вършат работа, предпазните средства, трябва да изолират от най-вредните частици, които са с най-малък размер, т.нар. фини прахови частици, които са под 2.5 микрона.

Тези частици много трудно се улавят от стандартните хирургични маски. Те не вършат абсолютно никаква работа, защото са направени основно да предпазват хората, когато говорят или дишат да не отделят слюнки, за да не замърсяват оперативно поле. Но за пречистване не вършат абсолютно никаква работа, защото не пасват добре край лицето и покрай маската влиза много въздух.

Има специализирани маски, които са направени да прилепнат добре към лицето и са от специална материя, която предотвратява достъпа на частици под 2.5 микрона. Т.е. има такива маски, които са сертифицирани, че могат да изолират фините частици, но те са скъпи. Такива маски се използват в индустрията в производства, генериращи фини прахови частици. Проблемът е, че с тези маски генерираме допълнително замърсяване като ги изхвърлим. Т.е. решаваме един проблем краткосрочно, но създаваме друг дългосрочно.

Шаловете премахват част от едрите частици, до известна степен загряват въздуха, но по отношение на фините прахови частици имат минимален ефект. Ефектът е основно заради това, че намаляват т.нар. линейна скорост на вдишване.

Другото, което може да се прави в домашни условия е да се ползват пречистватели за въздух. Те също трябва да са сертифицирани, че премахват от въздуха частици с размери под 2.5 микрона. На пазара се продават такива, не са кой знае колко скъпи, така че ако човек има малки деца и иска да ги защити, може да ги ползва.

Истински голямата болка е за малките деца, защото те най-дълго време оттук насетне ще бъдат изложени на замърсен въздух, затова са нужни целенасочени усилия за намаляване на вредното въздействие от най-ранна възраст. Това вкъщи може да се направи с пречиствател.

Навън начинът да се предпазим е като се качим на високо. Примерно около София единственият вариант е да се качим на Алеко или малко под Алеко. Дори Драгалевци не е достатъчно чист, защото голяма част от хората там се отопляват на въглища и на дърва, поради което те си замърсяват локално.

По-мръсен ли е станал въздухът в София и други големи градове през последните години или повече внимание се обръща на проблема?

Със сигурност мога да кажа, че напоследък събираме все повече и повече информация колко вредно е замърсяването.

Ако погледнем в исторически план, едно време хората не са знаели, че замърсяването е проблем. Не са мерили замърсяването, не са имали норми за замърсяването и всичко е било наред. Пак са умирали в резултат на замърсяването, но не са знаели как да го измерят или как да се предпазят.

В момента имаме все повече данни колко вредно е и в световен мащаб нормите за замърсяване започват да пълзят надолу.

Защото виждаме, че дори това, което преди се е приемало за норми, се вижда, че води до увеличаване на смъртността и до увеличаване на заболеваемостта. Дори и да е малко по-чисто, отколкото е било преди 10 години, знаем много повече колко големи вреди причинява дори и това ниво, което сега приемаме за нормално.

Конкретно у нас има ли статистика за това излагането на мръсен въздух до каква заболеваемост и смъртност води?

В световен мащаб има такава статистика, а в момента заедно с Факултета по обществено здраве на Медицинския университет сме подали проект, за да направим такова проучване за София.

Т.е. да видим каква е връзката между нивото на замърсяване, измерено от официалните източнии и от Аir Sofia спрямо честата на острата заболеваемост. Но имайте предвид, че това измерва краткосрочния ефект на замърсяването.

Дългосрочния ефект, за да го измерим, трябва да имаме проучвания за десетилетия напред.

Защото излагането на замърсен въздух води до хронични, бавно настъпващи промени, точно както тютюнопушенето. Т.е. тютюнопушеното е вид замърсяване на белия дроб и неговите ефекти не рядко се появяват 10 или 15 години след излагането на този фактор. Т.е. не можем да видим с едно проучване тази година какво се случва. Тази година можем да видим острата заболеваемост и тя със сигурност се влияе от мръсния въздух по литературни данни.

Аз лично, тъй като съм пулмолог и се занимавам с белодробни заболявания, имам не по-малко от трима пациенти, които в момента, в който се увеличи замърсяването в София, започват да правят астматични пристъпи. И те трябва да излязат извън София или да се качат на високо, за да не правят пристъпи.

Защото медикаментите сами по себе си могат да намалят оплакванията, но не могат да предотвратят вредата, която замърсяването нанася на белия дроб.

Има ли значение за човешкото здраве какъв е водещият източник на замърсяване – дали това е отоплението на дърва и въглища, автомобилите и т.н.?

Източниците са целогодишни и сезонни. Транспортът в София е целогодишен източник на замърсяване, докато горенето на битово отопление е само през зимата, когато имаме и температурна инверсия. Но най-големият проблем е климатът и това, че зимата се получава температурна инверсия, която пази всички боклуци във въздуха над София като в една паничка. Т.е. един вид можем да обвиним времето, че е много студено и затова се получава тази температурна инверсия, която ни замърсява въздуха.

Реално всеки един от замърсителите има своето вредно въздействие с много добре дефинирани негативни здравни последици. Има много проучвания за това как различните видове замърсяване вредят на здравето, но всичко е индивидуално при отделния човек, всеки от нас си носи гените, наследствеността и всеки един е изложен на различно ниво на замърсяване.

