МФ официално се отказва да затяга контрола върху оборотите, бизнесът е доволен

Софтуерите, манипулиращи касовите апарати, ще бъдат оставени на морала на търговците

МФ официално се отказва да затяга контрола върху оборотите, бизнесът е доволен

Новият финансов министър Кирил Ананиев официално препотвърди заявката си от 31 юли да се откаже изцяло от идеята за затягане на контрола върху оборотите на търговците чрез регулация на софтуерите за отчитане на продабжите. Министерството на финансите предлага от закона за ДДС да отпаднат всички текстове в тази посока, става ясно от пакета данъчни промени за 2021 г.

Промяната в курса на МФ бе обявена още в първата седмица след оставката на предишния министър на финансите Владислав Горанов, който бе най-силният защитник на промените. Отказът дойде и в началото на антиправителствените протести като част от усилията на управляващите да отговорят на очакванията на различни недоволни обществени групи и бизнеси.

Ако промените бъдат гласувани в парламента, ще се сложи край на продължилата около две години и половина битка за въвеждане на по-строг контрол върху отчитането на оборотите в търговските обекти.

През февруари 2018 г. финансовото министерство за пръв път обяви, че има намерение да вкара в регулация използваните в повечето търговски обекти софтуери за управление за продажбите (СУПТО), които към онзи момент бяха извън всякакъв контрол. Основният аргумент бе, че данъчните се натъкваха на най-изобретателни методи за укриване на обороти, при които касовият апарат издава бележка, но чрез манипулация на софтуера впоследствие записите се изтриват и не стигат до НАП. По данни на агенцията за приходите укритите обороти варираха между 30% и 70%.

За близо три години НАП и бизнес асоциациите проведоха стотици срещи, публични обсъждания и консултации за усъвършенстване на промените в Наредба Н-18. Измененията бяха отлагани многократно по личното разпореждане на премиера Бойко Борисов, за да угоди на бизнеса. Едни от най-гласовитите противници на текстовете бяха представителите на сектора на ресторантьорите и заведенията, който е и сред най-сивите в държавата, но в последните месеци с лобистки натиск успя да си издейства редица отстъпки от Борисов под предлога, че е много засегнат от Covid-19.

Работодателските организации също многократно се оплакваха от промените, тъй като регулацията създаваше куп практически трудности, особено на големи чуждестранни компании със специфични бизнес процеси.

Сега обаче в закона не се предлага нищо, което да замени отпадащите текстове. МФ не поема никакъв ангажимент да предложи друг вид регулация, който да подобри контрола върху отчитането на оборотите.

"За изминалия 2-годишен период въпреки непрекъснатия диалогс производители/разпространители на софтуери за управление на продажбите и ползватели на същите, и приетите множество предложения за прецизиране на разпоредбите, касаещи изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговски обект, все още са налице правила, които водят до противоречиви тълкувания на условията на закона и наредбата. Като следствие оттова се стигна до извода, че към този момент изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговски обект пораждат затруднения, противоречия и пречки за бизнеса, поради което разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС, засягащи изискванията за деклариранеи използване на софтуера за управление на продажбите, се отменя", пише в мотивите на финансовото министерство.

Бизнесът е доволен от завоя в правителствената политика.

"Подкрепяме инициативата на МФ да се откаже от начина на регулиране на СУПТО по сегашния начин. Необходима е нова, модерна рамка за контрол върху следите при работа с фискални инструменти. Ние сме готови да участваме в подобни инициативи", коментира пред Mediapool председателят на Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер Ясен Танев. По думите му през последните три години бизнесът е загубил милиони евро в опит да се нагоди към промените в Наредба Н-18.

С пакета данъчни проблеми за 2021 г. правителството не предлага почти никакви други съществени промени, става ясно от публикувания проект на страницата на МФ.

Сред малкото промени е например новият срок – 25 ноември, за подаване на декларацията за промени на авансовите вноски за корпоративен данък по чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Целта е да се осигури по-голяма предвидимост на данъчните приходи в бюджета и ще се избегне концентрацията на значителни постъпления от авансови вноски в средата на декември, което води до прекалено кратък срок за уреждане на бюджетните взаимоотношения.

С друг текст се удължава възможността за прилагане на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната в случаите на минимална помощ по чл. 188 от ЗКПО. Данъчният бонус ще продължи да се прилага и след сегашния краен срок - 31 декември 2020 г.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес