Кой е луд да върне държавата на хората?

Добрата новина е, че назрява основен ремонт на конституцията. Лошата е, че ремонта пак ще го правят политици. А българският политик не е решение на проблема, той е част от проблема.

Българската трагедия се дължи на това, че държавата е от политиците, на политиците и за политиците. Народът няма никаква възможност да контролира обществените дела. Всичко друго - хаосът в съдебната система, кризата на партиите, корупцията, престъпността, обедняването, разграбването - е следствие на тази причина. Това са неизбежните резултати, когато суверенът е лишен от права.

Лишете Швейцария от референдумите и само след две години кукувиците вече ще ги е страх да се подават от часовниците. Ако французин приеме българската конституция, много скоро вратът му ще разбере колко тежи неговият задник, както се е изразил френският поет.

Държава, която е изгодна само за политиците, неизбежно потъва в Третия свят. Това е доказано и математически. Затова политическата класа не може да ни нареди сред богатите. В историята това не се е случвало нито веднъж.

В един момент даден политик може да се реши да направи малка крачка към народа. В следващия неговите колеги правят десет крачки назад. Тяхното битие е вързало съзнанието им с ластик. Щом някой се опита да надскочи класовия си интерес, ластикът го дръпва назад. Точно това се случи с

радикалните идеи на Асен Агов

изложени в статията му "Да върнем държавата на хората". Тази статия бе продиктувана от кризата на СДС. Сините имаха нужда от ярка нова кауза, която да ги върне в играта.

Агов предложи чисти мажоритарни избори за всички постове на местната власт, избори и за съдиите! До този момент такива демократични идеи не бяха излизали от химикалката на български политик.

За парламента Агов предложи 2 камари. Едната да се избира мажоритарно, а другата - пропорционално. Като половинчато решение това търпи критика, но все пак е много по-добро от днешното състояние на нещата. Естествено, статията на Агов не е случайно негово хрумване. Тя е един кратък и

скъпоценен пробив в тесногръдата партийна реалност

Общественото мнение би трябвало веднага да го подкрепи и да го разшири. За съжаление журналистиката реагира със серия тъпи въпроси - има ли Агов почва у нас, вярно ли е, че кучето му танцувало на кол, и т.н. Ако бяхме подложили на по-сериозен анализ идеите на Агов, щяхме да дадем на партийните му другари ориентир какво очаква от тях обществото. Ние обаче ги оставихме да се давят в синьото идейно блато. Лишени от обществен ориентир, влъхвите от НИС на СДС решиха, че

каузата е като каруца, в която всеки качва старата си бохча

В резултат "24-те идеи, които ще променят България", са поредният идеен провал на политическата класа. От предложенията на Агов е отпаднало всичко, което наистина би върнало държавата на гражданите. Вместо да връщат сините лидери искат да вземат още!

Например възловото предложение на Агов - съдиите да се избират пряко и мажоритарно от народа - се е изпарило яко дим. На негово място виждаме оксиморона "Разумно ограничаване на абсолютната несменяемост на магистратите" (идея 14). Самият израз, който издава големи душевни терзания, е достоен за перото на Хашек в прочит на Лучников.

На опита на Агов да направи крачка напред НИС е отговорил с три крачки назад

И се е оказал зад гърба на НДСВ. Навсякъде, където Агов предлага чисто мажоритарни избори, НИС е редактирал, че "част от депутатите (общинските съветници) ще се избират мажоритарно". А останалата част - пропорционално. Но нали и НДСВ, и БСП отдавна пеят същата песен! Къде е новата кауза?

Но нека разделим 24-те идеи на няколко групи.

1. Стари мераци

Както може да се очаква от партийно-парламентарната пирамида, влъхвите в НИС от години се борят напълно да обезсмислят президентството. Така обезсмислиха себе си. Смешното е, че пак се отдават на старите си мераци, дори когато потъват.

Когато човек пада в пропаст, не трябва да се хваща за себе си. Но за какво друго се е хванала любопитната идея, че "министрите остават народни представители"? Явно сладкият мирис на кюфтето пак замъглява разума.

Меракът не е кауза. Каузата не е мерак. Но именно дребните политически сметки и мераци осмислят идея 7, че ако се бламира правителството и ако не може да се излъчи ново, то бламираното правителство прави новите избори. Все едно покойникът да изнесе себе си.

Сметката е толкова дребнава, че граничи с комедията. През 1997 г. сините (съвсем правилно) се бориха със зъби и нокти да не стане така, че Виденов да прави изборите. Те искаха синьо служебно правителство. През 2001 г. вече бяха на нож със Стоянов и затова възложиха на Костов хем да прави избори, хем да се кандидатира.

Днес искат да предотвратят възможността Първанов да назначи служебно правителство, ако се наложи. Но ако утре БСП направи кабинет? Пак ли ще обръщаме конституцията наопаки?

Към визиите на собствения пъп

принадлежи идея 5, където "народни представители стават само кандидати на партии или коалиции, преминали бариерата от 4% в пропорционалните избори. Това означава, че няма да има независими депутати. Следователно мажоритарният дял от изборите ще бъде само фарс! Подочува се, че тази гениална идея се родила от тревогите на Едвин Сугарев, който бил забелязал как в Индия някои йоги си купуват мандати! Какво по-ярко доказателство за мисълта на Конфуций, че слепият вижда това,което го сърби?

2. Капачки за народа

Да се намали броят на депутатите. Защо? Защото народът ще се зарадва. Така едно време изборите се купуваха с капачки за буркани. Същата дребна радост за народа е и премахването на депутатския имунитет, на вицепрезидентския пост и т.н. Тези идеи издават голямо политологическо простодушие. Част от народа наистина е проста. Но друга част е доста над нивото на политическия елит. Тя има лошия навик да се обижда. Остава да помислим коя част влияе на другата част и как. Всичко това отдавна е написано в учебниците, но кой да ги чете!

Друг е въпросът, че свалянето на имунитета дава предимство на сините, тъй като те имат силни позиции в съдебната система. Премахването на вицепрезидента пък омаловажава положението на Първанов, а той е червен, нали?

3. Дребни, половинчати,плахи, двусмислени

От общо 24 идеи поне 16 са твърде дребни, за да бъдат издигнати в ранга на кауза. Твърде плахи и половинчати са всички предложения за местната власт, съдебната система и парламента.

Защото те само го местят от единия крачол в другия, но нито една не дава повече власт на народа. Освен това те дишат праха на аналогични предложения на НДСВ и на БСП. Нож с две остриета например фиксирането на избирателната система в конституцията. Може и да е за добро, но най-вероятно ще се окаже тесла. Защото очевидно е, че политиците отново нямат намерение да дадат никакви права на народа. Битката за избирателната система ще продължи още много години. Затова политиците искат да гарантират монопола на партийните централи в основният закон. Тази идея ще доубие България. В крайна сметка 24-те идеи на СДС са като мъж след транссексуална операция. В началото бе каузата. После тя мина под дъгата и останаха само възвратно постъпателните сърбежи на политически елит.

Явно този елит още си живурка в своята егоистична реалност. През 1990-1991 г. той сам си измисли държавното устройство, без да пита суверена. После огради държавата от народа с крепостна стена и ров, напълни рова с вода и пусна в нея крокодили. Истинската кауза може да е само една - държавата да се върне на гражданите. Суверенът да си влезе в правата. Но това семе явно не може да покълне сред политиците, нито сред обслужващите ги експерти, политолози и социолози.