Има хора, които са изложени на много високи нива на замърсяване. Например тези, които много често седят по кръстовищата, каквито са таксиметровите шофьори. Те са постоянно изложени на замърсяването на трафика от колата пред тях и зад тях. Хората, които работят в среда с отделяне на много въглеводороди като производство на пластмаси, платове, пак боледуват.

Дихателната система е направена да филтрира боклуците, но когато те са много в околната среда, просто защитните сили се преодоляват и човек получава болест.

Тези болести най-често са белодробни, сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, репродуктивни заболявания и промени във функцията на мозъка – доколко можем да помним, доколко ни е бърза мисълта.

Защото замърсяването на въздуха променя и начина, по който функционира нашият мозък. Съвсем наскоро имаше едно проучване в Англия, което говореше за успеваемостта на децата в училище и замърсяването на въздуха. В зони, където замърсяването е по-високо, по няколко начина децата биват увреждани. От една страна мозъкът започва да работи не както трябва. От друга страна, децата, които по-често са изложени на замърсяване, по-често имат белодробни проблеми и отсъстват от училище. В резултат на което изостават спрямо другите деца.

Това дава и своето отражение върху икономиката заради отпуските по болест и инвалидизацията...

Точно така е. Всъщност замърсяването на околната среда съвсем спокойно може да се нарече пандемия в глобален мащаб или епидемия ако говорим за една страна, която по размера си надвишава много други заплахи. Например замърсяването отнема много повече човешки животи от тютюнопушенето и автомобилния травматизъм. Т.е. с проблеми като тютюнопушенето и катастрофите се борим и знаем колко сериозни щети нанасят, а за въздуха почти не говорим или говорим само зимно време, когато наистина стане нетърпимо положението.

Аз имам приложение на телефона, което казва, че днес замърсяването на въздуха е опасно. И това със сигурност предизвиква здравни последици. Но някак си това минава между другото.

Истината е, че ние трябва да имаме отношение към този проблем целогодишно, дори когато нивото на замърсяване не е толкова високо. Мерките трябва да се взимат дългосрочно. Да се спрат колите за един ден не решава проблема. Проблемът е общ и не може да се реши с една кръпка, която някой прави – независими дали само хората или само общината.

Кои, според вас, са работещите мерки за ограничаване замърсяването?

Има няколко пласта мерки и точно понеже проблемът е сложен и всеки го отбягва. А всъщност всеки трябва да навие ръкави и да поеме своята част от мерките.

Първо, има мерки, които държавата трябва да вземе и това са административни, юридически и законови мерки. Например безкомпромисно спиране на транспортни средства, които не изпълняват критериите за ниско ниво на замърсяване.

Т.е. всеки, който замърсява над пределно допустимите концентрации, трябва да бъде спрян. И не става въпрос за кола на определена възраст, а за кола, която замърсява. Т.е. тя може да е на 20 години и да не замърсява над нормите, може и да е по-нова, поради неизправност да замърсява.

Съвсем наскоро стана ясно, че Столична община е започнала подмяна на печките с по-високо ефективни и по-малко замърсяващи, което е страхотна първа стъпка. Но е първа стъпка, защото е програма за 3 години, т.е. ще подменим една трета от печките за 3 години, т.е. това няма да има кой знае какъв ефект.

Другото, което може да се направи е оптимизиране на потоците на трафика със зелени вълни, слагане на нови настилки на улици, които генерират по-малко прахови частици. Проблемът не е само в излизането на прах от ауспуха, но и триенето на гумите по неравен калдаръм също генерира прахови частици. Например един от булевардите, който не се счита за толкова замърсен, но всъщност е по-замърсен от Цариградско шосе, е “Цар Борис III“. Защото той е с павета, има интензивен трафик и колите, които освен, че спират на много светофари и работят в режим на изчакване, вдигат прах от паветата и по този начин се генерират повече фини прахови частици.

Но не е само въпрос държавата и общината да направят нещо. А и гражданите да направят нещо. Всъщност ние можем да използваме повече градски транспорт и е въпрос на гражданска съвест, колкото и банално да звучи това. През лятото можем да ползваме повече колело, да ходим повече пеша. София не е толкова голям град.

Когато си водим детето на училище, много често училището е в квартала и не е нужно за 200-300 метра или половин километър да е с кола. Така ще има здравна полза от ходенето пеша и ще спестяваме от изгарянето на бензин и дизел. Когато въздухът е замърсен обаче, продължителното ходене пеша се отразява зле, защото при физически упражнения дишаме по-дълбоко, т.е. по-голяма част от въздуха минава през белия дроб и това вкарва още по-голямо замърсяване в белия дроб.

Така че, много може да се направи и е важно на първо място хората да са информирани, за да се случи нещо в тази област. В това е ролята на медиите, защото осъзнаването от гражданското общество на проблема, е изключително важна първа стъпка. Хората трябва да осъзнаят какъв огромен проблем е това - много по-голям от замърсяването на храните или замърсяването на водата, защото много по-интимно общуваме с въздуха.

Когато проблемът се осъзнае и колкото повече хора мислим по него, толкова по-вероятно е да намерим решение. Защото никой от нас не е по-интелигентен от всички останали. Т.е. хората като група могат да намерят много по-добри решения, когато мислят в обща посока.