На практика си имаме работа със страна от Дивия запад

"Очаква се на изборите в България в неделя да победи десноцентристката партия, оглавявана от бившия министър-председател Бойко Борисов, въпреки че тя може да не събере достатъчно гласове, за да състави свое правителство, а казва, че няма да участва в коалиция. Това увеличава изгледите за по-нататъшна политическа несигурност в страната и също така поражда съмнения за икономическата ѝ програма, като и двете неща ще намалят тежестта ѝ в Брюксел.“

 

Това се посочва в коментар на агенция Ройтерс за ситуацията в България и Румъния, публикуван под заглавие "От периферията на Европа Румъния и България се опитват да накарат ЕС да ги приобщи".

 

В коментара агенцията цитира занимаващ се с Източна Европа служител от ЕС, който изразява съмнение в способността на България да прилага закона и да живее съгласно демократичните норми.

 

"На практика ние си имаме работа със страна от Дивия запад", посочил той.

 

Свивайки рамене в смисъл "какво да се прави", служителят заявил, че не е възможно да се върне историята, че Румъния и България са членове на Европейския съюз. Другите държави трябва да приемат реалността и да се справят с нея, колкото и предизвикателна да е тя.

 

Ройтерс посочва, че има все по-голямо разминаване между някогашните стремежи за членство в ЕС и всекидневната реалност на принадлежността към общността.

 

Вместо да се чувстват притеглени към сърцето на Европа, България и Румъния се оказват на ръба на дебатите, при което техните партньори в ЕС често повдигат въпроси за тяхната обвързаност с върховенството на закона и желанието им да се преборят с корупцията, организираната престъпност и незаконната миграция.

 

Членството не дава еднопосочен билет към демократична стабилност, икономически растеж и по-големи възможности за всички. Дипломати от други държави членки често дискретно поставят под въпрос доколко разумно е било приемане на двете страни в ЕС, отбелязва Ройтерс.

 

"Европейският съюз се разглеждаше като някаква златна дъга на хоризонта", казва специалистката по Източна Европа в Центъра за европейска политика Аманда Пол, имайки предвид представата на много румънци и българи преди присъединяването.

 

"Като цяло мисля, че и румънците, и българите извличат полза от членството, но все още имат недостиг на демокрация", заявява тя, като обяснява, че ако гражданите искат да разберат разминаването между очакванията и реалността, те би трябвало да обърнат поглед първо към родината си, а не към Брюксел.

 

"Те би трябвало да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, а не от институциите на ЕС и от това какво ЕС може да направи за тях", казва Аманда Пол, цитирана в анализа на Ройтерс.

 

Независимо дали живеят в родните си страни в югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънците и българите се чувстват все по-изолирани, продължава агенцията.

 

След присъединяването към ЕС доходите на глава от населението в двете страни постепенно се увеличават - по данни на МВФ с около 30 процента между 2006 и 2011 г., а възможностите за движение и работа в Европа нарастват, но те все още не се чувстват напълно приобщени към съюза на европейските държави.

 

Румъния и България остават извън Шенгенското споразумение, което позволява свободното движение на граждани в 26 европейски страни, а плановете за присъединяване към еврото са оставени за непосредственото бъдеще.

 

Когато някоя от двете страни стане тема на обсъждане в дебатите в ЕС, доста често това е във връзка с въпросите дали те изпълняват целите за по-ефективни съдебни системи или дали правят достатъчно за ограничаването на контрабандата и на наплива от мигранти от изток.

 

"Ние сме втора категория граждани на съюза и оставаме извън вземането на важните решение в Брюксел", казва 64-годишният инженер Йон Мичу, който живее в Букурещ.

 

"Нашите политици са некомпетентни и през последните шест години не се борят за това Румъния да има по-силна позиция", заявява той.

 

На срещите на високо равнище на ЕС лидерите на Румъния и България имат същата възможност да се изказват свободно, както който и да е друг държавен глава или ръководител на правителство, и често го правят. Но когато става въпрос за вземане на решения, особено през последните три години на икономическа криза, София и Букурещ почти нямат думата.

 

"Вие виждате две страни, които трябва да изразходват доста усилия за преговори и да проявят значително количество добра воля по ключови за тях въпроси като членството в Шенген", казва дипломат от ЕС, запознат с отношенията с двете страни и с границите на тяхното влияние.

 

"Въпреки че те определено се трудят здраво, това просто им дава по-малко място за маневриране", добавя той.

 

Друга пречка за тях е липсата на опитни хора, които да движат дипломатическите им усилия. Те са най-новите държави в 27-членния ЕС, поне докато Хърватия не се присъедини през юли, а изграждането на потенциал за вземане на решения и оказване на влияние на срещите отнема време - не само на ниво посланици, а на всички равнища на бюрокрацията и по множеството направления на политиката, с които се занимават дипломатите.

 

"Когато става дума за важни решения, това е игра за големите и те могат да действат настъпателно, за да направляват малкия кръг, който взема решенията", казва друг дипломат от по-стара европейска сила.

 

Като пример той посочива преговорите по-рано тази година за дългосрочния бюджет на ЕС от 1 трилион евро, голяма част от който се изразходва за фондове за развитие на по-бедните страни от ЕС, което го прави от решаващо значение за Румъния и България.

 

"Когато става въпрос за бюджета, България и Румъния нямат почти никаква дума", казва дипломатът, изразявайки съжаление от липсата им на влияние.

 

От своя страна служители от двете страни казват, че гласът им винаги присъства в обсъжданията в ЕС, и се питат защо отношението към тях е като към граждани втора категория, когато стане дума за Шенген, който вероятно е най-голямата им болка, пише в анализа си агенция Ройтерс.