Когато сам не се уважаваш, как другите да те уважават

Какво трябва да знае българската общественост за Европалия? Какво значение има фестивалът, който започва в Брюксел месец преди срещата на НАТО в Прага?

Амбицията ни е България да стане разпознаваема за широката общественост на Запад. Да се променят стереотипите, които полагат страната ни в някаква неясна Балканска мъглявина. Името на България да буди асоциации - на една приветлива, дружелюбна и атрактивна територия, откъдето, както писаха белгийските вестници, е започнала европейската цивилизация.

Защо идва главният комисар на Белгийската фондация "Европалия - Интернасионал" Дирк Ренар?

Господин Ренар идва за втори път в България. Миналата година e бил тук в началото на подготовката на българското участие в Европалия. Сега идва с група от десет журналисти. Те искат да видят и "пипнат" нашата страна, да я "помиришат", да я докоснат, да срещнат очи в очи хората на България, да усетят атмосферата, в която са разположени нашите културни съкровища, контекста, в който се раждат съвременната българската култура и изкуство. Това би могло да им позволи да предложат на белгийската общественост по-вярна и по-плътна представа за страната - специален гост на фестивала Европалия 2002 година.

Вие лично имате ли притеснения - чу се, че има закъснения в подготовката?

Закъснението е наваксано. Българският комитет успя да подготви за по-кратки от нормалните срокове всичко, което необходимо, за да бъде обезпечено нашето участие във фестивала. Най-трудоемката работа по подготовката беше свързана с комплектоване и конструиране на експозициите, с броя и характера на експонатите, както и с всички дейности, свързани с изработването на каталозите за трите големи изложби. Останалата част е, така да се каже, работа по подробната документация, която съпътства всяко голямо театрално, музикално или музейно турне.

Успяхте ли да съберете необходимата сума за българското представяне в Белгия?

Има два аспекта, свързани с финансовото обезпечаване на фестивала. Първият е свързан със сумата, която осигурява всички включени в програмата участия. Тази сума е отпусната от държавата - 1,8 милиона лева, и покрива всички изяви, които присъстват в официалния афиш на фестивала в различните негови аспекти - музика, изложби, танц, театър. Това, за което на нас са ни нужни допълнителни средства, е рекламата на България в Белгия. По силата на договора това е задължение на белгийската фондация, но ние бихме искали тази реклама да бъде по-ярка и полагаме усилия да намерим пари, за да бъде България по -видима на всички публични места в центъра на Европа.

Какво могат да помогнат различните обществени среди, за да се случи най-доброто за страната ни?

Вече казах, че ни трябват пари за реклама. Обществените среди могат да помогнат за създаването на подходяща акустика която да озвучава бизнес-кръговете в страната и да усилва един ясно съобщен сигнал - че от добрата реклама на България най-много полза ще има именно бизнесът. С други думи да ги подсеща, че ние очакваме тяхната подкрепа. Всъщност какво означава обществени среди? Може би трябва да говорим за обществените посредници, т.е. за журналистическата колегия, която също може да помогне - със своята съпричастност и със съзнанието за контекста на едно партньорство, създадено с една цел - да покаже достойното и чаровното лице на България. След първата пресконференция, която преди две седмици дадохме в Брюксел, отзвукът в тамошната преса беше много, много окуражаващ. Той надмина моите очаквания, защото в няколко централни белгийски вестника, бе съобщено, че за първи път от три години на разглезената аудитория ѝ се обещава програма, която да привлече нейното внимание. Като казват за първи път от три години, белгийските журналисти деликатно съобщават, че може би ние показваме нещо, което е по-добро и по-интересно от онова, което са представили Полша, Унгария и Чехия.
Папката с изрезките от белгийските вестници е впечатляваща. Един от най-големите тамошни всекидневници, излизащ на френски, "La Libre Belgique", отдели цяла страница на българската Европалия.... А това не се случва всеки ден! Три дни по-късно обаче, в един български всекидневник излиза текст, озаглавен "Изправяме белгийците на нокти за "Европалия", който по един сервилно-наведен начин представя единствено белгийската гледна точка, свързана с отминал етап от нашата подготовка, отнасящ се до закъснението. Не може да се очаква, че такова услужливо резоньорство ще срещне симпатии и в центъра на Европа. Когато човек сам не уважава себе си, как иска другите да го уважават! Особено, когато се гради кампания, имаща за цел да покаже образа на България в Белгия. Ние получихме похвали за онова, което сме подготвили в Брюксел, в същото време знаем много добре какво не ни достига и какво още бихме могли да направим; знаем много добре и как върви партньорството с белгийската фондация, което не винаги е лесно. Българската медийна среда би помогнала, ако отговори на очакванията на културната общественост, която има ярки доказателства за своето самочувствие, която е в състояние гордо да дефилира в една донякъде стерилна културна среда, която не случайно търси едновременно мистичното и модерното послание от малко познатата България - страна, която се опитва да преодолее стереотипите и клишетата, в резултат на десетилетна европейска карантина.

Не мислите ли, че често медийната среда изглежда нелоялна, защото държавата се сеща за култура и за изкуство, когато има подобни рекламни кампании навън, а когато вътре трябва да се съдейства на хората на културата, не го прави?

Какво значи държавата? Държавата сте вие и аз, държавата са данъкоплатците. В познатите икономическите параметри на всекидневието, държавата няма много възможности, но въпреки това тя не бива да абдикира от своя ангажимент към културата. Държавата трябва да поеме с цялата си отговорност меценатството си на културата. Биха могло да бъдат казани немалко укорни думи за подредбата на нашия дом, за онова, което се случва и онова, което не се случва в него. Но когато излезем извън географската територия на онази цялост, която се нарича България, трябва да имаме съзнанието, за начина, по който да представяме своята държава. Този начин категорично изключва суетната хамелеонщина и националните комплекси на различни индивиди, които погрешно смятат, че дистанцирайки се от своята държава, ще бъдат разпознаваеми, че Запада ще ги хареса повече, ако демонстрират пренебрежение към България. Подобно поведение среща единствено и само презрението на Запада.