Лидерството: Повече действия, отколкото блясък

Лидерството е истинска мания в момента. "Бихме искали да ни организирате семинар на тема: "Как се добива обаяние" - ми каза по телефона вицепрезидентка по човешките ресурси на една голяма банка - при това абсолютно сериозно! Изобилстват книги, статии и конференции по темите за лидерството и "качествата" на лидера. Изглежда всеки изпълнителен директор трябва да бъде докаран да изглежда като ослепителен генерал-кавалерист от Конфедерацията или Елвис Пресли в заседателна зала.

Разбира се, лидерството е от значение. Но уви, то е нещо различно от това, което се пропагандира под този етикет. Има много малко общо с "лидерските качества" и още по-малко с "обаянието". То е земно, лишено от романтика и досадно. Същността му е в действието. На първо място, лидерството само по себе си не е нито приятно, нито привлекателно. Лидерството е средство. А оттук възниква и съдбоносният въпрос: "Лидерство до каква степен?" Историята не познава по-обаятелни лидери от триадата на века - Сталин, Хитлер, Мао - лъжеводачите, които навлякоха на човечеството най-многобройните злини и страдания, запомнени досега.

Какво ощетява лидерите

Но ефективното лидерство не зависи от обаянието. Дуайт Айзенхауер, Джордж Маршал и Хари Труман бяха изключително ефективни лидери, а и тримата не притежаваха повече обаяние от това на варена риба. Нито пък Конрад Аденауер - канцлерът, който възстанови Западна Германия след Втората световна война. Едва ли можем да си представим по-малко обаятелна личност от илинойеца Ейб Линкълн - кокалестия, недодялан обитател на горски пущинаци от 1860 година.

А учудващо малко обаяние имаше и у огорчения, разгромен, почти съкрушен Чърчил от военните години; това, което в края на краищата имаше значение е, че той се беше оказал прав. Всъщност обаянието се явява недостатък за лидерите. То ги прави непреклонни, убеждава ги в собствената им непогрешимост, прави ги неспособни да се променят. Ето това се случи на Сталин, Хитлер, Мао, а и често споменаван при обучението по древна история е фактът, че само ранната смърт на Александър Велики го е спасила от превръщането му в безполезен провал.

Всъщност обаянието само по себе си не гарантира ефективност на лидера. Може би най-обаятелната личност, обитавала някога Белия Дом, е Дж. Ф. Кенеди. И в същото време малцина са президентите, направили по-малко от него.

Освен това, не съществуват и такива неща като "лидерски качества" или "лидерска личност". Франклин Д. Рузвелт, Уинстън Чърчил, Джордж Маршал, Дуайт Айзенхауер, Бърнард Монтгомери и Дъглас МакАртър са били високо ефективни и силно открояващи се лидери по време на Втората световна война. Между тях обаче не е имало общи "личностни характеристики" или "качества".

Какво тогава е лидерството, щом не е обаяние, нито пък съвкупност от личностни характеристики? Първото, което го определя, е работата - нещо, подчертавано непрекъснато от най-обаятелните личности: Юлий Цезар например или генерал МакАртър и армейски генерал Монтгомери или, за да използваме пример от бизнеса, Алфред Слоун, човекът, който съгради Дженерал Мотърз и го ръководи от 1920 до 1955 г.

Основата на ефективното лидерство е да мислиш чрез мисията на организацията, да я определяш и установяваш ясно и еднозначно. Лидерът поставя целите, посочва приоритетите, установява и поддържа стандартите. Той, разбира се, прави компромиси; в действителност ефективните лидери са до болка наясно, че не те контролират вселената. (Само лъжеводачи като сталинистите, хитлеристите, маоистите страдат от подобни самозаблуждения.) Но преди да приеме компромиса, ефективният лидер е премислил какво е правилно и желателно. Първата задача на лидера е да бъде тромпет, който звучи с ясен глас.

Това, което отличава лидера от лъжеводача, са целите. Дали компромисите, правени под натиска на действителността - които могат да включат политически, икономически, финансови или човешки проблеми - са съвместими с неговата мисия и цели, или се отдалечават от тях, определя ефективността му на лидер. А дали се придържа здраво към няколко основни принципа, като ги илюстрира чрез собственото си ръководство, или пък "принципите" за него са средство за измъкване, определя дали лидерът има последователи, или просто лицемерни приспособенци.

Второто изискване е лидерът да вижда лидерството си повече като отговорност, отколкото като високо положение и привилегия. Ефективните лидери рядко са "лесни на позволения". Но когато нещата тръгнат на зле - а това винаги се случва - те не обвиняват другите. Ако Уинстън Чърчил е пример за лидерство чрез ясно определяне на мисията и целите, генерал Джордж Маршал, началник щаб на американските сили през Втората световна война, е пример за водачество чрез отговорност. Простичката фраза на Хари Труман: "Дотук с прехвърлянето на отговорността", продължава да бъде най-добрата валидна дефиниция.

Но точно защото един ефективен лидер знае, че само той и никой друг носи цялата отговорност, той не се страхува от силата на сътрудници и подчинени. Докато лъжеводачите се страхуват; те винаги се занимават с чистки. А ефективният лидер се нуждае от силни сътрудници; той ги окуражава, подтиква, всъщност ги възхвалява. Тъй като се смята за изцяло отговорен за грешките на своите сътрудници и подчинени, той по същия начин вижда техния триумф по-скоро като свой собствен триумф, отколкото като заплаха. Като личност лидерът може да бъде суетен - какъвто генерал МакАртър е бил до почти патологична степен. Или пък скромен - и Линкълн, и Труман са били такива почти до границата на комплекс за малоценност. Но и тримата са искали способни, независими, самоуверени хора около себе си; те са окуражавали своите сътрудници и подчинени, хвалели са ги и са ги поощрявали. Така е правела и една много различна личност - Айк Айзенхауер, като главнокомандващ в Европа.

Ефективният лидер, разбира се, знае, че съществува риск: способните хора обикновено са амбициозни. Но той осъзнава, че това е много по-малък риск от риска да бъдеш заобиколен от посредственост. Той също знае, че най-тежкото провинение на лидера е пропадането на организацията веднага след неговото напускане или смърт, както се случи в Русия веднага след смъртта на Сталин и както много често се случва сред компаниите. Ефективният лидер знае, че основната задача на водачеството е да създава човешка енергия и човешки видения.

Спечелването на доверие е задължително

Решаващото изискване за ефективно водачество е спечелването на доверие. Иначе няма да има последователи, а единственото определение за лидер е "някой, който има последователи". За да вярваш на един лидер, не е необходимо да го харесваш. Нито пък е задължително да си съгласен с него. Доверието е убедеността, че лидерът вярва в това, което казва. То е вяра в нещо много старомодно, наречено "почтеност". Действията на един лидер и убежденията, които демонстрира, трябва да бъдат сходни или поне в съгласие. Ефективното лидерство - и това пак е прастара мъдрост - не се основава на това да бъдеш умен; то се основава главно на това да бъдеш последователен.

След като казах всички тези неща по телефона на банковата вицепрезидентка по човешките ресурси, отсреща настъпи продължителна пауза. Най-накрая тя каза: "Но това изобщо не се различава от всичко, което в продължение на години познаваме като изискване за добър мениджър."

Точно така.

1988 г.

Професор Питър Дракър е на 92 години и всепризнат гуру на мениджмънта. От 1971 година досега той е щатен професор по социални науки в Клеърмонтската школа за следдипломна квалификация в Калифорния.