Лошото управление в Африка, бедността и хуманитарните помощи

Отново е седмица на Християнската помощ и отново към Запада бе отправен призив да изпрати още помощи в Африка. В този случай апелът дойде от двама от най-политически ангажираните звезди на попмузиката - Боно и Боб Гелдоф, които посетиха в понеделник Даунинг стрийт 10, опитвайки се да убедят премиера да използва влиянието си на предстоящата среща на Г-8 в Канада, за да бъдат увеличени помощите на западните държави за африканския континент. Без съмнение мотивите им са благородни. Те явно очакват приток от западни капитали и допълнително опрощаване на дълговете, за да се намалят страданията и икономическата мизерия, в които са затънали повечето жители в районите на юг от пустинята Сахара. Без съмнение Тони Блеър ги е изслушал с внимание, тъй като точно миналата седмица британският министър на финансите Гордън Браун разкритикува лидерите на икономически развитите страни, че прахосват средства от бюджетите си за подпомагане на страни в Близкия изток и Северна Африка вместо да увеличат помощите за отчайващо бедните южно от Сахара.

Кога тези добронамерени активисти ще разберат, че хвърлянето на огромни западни капитали в Африка не даде резултати през последните 40 години и така ще бъде и занапред? Причината за бедността в Африка не е в недостатъчната помощ, а в слабото ръководство на тези страни откакто те уж се освободиха от колониално иго.

Миналия уикенд Дейли Телеграф даде следния пример: Сиера Леоне получава годишно един милиард лири стерлинги под формата на международна помощ - повече на глава от населението, отколкото която и да било друга държава в света. Въпреки това страната все още е затънала в икономически, политически и социални бедствия. Най-важното е, че не им се вижда краят, независимо колко средства се изразходват.

Сред най-гласовитите критици на безкрайната помощ като решение за бедността в Третия свят бе покойният вече лорд Бауър, професор по икономика. Според него успехът зависи от характера на институциите на дадена страна и способностите на населението. "Там, където способностите на хората, мотивацията и политическите институции са благоприятни, ще има материален прогрес. Там, където отсъстват тези основни решаващи фактори, няма да има развитие, даже при наличие на помощ", писа той. В Африка лошото управление, корупцията и пренебрегването от страна на властите на по-голямата част от населението се наложиха, дори процъфтяват, през изминалите 50 години след оттеглянето на колонизаторите. Африкански лидери като Амин, Мобуту, Менгисту, Мой и в последно време Мугабе създадоха в страните си условия, явно неблагоприятни за развитието на способностите на хората, мотивацията и политическите институции. Те управляват така, сякаш държавите им са средновековни феодални владения, като ограбват икономиките и чрез лошото си управление предизвикват трудности и глад за хората, които нямат възможност да ги свалят от власт чрез избори. И въпреки това Западът продължава да изсипва помощи, които неизменно се озовават в сметки в швейцарски банки. Днес няма нито един пример на африканска държава, която да се възстановява от постколониалния хаос. Някои твърдят, че Мозамбик и Ангола са на път да се възстановят след унищожителните граждански войни, но това е преувеличено. При неотдавнашната си обиколка в африкански държави Блеър заяви, че не можем да си позволим да изоставим Африка. По същия начин не можем да продължим да пренебрегваме проблема, който е основен за разрухата в този район: корумпираното ръководство. Няма по-добър пример в момента от Зимбабве - страна, където липсват всички основни принципи на християнската почтеност за сметка на един мегаломаниак и шепа негови близки приятели. Зимбабве получава храни от Обединените нации и със задълбочаването на кризата в земеделието гладът ще се разраства, а необходимостта от хранителни помощи ще се увеличи. Както и гладът в Етиопия през 80-те години, когато Боб Гелдоф се намеси и се прочу, така и зимбабвийската криза е дело на политически лидер, който е излязъл извън релси. Доставките с царевица продължават да пристигат. Но според повечето наблюдатели те не стигат до обикновените зимбабвийци, които гладуват. Според Пол Темба Няти, виден зимбабвийски депутат от опозицията, който е на посещение в Лондон тази седмица, повечето от храните се разпределят сред правителствените служители, "което означава, че те или се продават с цел печалба или стигат до поддръжниците на Мугабе. Знам, че не отиват при привържениците на Движението за демократична промяна /ДДП/ в селскостопанските райони." "На Запад като че ли съществува объркване как да се действа спрямо Зимбабве. Позицията на ДДП е, че докато няма договорена мрежа за разпределение, включваща независими институции като Църквата, хранителни помощи не трябва да се изпращат. Ако тези помощи се използват, за да сe узакони партията на Мугабе, то те не са от полза за Зимбабве."

Фактът, че Мугабе можа да присъства на Специалната сесия на Общото събрание на ООН за децата в Ню Йорк миналата седмица и страната неотдавна бе избрана в 15-членната Комисия на ООН по правата на човека дава основание да се предположи, че жалбите на Темба Няти няма да бъдат чути. Докато продължаваме да даваме легитимност на деструктивни диктатори, които отдавна са в основата на унищожаването на Африка, а след това да ги спасяваме с помощи, когато страните им са в колапс, нещата ще продължат да вървят надолу. Както казваше лорд Бауър, помощите по никакъв начин не поправят неправдите от отминалия колониализъм. Само свалянето на тираните може да направи това.

По БТА