Конспирацията на десницата срещу Клинтън Дейвид Брок, в. Гардиан

В продължение на години Дейвид Брок е един от крайнодесните журналисти, които преследваха Бил Клинтън със сексуални скандали, обвинения в злоупотреба с власт и дори търговия с наркотици. После той премина на другата страна. За първи път Брок разкрива кой е бил в ядрото на конспирацията срещу президента.

Най-новите машинации на американската десница - обвиненията, че Бил Клинтън е виновен за терористичните атаки от 11 септември, сравненията между лидера на мнозинството в Сената Том Дашъл и Саддам Хюсеин, използването на войната в Афганистан за вътрешнополитически придобивки - са примери за политическата тактика на дясното републиканско крило от последното десетилетие. Хората смятат, че това е политика като всяка друга, но на практика става дума за последиците от един процес, който започна когато Бил Клинтън беше избран през 1992 г. Точно тогава консервативното движение отрови американската политика, защото членовете му започнаха да заговорничат как да провалят и унищожат управлението на Клинтън.

От момента, в който той беше избран, десницата сметна Клинтън за незаконен узурпатор и посвети усилията си на това да му попречи да остане президент. Като репортер, отразяващ различни скандали за дясното месечно издание Спектейтър, аз наблюдавах от първия ред работата на тази безпрецедентна добре организирана и добре финансирана машина, която сложи началото на порочна война на ценностите. Когато Хилари Клинтън нарече тази политическа операция "голяма дясна конспирация", пресата я осмя. Но аз мога да кажа със сигурност, че имаше конспирация и тя работеше. Аз бях в нея от началото. Единствената неточност в описанието на г-жа Клинтън беше, че групата не беше толкова "голяма". Нито пък всички, които разпространяваха истории за недостатъците на Клинтън, бяха част от конспирацията - те просто вземаха това, което изглеждаше добра история, или следваха свои политически подбуди.

През 1992 г. по телефона ми се обади богат инвеститор от Чикаго, който беше чел моите унищожителни атаки в Спектейтър срещу видни либерали и искаше да ме види. Срещнах се с Питър Смит, който се определи като един от главните спонсори на политическата група на Нют Гингрич. Той ми предложи 5000 долара, за да проследя слух в Арканзас, че кандидатът за президент на демократите Бил Клинтън е баща на незаконнородено дете на афро-американска проститутка. Смит се надяваше да провали избирането на Клинтън с тази сензация. Аз взех парите и след няколко телефонни обаждания стигнах до извода, че историята е измислена. Но до ноември 1992 г. Смит беше похарчил 80 000 долара частни средства, опитвайки се да изрови подобни мръсни истории за семейство Клинтън, без успех.

Една година по-късно, когато Клинтън вече беше в Белия дом, Смит отново ми се обади. Той каза, че група арканзаски охранители, работили при губернатора Клинтън, искали да разкажат истории за неговите срещи с жени.

Смит изглежда вярваше, че тази история може да свали Клинтън. Всеки ден, през който Клинтън остава на поста си, казваше той мелодраматично, сигурността на нацията е изложена на риск. Три месеца по-късно, през декември 1993 г., аз публикувах пикантните истории на бодигардовете в Спектейтър и така се роди нов скандал. Описанието на Клинтън като полудял за секс социопат, а на Хилари Клинтън като досадна, обсебена от властта сръдла, отговаряше на крайнодесните предразсъдъци по отношение на първата двойка. Бруталното нахлуване в живота на това семейство означаваше, че сезонът е открит за следващите седем години, през които те останаха в Белия дом, не само за крайната десница, но и за открилата нови сензации преса, която вървеше по своя път. Историята на бодигардовете влезе в новините. Тя беше скалъпена, но малко хора освен мен го забелязваха. Години по-късно, когато телохранителите свидетелстваха под клетва, двама от тях се отказаха от твърденията, които бяха направили пред мен. Другите двама държаха на думите си, но беше доказано, че са получили пари от Смит /по 6700 долара всеки/.

Между другите неща в моята статия имаше един анекдот за жена на име Пола. Не назовавах жените с точни имена, за да не ги изложа, но Пола ми се изплъзна, защото нямаше второ име. Фатална грешка. Според тази история Клинтън забелязал Пола в хотел в Литъл Рок и поискал някой от охраната да му уреди среща. След като това излезе, неочаквано на среща на активисти от Вашингтон се появи Пола Джоунс, каза, че е Пола от моята статия и обясни, че е била подложена на тормоз от Клинтън в хотелската стая, когато отказала да прави секс с него.

Джоунс каза, че иска да изчисти името си. Нормално е, ако публикация представя някого в невярна светлина, той да иска обезщетение. Но скоро разбрах, че Пола Джоунс е била посъветвана да не съди Спектейтър, за да не загуби подкрепата на консерваторите. Те се опитваха да я накарат да съди Клинтън.

Ричард Мелон Скейф, ексцентричен консервативен милиардер от Питсбърг, беше в центъра на движението срещу Клинтън, контролирайки изследователски институти, фондации и групи за наблюдение на медиите. Той твърдеше, че води "война за американските ценности", и чрез своите фондации предостави 2,2 милиона долара за разследване на "скандалите около Клинтън в Белия дом". Частни детективи дори безуспешно се опитваха да изровят доказателства за участие на семейство Клинтън в търговия с наркотици и убийства. Пропагандата достигна радиостанции, интернет-сайтове и дори такива умерено десни вестници като Сънди телеграф.

Отвътре кампанията срещу Клинтън понякога изглеждаше като фарс, но можеше да бъде сериозна заплаха. През 1997 г., няколко месеца преди да възникне скандалът с Моника Люински, републиканецът Боб Бар от Джорджия внесе в Камарата на представителите предложение за импийчмънт срещу Клинтън по обвинение в злоупотреба със служебно положение. А моят шеф Емет Тайръл публикува книгата "Процесът по импийчмънт на Уилям Джеферсън Клинтън". На вечеря, организирана от Спектейтър, Джон Фънд, близък политически съветник на Нют Гингрич, обяви, че успехът на евентуален импийчмънт не е въпрос на правни доказателства, а на "политическа воля" у десницата. По същото време Скейф финансираше група адвокати, известни като "елфите", които работеха по процеса на Пола Джоунс срещу Клинтън. Един от тях, Джордж Конуей, който беше обсебен от всички реални и измислени подробности от сексуалния живот на Клинтън и размера и формата на гениталиите му, веднъж ми призна, че не вярва в твърденията на Джоунс.

В този момент, няколко седмици преди искът на Пола Джоунс да бъде отхвърлен поради липса на доказателства, на сцената отново излезе Питър Смит. Двамата с Робърт Портър, адвокат от фирмата на Кенет Стар, искаха да са сигурни, че "елфите" ще бъдат информирани за връзката на Клинтън с Моника Люински. Разкритието не дойде от разследването на Стар. Смит и Портър бяха в контакт с нюйоркската литературна агентка Лусиана Голдбърг, която посъветвала Линда Трип тайно да запише разговорите си с Моника Люински. "Елфите" предадоха информацията на сътрудник на Кенет Стар, който насочи разследването си в тази посока. След безуспешно ровене в аферата Уайтуотър, той остана с празни ръце и се възползва от шанса да се опита да осъди Клинтън за лъжесвидетелстване.

След като разбрах, че съм бил от погрешната страна, аз информирах сътрудници на Клинтън за действията на десницата и "елфите". Така дадох скромен принос в усилията на Клинтън да устои на тези сили.

По БТА