Лидерите на страните от Европейския съюз засега не могат да постигнат споразумение за фонда за икономическо възстановяване и за бюджетната рамка на съюза до 2027 година.
В събота председателят на Европейския съвет Шарл Мишел направи компромисно предложение - сумата, предвидена за безвъзмездни субсидии във фонда за възстановяване, да бъде намалена с 50 милиарда евро и тези пари да бъдат прехвърлени към сумата, предвидена за заеми.
Мишел предлага и сериозно орязване на парите по Общата селскостопанска политика в следващия седемгодишен бюджет.
За гореща размяна на реплики по време на вечерята снощи на европейските лидери в Брюксел съобщи вестник "Файненшъл таймс", като цитира свои дипломатически източници.
Според тях българският премиер Бойко Борисов обвинил министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, че иска да бъде "полицаят на Европа", като си присвоявал правото да решава дали националните планове за реформи са достатъчно амбициозни, за да оправдаят финансовата помощ на Европейския съюз за съответните страни.
Не се очертава сделка
"Няма консенсус между страните членки на Европейския съюз", каза полският премиер Матеуш Моравецки, цитиран от Ройтерс.
"С висока степен на вероятност може да няма сделка (в събота или неделя)", каза Моравецки.
Той посочи, че се говори за нова среща на върха този месец.
"Очевидно сме готови за това", отбеляза полският премиер.
Моравецки обобщи, че северните страни членки имат разногласия с южните за правилата за отпускане на пари от възстановителния фонд и с източните - за размера на бюджета на съюза в периода 2021-2027 г.
Полша се нуждае от "свой собствен път", за да постигне климатична неутралност, увери той и предупреди останалите държави от съюза да не обвързват отпускането на пари от възстановителния фонд с върховенството на закона.
Полша "няма да се чувства обвързана" с тези условия, каза той.
"Пестеливите страни"
Проектът за възстановителен фонд се сблъска с непреклонната позиция на т. нар. "пестеливи страни", начело с Нидерландия и Австрия. Изходът от срещата остава много неясен, отбелязва Франс прес.
В центъра на дискусиите е планът за възстановяване на европейските икономики, вдъхновен от предложение на германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
На обща стойност 750 милиарда евро, той се състои от 250 милиарда евро кредити и 500 милиарда евро субсидии. Европейските лидери преговарят и по бюджета на съюза за следващия седемгодишен период в размер на общо 1.074 милиарда евро.
Т. нар. "пестелива четворка" - Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция - плюс Финландия изразява дълбоки резерви към този план, който би трябвало да е най-изгоден за Италия и Испания - две държави, които пострадаха тежко от пандемията, но са критикувани, че харчат твърде много средства, отбелязва Франс прес.
Предложението предвижда парите да бъдат отпускани срещу реформи.
Нидерландският премиер Марк Рюте настоява планът за всяка страна да бъде одобряван с единодушие, а не с квалифицирано мнозинство.
На практика Рюте иска право на вето. Според няколко източника Нидерландия е единствената държава, която поставя това условие.
"В труден момент от преговорите сме, с блокаж по въпроса за управлението на възстановителния план. Чакаме да видим дали има възможно решение", каза неназован дипломат малко преди края на първия ден от срещата.
Негов колега коментира, че "това, което Нидерландия иска, е невъзможно от правна гледна точка и трудно за преглъщане политически".
Реформи
В опит за постигане на компромис, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложил механизъм, чрез който държави, имащи резерви за плана за дадена страна, да открият дебати на общностно равнище. Няколко лидери обаче отхвърлили тази идея, каза европейски източник.
Останалите страни от "пестеливата четворка" не подкрепили Нидерландия в искането ѝ за вето, но запазват своите възражения, по-конкретно за субсидиите, които желаят да намалят.
Условието за реформи обаче предизвиква острото недоволство на южните страни, които се опасяват да не им бъдат наложени отвън спасителни програми като тази за Гърция в разгара на кризата в еврозоната.
Върховенството на закона
Друга деликатна тема е искането отпускането на пари да бъде обвързано със спазване на върховенството на закона.
Полша и Унгария, срещу които Европейската комисия заведе процедури, съответно за нарушаване на независимостта на съдебната система и на основните права, са твърдо против, отбелязва Франс прес.
Възможно е преговорите днес да бъдат дълги и трудни, тъй като за постигането на споразумение е необходимо единодушие.
Срещата дори може да продължи и утре.
На фона на тежките пазарлъци се възлагат големи надежди на германската канцлерка Ангела Меркел, чиято страна е най-голямата икономическа сила в ЕС и ротационен председател на Съвета на ЕС.
Меркел, която навърши вчера 66 години, бе отрупана от останалите лидери с подаръци - бутилки с бургундско вино, белгийски шоколади и дори диригентска палка.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Щом не могат да се разберат, да помолим добрия Сорос да помогне за намиране на консенсус. Ако и той не може, да помолим тогава Путин. :D :D :D
Какво търси желязната лейди при двамата европейски кавалери? Визионер, концептуалист като тях. Непримирим борец срещу тоталитаризма и съветския експанзионизъм. Корав нрав,характерен изказ, величествена фигура. Има и още, но нейсе!
Само не разбрах какво търси Тачер при Шуман и Аденауер?
Т. нар. "пестелива четворка" - Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция - напълно резонно се противопоставя на готованско харчене с широка, "гръцка" ръка от страна на южноевропейски членки.
А какво да каже "фронтовата четворка" Полша, Литва, Латвия и Естония ? Какво доверие могат да имат на меркело-макронските уверения за подкрепа, когато 4200 германски фирми оперират в Русия и поддържат трите основни отрасъла на историческата изедница на Европа - нейната добивна промишленост, енергетиката и военно-промишления …
комплекс?
Когато Америка подаде спасителна ръка на сринатата Европа след края на Втората световна война, някой във Вашингтон говорел ли е за "Европа на две и три скорости" ?
Дори и на окупираните от Червената армия, болшевизиращи се страни, предлагат дял от щедрата Програма за европейско възстановяване, известна като "План Маршал"...
Не са нужни тежки, продължителни пазарлъци, придружени от медени обещания и извивания на ръце.
Ако не могат да постигнат принципно структуриране на възстановителния фонд, съобразено и с малките държави,ако не съчетаят икономическите мерки с укрепване на евро-атлантическата мощ, кой тогава ще извлече хибридни облаги от разединението на европейските народи по жизнен стандарт и по степен на национална сигурност ?
През двадесети век Колелото на Съдбата прегази Германия заради нейната прусашка арогантност, а Франция беше дважди унизена заради собственото си безгрижие и липса на воля за отпор.
Сега изпъква друго отблъскващо качество. Необузданата алчност на немалък брой европейски политици, банкери, индустриалци и акционери няма как да не докара бедствие.
Заровили глави в пясъка, нарочно не искат да забележат перфидните маневри на мечката и дракона на собствената ни, европейска територия.
Спорни въпроси около механизма и контрола при отпускане на помощи няма да има, ако се изработи обща платформа за очевидните предизвикателства пред Европейския съюз. Политически, военни,икономически,здравни,инфраструктурни.
Ала днес в Брюксел няма държавници от ранга на Робер Шуман, Аденауер и Тачър. Затова вместо на стратегически "пазарлък", сме свидетели на бит-пазарско надвикване и надлъгване.
Но нищо, новото време, младите поколения и новите предизвикателства ще си припознаят новите лидери - отговорни държавници и ще загърбят високопоставените чиновници, потънали в дребнави сметки.
Първо в София, а после и в други [европейски] градове!