НАТО е притеснен от връзките на бившите соцдържави с Москва

Разширяването на НАТО с още седем страни повдигна проблем, който за първи път се появи през 1999 - когато първите три посткомунистически държави бяха приети за членове на Алианса. Като членове на НАТО новите страни ще имат достъп до висококласифицирана разузнавателна и военна информация.

Според Джейн Интелиджънс Дайджест, НАТО и западните разузнавателни служби, които действат съвместно в структурите на Алианса, са сериозно загрижени от датиращите от комунистическо време връзки между някои от източноевропейските членове и Русия, както и с други страни извън Европа, които някога са били съветски съюзници или сателити. Някои от тези бивши съюзници на Москва фигурират в "оста на злото" на президента Буш.

Подкрепен от САЩ и западните разузнавателни служби, НАТО сега изисква сурова и трудна реформа на разузнавателните служби на новите страни - членки.

След като ратифицира разширяването на Алианса на 6 май 2003, американският сенат изиска до 1 януари 2004 президентът да отчете пред конгреса постигнатия от седемте държави прогрес в тази реформа. Отчетът ще се фокусира върху това как новите страни защитават разузнавателните източници и доколко техните оперативни практики се припокриват с установените процедури при другите страни - членки на Алианса.

Сенатът специално подчерта два аспекта на реформата, които новите членове ще трябва да изпълнят. Първо, тези страни трябва да подсигурят граждански, демократичен контрол не само върху военните сили, но и върху разузнавателните си служби. Второ, от тях ще се иска да разкрият пред НАТО какви мерки са предприели, за да защитят разузнавателните източници.

Реформата в бившите комунистически разузнавателни служби се оказа по-лесна за говорене, отколкото за правене, коментира изданието. Само чехите и трите балтийски републики са взели мерки, целящи да се изхвърлят от системата бивши служители и офицери от разузнаването, заподозрени в дейност по комунистическо време и в будещите по-голяма загриженост продължаващи връзки с Москва и нейните разузнавателни служби.

НАТО и САЩ се особено загрижени за следните четири фактора:

- до каква степен е бил постигнат гражданският контрол над разузнавателните служби;

- докъде е стигнала реформата на тези служби, чиято цел е да ги приведе в съответствие със стандартните процедури за действие на западните разузнавателни служби;

- прекъсването на датиращите от комунистическата ера връзки и мрежи към руското външно разузнаване и вътрешната Федерална служба за безопасност, която наследи ролята на съветската КГБ;

- подсигуряването на достатъчни бюджетни и други ресурси от страна на новите НАТО-вски членове, за да осигурят нормалното функциониране на разузнавателните и контраразузнавателните служби.