НАП поема активите и пасивите на данъчната администрация

Националната агенция за приходите (НАП) е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на данъчната администрация, считано от 1 януари 2006 г., с изключение на недвижимите имоти. Това реши във вторник парламентът, който прие на второ четене текстове от проекта на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Предстои да бъде разгледан текстът, който определя, че законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. и оттогава се поставя началото на НАП.

По време на дискусиите в бюджетната комисия миналата седмица, председателят на комисията Петър Димитров от БСП заяви, че премиерът Сергей Станишев или финансовият министър Пламен Орешарски трябва да поемат ангажимент за евентуалните рискове от това решение или да поискат отлагане на старта на НАП за 1 април.

Пред бюджетната комисия шефът на ГДД Мария Мургина бе категорична, че макар да има проблеми със софтуера и сградата на НАП, евентуално отлагане би довело до демотивация на служителите, които правят всичко възможно за успешния старт на агенцията.

По време на гласуването във вторник не бе прието предложението на независимия депутат Мария Капон и на група народни представители агенцията да е правоприемник на данъчната администрация от 1 април 2006 г.

До 1 април 2006 г. Министерският съвет, съответно министърът на финансите, трябва да предостави на агенцията имотите публична държавна собственост, ползвани от данъчната администрация.

Отсрочени или разсрочени публични вземания по Данъчния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на ДОПК, запазват действието си до окончателното плащане според даденото разрешение.

Органите, служителите и лицата, които имат достъп до данъчна и осигурителна информация, и я разгласят, ще бъдат глобявани от 1000 до 5000 лева, а в особено тежки случаи - от 5000 до 10 000 лева, решиха депутатите. Освен глобата служителите на агенцията, публичните изпълнители и специалистите могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от една до три години.

Ако служител на агенцията за приходите, на когото е възложено приемането на данъчни декларации или такива, свързани със задължителни осигурителни вноски, откаже да приеме надлежно попълнена и подписана декларация, той ще се наказва с глоба от 100 до 300 лева, а при повторно нарушение - с глоба от 300 до

600 лева. Такава ще бъде и санкцията, ако служител не отрази подаването на декларацията във входящия регистър или не издаде документ, че тя е подадена.

За извършване на ревизия от орган по приходите, без да му е възложена такава, и при продължаване на ревизията извън определения срок, глобата ще е от 250 до 500 лева, а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лева. 

Ако публичен изпълнител наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, той ще се наказва с глоба от 500 до 1000 лева, а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 3000 лева.