Иван Иванов не знаел и не бил се съгласявал да става зам.-вътрешен министър

Депутатът от БСП Иван Иванов не е знаел, че на 18 юни премиерът Пламен Орешарски го е назначил за зам.-вътрешен министър и не бил се съгласявал да става заместник на Цветлин Йовчев.

Това става ясно от решението на Конституционния съд (КС), с което във вторник Иванов бе оставен в парламента. В него са приложени част от обясненията му, които той е дал пред конституционалистите.

Основният аргумент на КС единодушно да отхвърли искането на ГЕРБ мандатът на социалиста да бъде прекратен предсрочно заради несъвместимост е, че той така и не е подписал акт за встъпване в длъжност като член на политическото ръководство на МВР.

Иванов изкара на въпросния пост само няколко часа, след като Орешарски го уволни по предложение на министър Йовчев заради няколко медийни публикации, които припомниха, че през 90-те години депутатът е работил за силовата групировка "СИК" в родния си Шумен.

"Заинтересуваният народен представител Иван Валентинов Иванов е депозирал писмено становище, в което е аргументирал позицията си за неоснователност на искането на групата народни представители с няколко групи съображения: че изобщо не е знаел за назначаването си за заместник-министър на вътрешните работи и не е давал съгласието си за това; не е встъпвал в длъжността заместник-министър; не е полагал изискуемата по Закона за МВР клетва; министърът не му е делегирал никакви свои правомощия; не е подавал оставка пред Народното събрание", се казва в решението на КС с докладчик съдия Кети Маркова.

В него се посочва още, че по време на изслушването си пред конституционалистите на 10 октомври Иванов потвърдил изложените в становището му аргументи, като дори заявил, че "няма представа по какъв начин автобиографията му се е озовала в Министерския съвет".

Подобна изненадваща позиция зае и дипломатът Иван Йорданов, който бе назначен за зам.-правосъден министър на 2 юли, но веднага след това сам се свърза с медиите и обяви, че никога не е давал съгласие да заема този пост и не възнамерява да го заема.

От изисканата от МВР преписка за назначаването на депутата става ясно, че социалистът действително не е встъпил в длъжност в министерството. В нея имало само две заповеди на Пламен Орешарски – за назначаването му и няколко часа по-късно – за освобождаването му от зам.-министерския пост.

"От доказателствата по делото, изискани от Министерския съвет и от МВР, и събрани в процеса, несъмнено се установява, че формулировката на самата заповед на министър-председателя за назначаване на народния представител Иван Иванов за заместник-министър на вътрешните работи фиксира началния момент на това назначение - считано от датата на встъпване в длъжност. Акт за встъпване в длъжност не е бил съставян, респективно не е бил подписван от г-н Иванов. На тази доказателствена основа може да се направи единственият възможен правен извод, а именно, че е налице една започнала, но незавършена процедура по назначаването му на държавна служба в сферата на изпълнителната власт", обобщава КС.

Това е вторият подобен казус, по който конституционалистите трябваше да се произнесат, след този с несъвместимостта на депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски. След като съдът практически не взе решение по това дело, народният представител беше върнат на депутатската банка, но оттогава не е стъпвал в парламента.