МБМД и НЦИОМ не очакват размествания на основните партии

Левицата ще остане първа политическа сила и след изборите за Европейски парламент (ЕП) на 20 май, следвана от партия ГЕРБ на Бойко Борисов. Това показват последните проучвания на социологическите агенции МБМД и НЦИОМ, обявени в четвъртък.

БСП ще получи между 5 и 6 места в ЕП, следвана от ГЕРБ с 4 евродепутати, ДПС – между 3 и 4, “Атака” – трима, НДСВ – двама, СДС – един, а за ДСБ е спорно дали ще спечели място, според проучването на НЦИОМ.

МБМД, която в хода на кампанията имаше и прогнози, че ГЕРБ изпреварва БСП, също поставя социалистите на първо място с възможност за вкарване на 7 евродепутати, особено ако избирателната активност е под 35 на сто.

От агенцията обясняват това с мобилизацията на червените избиратели.

ГЕРБ се подрежда втора с 5 мандата, а ДПС и “Атака” си оспорват третото място, като всяка от тях може да спечели около 3 места.

Докато електоратът на Ахмед Доган е силно сплотен и дисциплиниран, при "Атака" е възможно "изтичане" към други партии и тогава партията на Волен Сидеров би получила 2 мандата.

НДСВ направи успешна кампания и има сигурен един мандат, а при сериозно повишаване на избирателната активност, може да се доближи до втори. При СДС кампанията беше неубедителна и броени гласове може да не достигнат на партията да вземе един мандат.

ДСБ е под чертата с 2.7 на сто подкрепа, сочи изследването на МБМД.

НЦИОМ очаква избирателна активност между 30-35%.

“Има индикации, че при определени обстоятелства е възможно активността да падне под 30%. По-ниската активност може да се отрази на подредбата на политическите сили, които имат шансове да излъчат депутати за ЕП.

За ГЕРБ това са първи избори. Поведението на избирателите на партията не е наблюдавано в реални изборни условия. Възможно е да има разминаване между декларираната готовност за гласуване и реалния резултат в изборния ден, се посочва в анализа на НЦИОМ.

Според агенцията най-оспорваната конкуренция е за второто, третото и четвъртото място, а също така се регистрира скрит вот за “Атака”.

НЦИОМ обяснява, че тъй като това са първите избори за ЕП и в тях се допуска мажоритарен елемент, но избирателите са останали неориентирани защо и за какво да гласуват, вотът е труден за прогнозиране.

Макар че ДСБ и Коалиция Български социалдемократи (Константин Тренчев) имат силни регионални структури, техните избиратели не са равномерно разпределени в страната, затова тези формации са по-трудни за прогнозиране в национален мащаб, посочват още от НЦИОМ.

Според МБМД избирателната активност едва ли ще надхвърли 2.5 милиона гласоподаватели, което е близо до тази на президентските избори от миналата година – 2.8 милиона гласували.

Процентът на участие в изборите би трябвало да е около 37 на сто, (плюс-минус 2 процента), посочва МБМД.

Агенцията смята, че сериозен проблем за социолозите е високата цена на всеки мандат - при участие на около 2.5 милиона избиратели, за един мандат са необходими 139 000 гласа. Някои от партиите могат за броени гласове да останат "под чертата" и тогава гласовете на "пропадналите" се преразпределят върху останалите.