Красимира Величкова: Като общество имаме много още да учим какво е да си добър гражданин

Дарителството през 2021 г. е под знака на социалните и икономически последствия от Covid

Красимира Величкова, снимка: Анастас Шипков за TimeHeroes

През тази година фокусът беше насочен предимно към дарителски каузи, които адресират социалните и икономически последствия от Covid. Като цяло очакваме да има спад на даренията през тази година спрямо 2020 г, но не и на доброволческите усилия за подпомагане на най-засегнатите от Covid-кризата. Това коментира в интервю за Mediapool Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум (БДФ), който обединява големите дарители (компании и фондации) в България.

Според нея се наблюдава промяна в дарителските нагласи у нас в последните години: по-висок процент хора даряват и повече даряват редовно. Но все още има много още накъде да се развива дарителството у нас, за да е в крак с тенденциите в страни с добре развита филантропия. Тук само 10-12% от всички дарения са направени от граждани, а останалите – от фондации и компании, а би трябвало да е обратното. На заден план и главно като приоритет на фондациите остават теми като човешките права, демокрацията, доброто управление. А те са важни, защото като общество ние все още имаме много да учим какво означава един човек да бъде добър гражданин, коментира Величкова.

Според нея, както в много други държавни сфери, и по отношение на политиките и финансирането на гражданския сектор има нужда от реформи. Има субсидии и отделни механизми за финансиране по министерства, които трябва да се прегледат и осъвременят, за да имат ефект, а не просто да се дават едни пари, казва Величкова.

След безпрецедентните дарителски усилия, които борбата с Covid-19 мобилизира през 2020 година, с какво се отличава изминаващата 2021 г.?

2021 година отново преминава под знака на Covid, но за разлика от предходната година, когато говорихме за огромна дарителска активност, за много дарени средства, за много успешни кампании, то през тази година фокусът беше насочен предимно към каузи, които адресират социалните и икономически последствия от Covid. Става въпрос за различни програми и каузи, свързани със социална подкрепа на нуждаещи се хора.

Все още не разполагаме с данни за тази година, те ще станат ясни в средата на следващата година. Но очакваме един естествен отлив от обема на дарените суми спрямо 2020 г. Очакваме да има спад на даренията, но не и на доброволческите усилия за подпомагане на най-засегнатите от Covid-кризата. Като цяло и през изминалата година фокусът остава много социален и на заден план, макар и да са важни, остават темите за човешките права, демокрацията, доброто управление, които по принцип са по-маргинализирани от гледна точка на дарителите.

Дайте пример за такива социални каузи в помощ на засегнати от кризата...

Такъв пример е партньорството на проект "Северозапад" и "Каритас" , които набират средства и осигуряват подкрепа за самотни възрастни хора в отдалечени места като им предоставят хранителни пакети, регулярна медицинска профилактика и грижа. Друг проблем на фокус е домашното насилие, който се изостри по време затварянето заради eпидемията. Българският фонд за жените имаше няколко кампании посветени специално на тази тема. През изминалата година имаше и различни кампании за дистанционна психологическа подкрепа на различни групи от хора. Такъв е проектът на Kabinet.bg в помощ на жени в риск, ЛГБТ хора.

За мен много стойностна и интересна инициатива, която се явява като новост в българския пейзаж, е организацията "Ангели за България" . Тя е учредена в Англия от българи, които живеят там и правят месечни кампании, с които набират средства и даряват през български доброволчески организации и подпомагат различни инициативи: хумантирна помощ под формата на хранителни пакети, лекарства, брикети за отопление за нуждаещи се хора.

Наблюдава ли се промяна в дарителската култура на българите през последните години? Продължава ли благотворителността да е предимно по време на празници и бедствия или вече има и устойчиви дарителски практики?

Със сигурност това "избухване" на дарителската активност по време на Covid оказва влияние, защото много повече хора решиха да дарят, подкрепиха каузи и станаха съпричастни към тях: следейки за тяхната отчетност и свършеното. Поглеждайки 5 или 10 години назад със сигурност можем да кажем, че има промяна в дарителските нагласи. Първо, по-висок процент от хората казват, че даряват и че даряват редовно – няколко пъти годишно. Ние го виждаме и през платформата DMS , защото има дарители със sms, които са се абонирали да правят месечни дарения. Имаме около 25 000 месечни дарители, които даряват редовно всеки месец: както със sms така и по банков път. Така че виждаме едно развитие по отношение на чувствителността на хората към каузите.

Голям принос за това имат и самите организации , които привличат доброволци, дарители, които правят кампании, за да търсят съмишленици.

Но разбира се, има много още накъде да се развива дарителството. Защото, както и преди съм казвала, ако в България около 10-12% от всички дарения са направени от граждани, а останалите – от фондации и компании, то в държави, които са модел за развита филантропия като Англия, САЩ, но дори и в Централна Европа, винаги по-големият процент дарения идва от хора. В САЩ и Англия над 80% от даренията идват от хора. Бихме казали, че има развита дарителска среда тогава, когато тези проценти и при нас се обърнат и повече средства се набират от хората и домакинствата.

