Мартин Шулц: кралят на парламента (и на задкулисните сделки)

Мартин Шулц

През април водещият кандидат на социалистите за председател на Европейската комисия (ЕК) Мартин Шулц нямаше как да бъде по-ясен. "Свърши се с номинирането на председател на Комисията чрез задкулисна сделка", каза той на останалите кандидати и на медиите.

Във вторник същият Мартин Шулц беше преизбран за безпрецедентен втори мандат като председател на Европейския парламент (ЕП) чрез задкулисна сделка, подготвена в Берлин, която, макар че не беше договорена в някоя странична стая до залата за преговори, не беше нито прозрачна, нито твърде демократична.

Ако това изглежда като противоречие, няма да е първото в дългата му кариера.

58-годишният Шулц, който, преди да влезе в политиката, се е занимавал с търговия на книги, е евродепутат от 20 години. Във фокуса на общественото внимание той влезе през 2003 г., когато на дебат в Европарламента италианският премиер Силвио Берлускони го сравни с комендант на нацистки концлагер.

Както подобава, Шулц се показа изключително гневен от това сравнение, но оттогава непрекъснато успява да получи компенсации. По-малко от година по-късно той оглави групата на социалистите, пост, на който остана, докато най-после не стана председател на ЕП през 2012 г.

Шулц е един от малкото брюкселски политици, които успяха да изградят ясен публичен профил в родината си, най-вече благодарение на таланта си за самоизтъкване. Повечето от най-талантливите евродепутати изграждат репутацията си в мощните законодателни комисии - ковачницата на европейските закони. Не и Шулц.

Като председател на ЕП той беше по-активен и гласовит от предшествениците си, превръщайки позицията, която по същество е без особени правомощия, в политическа роля. Пресконференциите му преди срещите на върха на ЕС бяха язвителни, забавни и често произвеждаха повече цитати от тези на колегите му от другите институции, председателите на ЕК Жозе Барозу и на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

За една институция, която се стреми да покаже новите мускули, с които я снабди Лисабонският договор, харизмата и войнствените инстинкти на Шулц се оказаха много подходящи.

Амбицията му надхвърли организираните пресконференции. Въпреки че не участваше в уточняването на детайлите, Шулц беше лицето на парламента в проточилите се преговори за седемгодишния бюджет на ЕС и още по-успешно, в искането на отстъпки от правителствата, които увеличиха правомощията на евродепутатите в прилагането на правилата на новия банков съюз.

Неговото най-голямо и най-скандално постижение обаче беше това, че стана водещ кандидат за председател на ЕК. Ако има някой отговорен за това, че Жан-Клод Юнкер ще стане председател на Комисията, или по-точно за появата на концепцията за водещите кандидати, това е Мартин Шулц.

Германецът се беше прицелил в номинацията на социалистите за този пост от няколко години и водеше кампания в своя полза с огромен хъс. Неговата номинация помогне да бъде подтикната Европейската народна партия (ЕНП) да излъчи Юнкер.

За разлика от съперника си от ЕНП Шулц, по обща преценка, се представи силно по време на кампанията и пренесе войнствения си стил на поведение в серията от "председателски" дебати.

Резултатите от евроизборите през май показаха, че неговият левоцентристки блок едва-едва е успял да раздвижи водата - със 191 евродепутати социалистите са удобно по-малко от 221-те места, получени от ЕНП на Юнкер. Макар че на Шулц трябваше да бъде отказана най-висшата позиция в Комисията, той нямаше да се примири да остане с празни ръце.

Първоначалният му план беше да стане заместник-председател на ЕК с икономически или външнополитически ресор в комисията на Юнкер. Когато това се натъкна на нежеланието на Ангела Меркел да предостави на социалдемократическите си коалиционни партньори мястото на Германия в ЕК, амбициите на Шулц се пренесоха от Берлемон отново в парламента. Ако опитът му да получи най-високия парламентарен пост се беше провалил, утешителна награда щеше да бъде завръщането му начело на Групата на социалистите и демократите в ЕП.

Една от основните забележки, които критиците отправят към Шулц е "манията за контрол". През седмиците след обявяването на резултатите от изборите през май Шулц мобилизира групата си да го назначи за временен лидер, така че да може да води преговорите с ЕНП. Той лично звънеше по телефоните на колебаещи се евродепутати.

Източник от групата на социалистите каза пред "ИЮ Обзървър", че основната тема на заседанията на групата след изборите е бил въпросът "Какво да правим с Мартин?". За отговора на въпроса "Какво да правим с Мартин" неговото политическо семейство плати висока цена.

Според т.нар. сделка за "голяма коалиция" в ЕП Шулц няма просто да заема председателския пост в ЕП през половината от новия петгодишен мандат, след което да го отстъпи на депутат от ЕНП. Придавайки толкова голямо значение на осигуряването на позиция за него, лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел рискува да се откаже от много по-голяма награда - председателството на Европейския съвет, което би трябвало да бъде подаръкът за левоцентристите. Още по-важно, целият процес оставя лош вкус в устата.

На един от дебатите с четиримата кандидати за председател на ЕП в Страсбург в понеделник вечер Шулц направи впечатление с отсъствието си и по този начин даде повод на левия кандидат Пабло Иглесиас да коментира, че "г-н Шулц иска да стане председател, но не желае да участва в дебат".

Отсъствието на Шулц - което беше обяснено със съвпадение на ангажименти в програмата му - е още по-неуместно предвид това, че той прекара последната седмица в опити да получи подкрепа от политическите групи в парламента на индивидуални изслушвания.

Иронията става още по-голяма, понеже, въпреки силните си публични изяви и протестите срещу разпределянето на висшите постове в ЕС чрез задкулисни сделки, вторият му мандат като председател на ЕП е резултат точно от това.

По БТА

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?