Козефермата, която пренесе тосканските традиции в с. Ягодово

Вместо да разчита на банкови кредити за реализацията на своята бизнес идея, Теодор Вълчев решава да създаде кооперация и да потърси подкрепа от приятели и близки. Осемнадесет души – сред които неговите деца, брат му и близки хора, имащи свои професии и живеещи предимно в София – инвестират по хиляда лева и така, през 2015 г., с начален капитал от 18 000 лева стартира бизнесът на козеферма "Караяна". Днес тя е известна с производството на висококачествени млечни продукти по италианска технология и един рядко срещан деликатес - сирене "Качота" от козе мляко.

До това решение Теодор Вълчев стига, след като работи повече от петнадесет години като телевизионен продуцент, но прегаря професионално и осъзнава, че се нуждае от изцяло нова посока. Вместо да продължи кариерата си в медийната индустрия, Вълчев избира да се посвети на животновъдството и производството на чиста храна.

"В началото нямах никакъв опит в отглеждането на кози или в производството на млечни продукти. Именно затова заминах за Италия, където прекарах няколко месеца като доброволец в козеферма в Тоскана. Работих без заплащане, само срещу храна и подслон, но получих най-ценното – практически знания", разказва Теодор.

Така той успява да "открадне" занаята, да усвои технологията на отглеждане, доене, раждане и правене на сирене.

След завръщането си в България започва продължително търсене на подходящо място за бъдещата ферма. Оказва се, че не е толкова лесно и това му отнема близо две години. Теодор си поставил дванадесет критерия за идеалното място, сред най-важните от които наличие на добри пасища, вода и близост до голям град, който да осигури пазар за продукцията.

Изборът му пада върху село Ягодово, разположено на шест километра от Берковица. Мястото отговаря на почти всички изисквания. Така той се сдобива с около 50 декара пасища и открива възможността да реализира мечтата си. Фермата се намира в изключително живописен район с гледка към Тодорини кукли в Стара планина.

Спокойствието, чистият въздух и красивата природа създават отлични условия както за животните, така и за хората, които работят там.

Началото е скромно. Първите животни са десет кози и един пръч, закупени от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян към Селскостопанската академия. Подбрани са млечни породи – тогенбургска и българска бяла млечна коза.

За да реализира проекта си, Теодор получава подкрепа от приятели и близки. Вместо да разчита на банкови кредити, той създава кооперация. Осемнадесет души инвестират по хиляда лева и така началният капитал достига 18 000 лева, за да започне бизнесът.

"Това са приятели, децата ми, брат ми и близки хора, които имат свои професии и повечето живеят в София, но ме подкрепиха в начинанието", споделя фермерът.

Чиста храна

През годините малкото стопанство постепенно се разраства. Днес във фермата се отглеждат около 85 кози, като освен българска бяла млечна и тогенбургска порода се развъждат и френска алпийска и англо-нубийска коза. Всички животни са от млечни породи.
Средният млеконадой е между два и половина и три и половина литра на ден от животно, като количеството зависи от качеството на пашата. За животните се грижи екип от трима души.

Вълчев е убеден, че качеството на млечните продукти започва още от начина на отглеждане на животните. Според него потребителите все повече държат на доказания произход на храната.

"Знае се къде живеят животните, с какво се хранят, дали са болни, каква е хигиената в обора и как се съхранява млякото. Всички тези компоненти играят роля за качеството на продуктите", подчертава той.

Козите прекарват голяма част от времето си на паша. По време на доене получават специален комбиниран фураж без ГМО, произведен в Сърбия и разработен специално за млечни кози.

В стопанството функционира и малка мандра, в която се преработва единствено собственото мляко, съгласно изискванията на Министерството на земеделието. Там се произвеждат различни млечни продукти без консерванти и изкуствени добавки.

Асортиментът включва четири вида сирена, два вида извара, кисело мляко, айрян и прясно мляко. Освен традиционните продукти, като традиционното бяло саламурено и пресносолно козе сирене, фермата предлага и извара, тип маскарпоне, сирене "Рикота" и деликатесно сирене с чушка, риган и маслини. Сред най-търсените продукти на фермата е сиренето "Качота" (традиционно тосканско полутвърдо или меко сирене) – зряло до 10 дни, зряло между 10 и 20 дни и отлежало.

Козе сирене с див чесън и маслини

Особено внимание се отделя на отглеждането на яретата. В стадото има около 80 майки, а всяка година раждаемостта достига средно 1.7 ярета на коза.

Силата на кооперацията

Днес продукцията на ферма "Караяна" има стабилен пазар. Около 95 процента от произведеното през седмицата се продава предварително. Клиентите правят заявки през интернет страницата на стопанството и всеки петък получават продуктите си на пазара "Ситняково" в София.

Според Теодор Вълчев най-добрата реклама остава препоръката от доволен клиент. Той никога не е имал сериозни затруднения с реализацията на продукцията си.

"Нямам проблем с реализацията на млечните продукти. Всичко, което предлагам, се продава. Не правя компромис с качеството и хигиената. Вярвам, че освен да правиш чиста храна без компромиси, трябва да имаш и отношение към хората", казва фермерът.

Клиентите му стават все повече с всяка изминала година. Независимо дали стопанството е разполагало с десет, тридесет или петдесет кози, произведеното количество винаги е намирало своите купувачи. Все по-често сред потребителите има млади семейства с деца, които обръщат специално внимание на качеството на храната и променят хранителните си навици.

Теодор обаче споделя, че засега е трудно да разшири бизнеса. Основният проблем не е пазарът, а липсата на работна ръка. Въпреки сравнително доброто заплащане, все по-малко хора проявяват желание да работят в животновъдството.

Фермерът е критичен към държавната политика в сектора. Макар да получава субсидии за животните и площите, той смята, че липсва дългосрочна стратегия за развитие на земеделието.

Козефермата в село Ягодово има планове за разрастване 

"Не съм кандидатствал по европейски програми, но съм получавал субсидии от държавата. Полагат ни се по 13-14 евро на година на животно и за площ. Това са около 5 хиляди лева", разказва той.

Като лош пример за отношението към стопаните, Теодор посочва регистрацията на малката мандра, при която административните такси за дребните производители са същите като тези за големите предприятия. Според него е необходимо намаляване на данъчната тежест и премахване на някои такси.

Той дава пример и с практиките в Турция, където съществуват програми за подпомагане на начинаещи животновъди.

"В съседна Турция има програма за развитие на земеделието, в която държавата отглежда приплоди - овце и кози, и който иска да се занимава му се дават безплатно 100 животни - 97 женски и три мъжки. Всяка година дават на тези хора по 4 хиляди евро безвъзмездно, плюс възможност за кредити без лихва и организиране на достъп до пазар на продуктите. Политиците ни могат да вземат добрия пример от съседни държави, които знаят какво правят", уточнява Теодор.

Кооперациите като бъдеще на фермерството

Той посочва също, че много козевъди се отказват от дейността си заради ниските изкупни цени на млякото или липсата на сигурен пазар. Именно затова той вижда бъдещето на малките ферми в обединението между производителите.

Според него кооперациите са ключът към оцеляването на малките стопанства, защото осигуряват по-лесен достъп до техника, пасища, субсидии и пазари.

"Започнахме с малко пари, но пък получих помощ, когато ми беше необходима. Идеята ми е хората да се обединяват и да работят заедно, независимо дали ще е отглеждат кози или ще се захванат с друго. Да се връщат към природата и да работят заедно", споделя той.

Другият аргумент в защита на кооперациите е, че по този начин се гарантира дългът живот на бизнеса. Теодор дава пример със семейството си. Той има две деца, но предполага, че нито едно от тях няма да продължи да работи във фермата след него. Но когато участниците са повече, има шанс бизнесът да оцелее.

Най-важната предпоставка за успех, според него, остава доверието между хората.
След пет години Теодор Вълчев си представя своята ферма по-модерна и технологично развита. Планира автоматизация на част от процесите, изграждане на нов обор, който да отговаря на всички съвременни изисквания, и увеличаване на стадото до около 150 животни. Условието за това си остава намирането на хора, които наистина искат да работят, за да са успешен екип.