Милиарди евро по Плана за възстановяване са под риск

Милиарди евро по Плана за възстановяване и развитие с общ бюджет от 724 милиарда евро, който Европейската комисия прие през 2020 г. в отговор на пандемията от коронавирус, са под риск от загуба.

Причината - по-голямата част от страните не спазват поетите ангажименти за изпълнение на обещаните реформи и мерки. Това показва преглед на публикуваните данни от Европейската комисия.

Целта на създадения фонд беше рестартиране на засегнатите от Covid пандемията икономики, като на страните се дават грантове и евтини заеми срещу реформи и инвестиции. Държавите трябваше да поемат ангажиментите с защитата на националните си планове. Тези, които ги внесоха в Брюксел до края на 2021 г., получиха авансови плащания в размер на 13% от одобрения им бюджет (22 страни). България закъсня и не взе аванс.

Съгласно правилата всяка година може да се заявяват по две плащания - едно до 30 юни и второ - до 31 декември. Заради изоставането на две трети от страните Еврокомисията разреши обединяване на плащанията при условие, че са изпълнени поетите ангажименти. По този начин чиновниците в Брюксел се надяват страните да преодолеят изоставането си.

Срокът за усвояване на средствата е до края на 2026 г. и засега няма индикации, че той ще бъде променен, на което се надяват голяма част от страните.

Кои са отличниците?

С днешна дата едва 7 страни се придържат към изпълнението на националните си планове. Това са Испания, Хърватия, Италия, Словакия, Малта, Португалия и Румъния.

От тях Словакия, Португалия, Хърватия и Испания вече са получили по три транша - авансово плащане плюс още две, подадени до края на 2022 г. Останалите страни са подали исканията си за второто плащане, но все още не са им одобрени от ЕК.

Испания например вече е получила над 31 милиарда евро грантове и е подала искането си за третото плащане от 6 милиарда евро (срокът е до 30 юни 2023 г.). Това, според обясненията на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов, се дължи на факта, че Мадрид има стабилно правителство, което разполага с пълно мнозинство в парламента. "Какво правят те - подготвят законите, внасят ги в парламента и ги приемат", коментира неотдавна Пеканов.

Пред Испания по получени средства е единствено Италия - страна, която не може да се похвали със стабилно управление. Рим е получил 19 милиарда евро грантове (аванс и първо плащане) плюс още 27 милиарда евро евтини заеми. Заявил е в края на миналата година и искането за още 19 милиарда евро, което обаче все още не е одобрено от Брюксел. Италианското правителство неотдавна обяви, че също има намерение да прави промени по плана.

Прави впечатление, че северната ни съседка Румъния също се справя отлично и вече е получила над 3.7 милиарда евро грантове плюс 2.7 млрд. евро заеми. Заявила е и второ плащане за 3.2 милиарда евро.

На дъното

Към този момент пет страни - Ирландия, Швеция, Нидерландия, Полша и Унгария все още не са получили нито едно евро от фонда на ЕС за спасяване на европейската икономика след пандемията.

Средствата за Полша и Унгария са блокирани от Брюксел заради продължаващите спорове с Европейската комисия относно върховенството на закона. Планът на Виктор Орбан беше приет последен с огромно закъснение едва в края на 2022 г., но в последно време унгарският премиер смекчава позицията си по ключови европейски въпроси.

Други страни, след като предадоха плановете си навреме и получиха авансовите си плащания, обаче в последствие решиха да ги предоговарят. Това например направиха Финландия и Германия.

В подобна ситуация е и Словения, която също поиска промени в плана си след смяната на правителството. Финансовият министър на страната Клемен Бощянчич разкритикува плана, като "твърде сложен" и преговаря за промени с ЕК. "Има място за промяна, но тя не е голяма. Не очаквам най-големите реформи да бъдат заличени", казва Бощянчич пред базираното в Брюксел издание "Политико".

