"Лукойл" е завела две дела заради отнетия "Росенец", но думата е на КС

Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" е завела две дела заради отнетата ѝ миналата година концесия върху терминала за разтоварване на танкери "Росенец". И двете дела обаче стоят на трупчета заради разглеждането на казуса в Конституционния съд, който бе сезиран от президента Румен Радев през октомври 2023 г. Радев твърди, че парламентарното решение за прекратяване на концесията е взето прибързано, може да наруши доставките на суровина за преработка, освен това противоречи на основния закон и интересите на гражданите.

От решението на Конституционния съд реално зависи изходът на двете дела, защото ако той се произнесе, че не е нарушен основният закон, надали двете съдилища биха излезли с обратно решение и биха се произнесли в полза на "Лукойл". В обратния случай обаче може да се стигне до възстановяване на концесията и дори до многомилионна неустойка, която държавата да плати на нефтопреработвателния комбинат.

Делата

Едното от заведените от "Лукойл Нефтохим Бургас" дела е пред Бургаския окръжен съд . То е срещу Изпълнителна агенция "Морска администрация" и е заради отнемането на лиценза на дружеството за пристанищен оператор на "Росенец", което пък е основано на решението на парламента за прекратяване на концесията за управление на терминала.

Другото дело е пред Върховния административен съд. То е срещу държавата и е заради отнемането на самата концесия за "Росенец". Според "Лукойл" това е незаконно, защото член 5К от еврорегламент 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 г. за новите ограничителни мерки срещу Русия заради войната в Украйна предвижда забраните да не се прилагат до 10 октомври 2022 г. за договори, сключени преди 9 април 2022 г. Точно такъв е концесионният договор за "Росенец", подписан през 2011 г. от правителството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Тоест до 10 октомври 2022 г. правителството е трябвало да реши да прекрати този договор, но на 6 октомври кабинетът взема решение 738. С него позволява продължаването на изпълнението на договора за предоставяне на концесия върху "Росенец". Бившият оператор на нефтения терминал има претенции, че така е циментиран концесионния договор, защото държавата е изразила волята си, съгласно изискванията на еврорегламента.

Освен това Министерският съвет не е взел решение за отмяна на старото решение за дерогацията за концесията на "Росенец", обясняват юристи и припомнят, че българската конституция приравнява концесионните права на вещните.

Буквата на закона

Те обръщат също така внимание, че в приетия миналото лято български Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, по чиято сила е отнет "Росенец", е записано, че се прекратяват възложените концесии за стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт, с произход Русия или изнесени от Русия. А Министерският съвет или транспортното министерство не са направили анализ кои са тези обекти, има ли други концесии освен тази на бургаската рафинерия. Не е взето и формално решение на Министерския съвет за отнемане на пристанището.

Още по темата

Държавата пое "Росенец", ще подготвя рафинерията за неруски петрол

24 август 2023 16:06

От Министерството на транспорта потвърдиха пред Mediapool за заведеното дело за отнетия лиценз за пристанищен оператор. Ведомството отказа да коментира каква е защитната теза на изпълнителния директор на "Морска администрация", издал заповедта. Тя ще бъде представена при продължаване на делото

Интересен аспект от делото пред Върховния административен съд за самото отнемане на концесията е, че съгласно сключения договор, при едностранното му прекратяване от държавата тя дължи неустойка в размера на направените от концесионера инвестиции. За подобна претенция обаче трябва да се подаде отделен граждански иск.

Кой на кого ще плаща?

От ресорното ведомство посочиха, че признатите от транспортния министър инвестиции за периода от датата на влизане в сила на договора за концесията 30 юли 2011 г. до прекратяването му на 15 август 2023 г. са 57 727 963.59 лв. без ДДС (29 515 839.10 евро без ДДС). По договор за 35-те години на стопанисване частното дружество е трябвало да вложи 44.5 млн. евро в развитието на терминала за разтоварване на танкерите със суров петрол.

Излиза, че ако се следват клаузите на концесионния договор, "Лукойл" може да претендира за възстановяването на близо 30 млн. евро, макар министър Георги Гвоздейков през август 2023 г. да обяви, че държавата няма да плаща нищо за предсрочното прекратяване на концесията. Месец по-късно той вече допусна, че "Лукойл" може да предяви искове за компенсации, което и най-вероятно ще стане.

Още по темата

Държавата си връща "Росенец" от "Нефтохим", при нужда назначава свой управител и спира износа на горива от там

13 януари 2023 16:41

Реално за 12 години - до отнемането на концесията за "Росенец", "Лукойл" е платила концесионни възнаграждения (еднократно, фиксирано и променливо) общо 20 184 149.45 лева без ДДС, сочат данните на транспортното министерство.

Любопитен факт е, че в момента – за да ползва терминала, "Пристанищна инфраструктура" е сключила споразумение с "Лукойл Нефтохим" за сътрудничество "с оглед необходимостта от осъществяване на безпроблемно опериране на терминала от страна на държавната фирма.

"Споразумението не регламентира финансова стойност. Срокът на действие е обвързан с настъпване на различни случаи, един от които е при сключване по предвидения от закона ред на договор за извършване на пристанищни услуги и дейности или договор за концесия със спечелил конкурс пристанищен оператор", заявиха от "Пристанищна инфраструктура" пред Mediapool.

Така вместо "Нефтохим" да плаща на държавата за достъпа до пристанището, както се закани съпредседателят на "Продължаваме промяната Кирил Петков, държавата разчита на благоволението на "Нефтохим" да ползва терминала.