Натовски депутати приеха списък на новите поканени против волята на САЩ

Парламентарната асамблея на НАТО прие в заключителната декларация за предстоящото разширяване на Алианса да бъдат изброени България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва като страни, постигнали значителен напредък по посока на членството. Този текст не беше включен в първоначалния проект и против него се обявиха представителите на САЩ, Канада и Великобритания. В приетата поправка към документа се изтъква, че изброените седем страни са доказали своя прогрес чрез успешни програми за вътрешни реформи и с приноса си към операциите на НАТО на Балканите.

Поправката с поименното изброяване на седемте страни предложиха германската и италианската делегация. Против нея гласуваха делегациите на Великобритания и Канада, а американските представили гласуваха с "въздържал се".

Американските представители обявиха, че Конгресът и правителството на САЩ са против назоваване на имена преди Прага. "Ние не се срамуваме да приемем страни от Изтока, но мисля, че сме единодушни, че обхватът на разширяването трябва да се приеме от Съвета на НАТО в Прага", каза американският представител, визирайки експозето на външния министър Соломон Паси, който подкрепи поименно изброяване на страните. Според паси "Западът не трябва да се срамува да каже, че се съединява с Изтока".

Британската делегация също категорично се противопостави на изброяването на страните, тъй като според тях това би довело до отпускане сред назованите страни-кандидатки. "По-удачно би било да се спомене, че всички страни са постигнали напредък, но все още имат много работа преди получаване на покана". Британските представители също така изтъкнаха, че не трябва да се изпреварва решението в Прага, защото в Мадрид се доказа, че окончателното решение се взима в последния момент. На срещата на върха на Мадрид сред страните, които най-вероятно ще получат покана за Алианса беше назована и Словения, но при последвалото разширение страната отпадна.

Американските представители обаче определиха като разумно предложението на Соломон Паси кандидатите, които няма да получат покани в Прага, да бъдат предизвестени, за да могат да подготвят общественото мнение в страните си. В хода на дискусиите също така се чуха и мнения, че трябва да се помисли и за тези страни, които няма да бъдат споменати, но също полагат усилия.

Италианските представители заявиха, че изброяването на седемте държави не означава, че те ще спрат да действат за изпълнение на критериите за членство. За тези държави ще се запази задължението да спазват приетите планове за действие за членство, изтъкна италианският представител. Според италианската делегация няма нищо лошо парламентаристите да изпреварват решенията на своите правителства.

В края на оживения дебат поправката бе приета с 65 гласа "за", 13 "против" и 22 "въздържал се".

В документа парламентаристите призовават държавните ръководители на страните от Алианса на срещата си в Прага през ноември да поканят за членство онези страни-кандидати, които са се подготвили успешно за присъединяване. Същевременно те отбелязват, че широкият и географски балансиран процес на разширяване е важна част от промените в НАТО.

Участниците в Асамблеята освен това настояват за запазване на принципа на отворени врати на НАТО и да се посочат приблизителни срокове за приемане на нови членове.

Важното е, че в крайна сметка постигнахме консенсус, защото разделянето на Парламентарната асамблея по този въпрос би оказало негативни последствия върху процеса на разширяване, коментира след края на пленарното заседание президентът на асамблеята Рафаело Естреля. Той допълни, че приетият текст не означава, че парламентаристите не се отнасят отговорно към ролята, която има Съветът на НАТО при взимане на окончателното решение. Самият Естреля преди началото на заседанието на асамблеята също се обяви против предложението на немската и италианската делегация.

Немската делегация оцени взетото решение като "парламентарен пробив по въпроса за бъдещето на НАТО, свързано с разширяването".

"По този начин, немската и италианската делегация преодоляха съществуващото табу за това, че не трябва да се споменават имена преди срещата в Прага и доказа, че парламентаристите могат да зададат посока на международно равнище, дори и преди правителствата", се казва в официалното прес-съобщение на немската делегация по повод заключителната декларация.

Представителите на американската делегация определиха взетото решение като един компромис, който е трябвало да бъде приет, макар че подобен текст не е съществувал в първоначално изготвения проект на декларацията.

Днешното решение е едно много окуражаващо, коментира пред журналисти външният министър Соломон Паси. Той обаче подчерта, че поканата за членство в НАТО не е написана, не е подпечатана и не е изпратена. Докато не получим тази покана, трябва да продължим да работим, в правителството няма настроения за отпускане и свърхоптимизъм, съсредоточени сме изцяло върху работата си и тази декларация е само стимул, за да си свършим по-добре работата.

Лидерът на СДС Надежда Михайлова определи приетия документ като "силен положителен знак и добра перспектива за подкрепа и за приемането на страните, сред които е и България, в НАТО на срещата в Прага".

Михайлова подчерта, че оттук нататък ключова роля ще имат парламентите на страните-членки и на страните-кандидати, тъй като те имат решаващата дума при ратификацията на интеграционните договори.