Белгия също изостава в графика. След като получи авансово плащане в края на 2021 г. до този момент страната не е заявила искане за ново плащане, а причината е в трудната пенсионна реформа. В подобна ситуация е и Франция, която вече седмици наред е разтърсвана от протести срещу пенсионната реформа. Освен аванса, Париж получи и парите по първото плащане, но изостава със заявяването на следващите.

Къде е България?

На този фон представянето на България не изглежда зле - страната ни е в златната среда. В края на 2021 г. България изпусна авансовото плащане в размер на 13% от договорения към момента бюджет от близо 5.7 милиарда евро. Затова пък през декември 2022 г. получи чек от 1.37 милиарда евро по първото плащане след като изпълни 22 етапни мерки и цели. Така близо една четвърт (24%) от средствата са на разположение на българските власти.

От тях с днешна дата реално са влезли в българската икономика по-малко от един процент. Справка в информационната система за еврофондовете ИСУН 2020 показва, че са усвоени едва 0.56% от отпуснатите средства.

От 12 приоритета по Плана за възстановяване реално усвоени средства има само по три. Най-много са по "Транспортна свързаност", което се дължи на изпълнението на проекта за доизграждане на третата метролиния до кварталите "Хаджи Димитър" и "Левски Г" в София за 217.4 млн. лв., от които над 53 милиона лева вече са платени на "Метрополитен". Договорено е още и изграждането на интермодалния терминал в Русе за близо 52 млн. лв., както и внедряването на ERTMS по жп линията Русе - Каспичан за 206 млн. лв. Средствата за транспорт в ПВУ са общо над 2 милиарда лева и има голямо закъснение с изпълнението на поставените срокове. С около 8 месеца се бавят най-големите търгове за доставка на новия подвижен състав за държавната железница. Заместник-министърът на транспорта Красимир Папукчийски коментира пред Mediapool, че всеки момент търговете ще бъдат пуснати. По думите му причината за забавянето е, че тръжната документация е била съгласувана с Европейската комисия. Рискът с изоставането по тази поръчка е, че най-късно до края на 2024 г. България трябва да има избран изпълнител, за да може локомотивите и влаковете да бъдат произведени до края на 2026 г. От друга страна това ще бъде огромно предизвикателство за жп компаниите, защото такива поръчки имат и други европейски страни. "Алстом" например се похвали с историческа поръчка за 130 влака в Германия за 2.5 млрд. евро.

Разплатени средства има и по приоритета "Дигитална свързаност". Те са свързани с изграждане на цифровата система ТЕТРА и радиорелейна мрежа от МВР за 149.4 млн. лв., от които вече са усвоени над 27 млн. лв. Това беше поръчката, заради която закъсняха парите по първото плащане. Това е и единственият договорен проект по този приоритет, където са заложени общо 884 млн. лв.

Плащания има и по приоритета "Бизнес среда" с бюджет от близо 470 милиона лева, като две трети от средствата вече са договорени (62.1%). Платените 1.87 милиона лева са за осигуряване на информационна и административна среда за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Целият проект е на обща стойност над 13.7 милиона лева и се изпълнява от Министерския съвет. Договорът за информационната система за ПВУ е сключен с обединение "ДА-СИ" ДЗЗД, в което влизат "Давид Холдинг" и "Сиела Норма", и е за 1.5 млн. лв.

Нито лев не е усвоен и договорен по приоритетните оси "Интелигентна индустрия", "Биоразнообразие", "Устойчиво земеделие" и "Местно развитие", показва справката в ИСУН 2020.

По останалите приоритети договарянето на средствата с бенефициентите тече. Наддоговаряне на бюджета (140%) има по приоритета "Научни изследвания и иновации". От определения бюджет в размер на 453.4 милиона лева са договорени проекти за 593 млн. лв., но плащания до момента няма.

Ще загуби ли България милиарди?

"Усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост върви бавно в редица държави, но в България е особено бавно заради политическата нестабилност. Това е голям проблем, защото става въпрос за много пари - близо 6 милиарда евро. Това са средства, които ще помогнат за трансформацията на България и ще е много жалко, ако загубим тези пари. Всички договори с изпълнителите трябва да се сключат до края на 2024 г., за да могат да се изпълнят до края на 2026 г. Ако това не се случи, тези пари изгарят, което би било ужасно за държава като България, която има нужда от тези инвестиции", коментира пред Mediapool Ева-Мария Попчева, евродепутат от Испания и заместник-председател на Комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент.

Липсата на редовно правителство и действащ парламент пречи на България да приема необходимите закони и реформи и съответно закъсняваме с изпълнението на графика. Второто плащане от 724 млн. евро трябваше да бъде подадено в началото на годината. За целта трябваше да бъдат изпълнени общо 66 етапни мерки и цели до края на 2022 г., като от тях към момента са изпълнени 31.

От оставащите за изпълнение 35 мерки, 16 са свързани със законови промени, като ключови са тези свързани с корупцията и съдебната реформа. "Докато тези закони не бъдат приети не може да поискаме следващо плащане по Плана за възстановяване", коментира нееднократно вицепремиерът Атанас Пеканов.

Останалите 19 мерки, които все още не са приети, обаче са свързани с редица документи, като стратегии и планове на отделните министерства, както и обявяване на обществени поръчки по различни процедури. Например Министерството на енергетиката трябва да създаде национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници, както и да отвори покана за подписване на договори за отпускане на безвъзмездни средства за обновяване на уличните лампи. Енергийният министър има задължение да обяви и търг за изграждане на капацитет от 285 MW за производство на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна и слънчева енергия).

Министерството на здравеопазването пък се бави с приемането на Национална здравна стратегия 2021 - 2030 г., както и с Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа до 2030 г. Все още не е изготвен и Националният план за здравно образование в българското училище до 2027 г. и т.н.

Според плана за 2023 г. до края на годината трябва да бъдат изпълнени поетите ангажименти по още две плащания. По трето в размер над 748 млн. евро е заложено изпълнението на 46 етапни цели и мерки, от които е изпълнена само една. По четвъртото плащане за близо 612 млн. евро не е изпълнена нито една от 41 мерки.

Ако след изборите на 2 април отново няма редовен кабинет и парламентът не заработи, рискът над 2 милиарда евро да не влязат в българската икономика до края на годината е изключително голям.

Към това трябва да се прибави и предоговарянето на Плана за възстановяване по отношение на затварянето на въглищните централи, каквото решение прие в края на мандата си последното Народно събрание. Вече са проведени първите разговори с ЕК. Във вторник енергийният министър Росен Христов заяви в Брюксел, че "както беше очаквано, срещнахме твърдо становище, че няма да е лесно да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост".

По думите му "най-важната причина е категоричността, с която предишното редовно правителство е подписало документа, без да направи необходимите анализи и да приеме ангажименти, които са изпълними". "Повечето доводи, които сега изтъкваме, че не можем да изпълним тези цели, са съществували и тогава, затова сега е трудно да убедим Европейската комисия защо искаме промяна, след като планът е подписан от редовно правителство", коментира Росен Христов. По думите му това, което е харесала ЕК било "концепцията ни да интегрираме проектите по ПВУ, новата програма RePowerEU и териториалните планове в общата цел за зелен преход". По думите на Росен Христов след 3 седмици е насрочена нова среща с ЕК, на която да се посочат и стъпките как ще стане това.

От RePowerEU България очаква да получи допълнително около 480 милиона евро. Според Пеканов около 200 млн. евро трябва да се насочат към бизнеса за ВЕИ с батерии, а останалите да отидат за обновяването на жилищни сгради.

В момента почти всички страни предоговарят плановете си заради новия инструмент RePowerEU, който бе одобрен през миналата година в отговор на енергийната криза заради руската инвазия в Украйна.