Когато говорим за дарителство, ние в никакъв случай нямаме предвид само даряването на пари, но и даряването на вещи, време и умения. Защото редица каузи имат много повече нужда от съмишленици с положен труд или популяризирането им, не толкова само от пари.

По какво се отличават като дарители гражданите, фирмите и неправителствените организации?

Ако традиционно компаниите и неправителствените организации даряваха основно за образование, а хората за здравна и социална подкрепа, миналата година това се промени. Темите за здравна и социална подкрепа излязоха на преден план и при компаниите, и при фондациите и се запазиха като приоритет за гражданите.

Все пак при фондациите човешките права, гражданското участие, доброто управление си остават приоритетни сфери и това е изключително важно, защото ние като общество все още имаме много да учим какво означава един човек да бъде добър гражданин и да допринася за развитието на обществото. Като, разбира се, в това аз включвам и дарителството като форма на гражданско участие.

В светлината на това, че вече има избран парламент и редовно правителство да поговорим за взамодействието на гражданските организации с властта. Необходими ли са законодателни промени или други стъпки за подобрения в тази сфера?

През последните няколко години реално ние никакви успехи не сме постигнали в това поле. Отношенията между гражданските организации и правителството бяха почти в точка на замръзване, а естествено че има идеи, които биха подобрили средата. Една от тях, която може да се реализира бързо и не изисква дори законодателни промени, а само постановление на Министерския съвет, е конституирането на Съвета за гражданско общество. Той беше избран преди 2.5 г., но не беше конституиран, а е важно да има такава точка за контакт с гражданския сектор.

Важно е също така към Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество в Народното събрание да бъде създаден обществен съвет от граждански организации. На фона на общия скептицизъм към подобен род съвети, аз смятам това за важно за да има истински диалог с институциите.

Както за много други сектори се говори, че има нужда от реформиране на политиките и начина на финансиране, същото важи и за гражданския сектор. За мен държавата в лицето на изпълнителната власт неглижира огромния ресурс и потенциал: и човешки, и експертен в гражданския сектор и не се ползва пълният капацитет на сектора за обществено развитие.

Така че има какво да се направи: и по отношение на механизмите за финансиране на граждански организации от държавата, и по отношение на законодателство, например Закона за доброволчеството и др.

Промяната в механизма на финансиране на гражданските организации от държавата в каква посока трябва да е?

При всички положения е добре да се преразгледат т.нар. субсидии от държавния бюджет за гражданските организации и да се изговори наново какво целят те и кои са целевите групи. Като пример мога да дам механизма през Министерството на спорта, през който с приходи от хазарт по препоръка на ЕК трябваше да се финансират дейности по превенция на зависимости, но се оказа, че е направена една подмяна и парите отиват за неясни резултати.

Трябва да бъде създадена една качествена програма за подкрепа на организациите, които реално се занимават с превенция на зависимости, защото това е много сериозен проблем.

Има субсидии и отделни механизми за финансиране по министерства, които трябва да се прегледат и осъвременят, за да имат ефект, а не просто да се дават едни пари.

Наскоро бяха повдигнати обвинения за присвояване на управителя на "Хелп Карма" след разследването на бТВ по темата. Как се отрази този скандал на дарителството в тази особено чувствителна сфера, каквато е набиране на средства за лечение на болни хора?

Когато излезе разследването миналата година през ноември нашето очакване беше много апокалиптично: да има драстичен негативен ефект. Това, за щастие, не се случи. Вероятно хората, които даряват, са се научили да различават единичните лоши практики от добрите. Вероятно и тази вълна през 2020 да се дарява много спомогна за това и след скандала с "Хелп Карма" хората да продължат да даряват.

Една година по-късно виждаме, че това е имало по-скоро оздравителен ефект, защото наблюдаваме, че хората питат за резултатите от кампаниите в платформата DMS. А това е най-сигурният начин за един дарител да знае, че средствата му стигат по предназначение. Има много повече хора, които са се абонирали да получават годишния отчет на DMS и това е хубаво, защото ние затова ги правим тези месечни и годишни отчети: за да се ориентират лесно хората как се управляват дарените от тях средства.

Много съществено, обаче, е как ще се развие този случай.

Мен лично много ме смущава факта, изнесен от прокуратурата, че са запорирани 8 млн. лв., защото това не са средства на "Хелп Карма" и прокуратурата, а на дарители за каузи. И стои въпросът какво се случва с тях и колко време тези средства ще бъдат запорирани и държани. Колкото по-дълго време те са запорирани, толкова по-дълго не се осъществява дарителската воля. Парите трябва или да се възстановят на дарителите, или да се насочат към каузата. Това е казус и е съществен въпрос как прокуратурата ще го реши.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта

Защо Сотир Цацаров подаде оставка от КПКОНПИ?