МЗ ще реши съдбата на 37 заварени процедури за нови болници и дейности след проверки

Настоящият екип на Министерството на здравеопазването ще се произнесе по 37 заварени процедури за разкриване на нови лечебни заведения и медицински дейности и за промени в издадени разрешения след приключване на необходимите проверки. Пет от висящите процедури са свързани с лечебни заведения от групата на "Търговска лига", която от няколко години е в експанзия.

Това става ясно от отговори на Министерството на здравеопазването на въпроси на Mediapool за политиката на ведомството по отношение на новите болници и разширяването на медицинските дейности.

Сред лечебните заведения на "Търговска лига" с висящи процедури са МБАЛ "Мама и Аз" в София, "Сърце и мозък" във Враца и "Мама и Аз" в Бургас. Здравното министерство не посочва кои са останалите лечебни заведения, които чакат разрешение за дейност или за разкриване на нови дейности. От ведомството не се ангажират и с конкретен срок, в който ще се произнесат по тях, като заявяват, че всички ще бъдат разгледани по общия ред и по едни и същи критерии за всички инвеститори.

"По 37-те заварени производства министерството ще се произнесе след приключване на необходимите проверки и установяване на съответствието с всички законови изисквания", заявяват от МЗ.

Заради забавянето на решенията в последните месеци болничната верига "Сърце и мозък" организира протести с искане за произнасяне по процедурите за разкриване на нови структури.

37-те заварени процедури са започнали при действащата нормативна уредба и от отговора на МЗ става ясно, че те ще бъдат довършени по сегашния ред, но след като бъде проверено дали отговарят на законовите изисквания. 

"Комплексните оценки се извършват от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН). Министерството контролира законосъобразността на процедурите и правилното прилагане на регламентираните критерии. При установени нарушения или несъответствия ще бъдат предприети предвидените в закона действия", казват от МЗ.

Обвързват новите болници с реалните потребности

Занапред обаче се предвиждат ограничения за разкриването на нови болници, медицински дейности и нови адреси, за които обаче ще са нужни промени в законодателството.

"Разкриването на нова болница не е просто отделно инвестиционно намерение. Всяко разрешение променя болничната мрежа и има дългосрочен ефект върху достъпа до медицинска помощ и разпределението на ресурсите. Затова настоящият екип на Министерството на здравеопазването предвижда да се въведе обвързването на решенията за нови лечебни заведения и дейности с актуална оценка на потребностите в страната. Днес тази преценка стъпва върху Национална здравна карта, приета през 2018 г. Тя трябва да бъде осъвременена по реда, предвиден в законодателството, и дигитализирана, за да показва потребностите от медицинска помощ по области и населени места в реално време", посочват от МЗ.

Позицията на министерството е, че Националната здравна карта не трябва да бъде само моментна снимка на системата, която остава непроменена с години. "Тя трябва да се превърне в работещ инструмент за планиране на новите медицински дейности, развитието на болничната мрежа и разпределението на ресурсите", казват от МЗ.

Според МЗ актуализирането и дигитализирането на Националната здравна карта ще позволи решенията за нови болници и медицински дейности да се основават на актуални данни за потребностите на хората.

Подобен подход е заложен и в управленската програма на правителството, която предвижда ограничения за разкриването на нови болници, нови медицински дейности и нови адреси на болнични филиали. В нея е записано, че решенията трябва да се основават на комплексна оценка, която да бъде електронизирана, а бъдещата Национална здравна карта да показва къде има недостиг на медицинска помощ и къде вече е налице прекомерна концентрация на услуги.

Новите болници разчитат на миграция на кадри

Заради раздутата мрежа от 340 болници в страната и недостига на медицински кадри за тях в момента всяко разкриване на нова структура е свързано с миграция на персонал от едно място на друго. Така цели болнични отделения биват закрити на едно място, за да бъдат разкрити на друго. Пресни примери в това отношение са трансферът на детската хирургия от варненската болница "Света Анна" към новата структура "Мама и Аз" в Бургас, както и отливът на кадри от областната болница "Христо Ботев" във Враца към "Сърце и мозък"-Враца и в последствие връщането им обратно в държавната болница.

Казусът "Мама и Аз" и Националната детска болница

Ето защо заявеното преди няколко години инвестиционното намерение за разкриването на голяма частна болница с педиатрични структури в София основателно предизвика опасения, че това ще минира проекта за Национална детска болница.

На 30 април 2024 г. правителството на Димитър Главчев одобри създаването на многопрофилната болница "Мама и Аз", част от конгломерата "Търговска лига". Само ден по-късно правителството отмени решението си след силен обществен натиск и критики, че няма място за две детски болници в София и че частната болница ще ангажира персонал и ще дублира дейности, които трябва да бъдат поети от бъдещата Национална детска болница. Наскоро обаче едно съдебно решение реанимира проекта за частната болница "Мама и Аз" в София. Петчленен състав на ВАС се произнесе, че кабинетът Главчев не е имал право да отменя решението си, с което е разрешил "Мама и Аз".

На въпрос относно бъдещето на "Мама и Аз" от Министерството на здравеопазването заявиха: "По отношение на МБАЛ "Мама и Аз" в София комплексната оценка, извършена през 2024 г., е установила потребност от такова лечебно заведение в София-град. След проведените съдебни процедури инвестиционното намерение може да продължи само при спазване на действащото законодателство и след издаване на необходимото разрешение от министъра на здравеопазването".

В отговора си до Mediapool обаче министерството не уточнява отчита ли комплексната оценка за "Мама и Аз“ планираното изграждане на Националната детска болница, която е обект от национално значение.

От МЗ единствено подчертават, че Националната детска болница остава "безусловен приоритет" на държавата и че при развитието на болничната мрежа този приоритет ще бъде защитаван.

Предстои да се види дали при текущите проверки новият екип на МЗ ще оспори необходимостта от разкриването на нови болници и медицински дейности, получили първоначална "зелена светлина". Подобни обрати в здравната политика далеч не са прецедент. През юли 2022 г. тогавашният здравен министър Асена Сербезова отказа проекта на "Търговска лига" за болница в Казичене с 500 легла, въпреки положителното становище на ИАМН и очакваното разрешение от служебния министър Стойчо Кацаров.
Сербезова се позова на нова комплексна оценка на ИАМН, според която заявените от "Сърце и мозък" дейности надхвърлят реалните потребности на населението – в разрез с положителното становище на същата агенция от година по-рано. Дали и сега проверките ще доведат до подобни преоценки, ще стане ясно с първите решения на МЗ по 37-те заварени процедури.