Не трябва да оставяме бюрократите да решават за нашия доход

Г-н Ангелов, очертават ли според Вас предизборните платформи на основните политически сили, които се борят за доверието на избирателите, различни визии за икономическото развитие на България, или почти не са различими, каквато теза също се лансира?

Има доста голяма разлика между отделните политически платформи и може да ги разделим условно на три вида. Първият е лявата платформа на БСП, която предвижда увеличение на множество разходи, а това означава, че данъците не могат да бъдат намалени. Според мен тази платформа предвижда дори увеличение на данъчната тежест, за да може да се финансират всички обещания, които са дадени.

Тяхната визия е, че държавата трябва да харчи много пари и така всички ще се почувстваме по-добре. Но за да харчи държавата повече, тя трябва да вземе тези пари от някой. Тоест, те разчитат да отнемат много пари от данъкоплатците и да ги харчат за различни неща, които те смятат за важни.

Това е напълно различно от дясната визия за управление. Например програмата на ОДС предвижда значително намаление на данъчната тежест. Всички бюджетни излишъци и неефективни разходи да не бъдат харчени както досега, а да бъдат върнати на данъкоплатците. Защото очевидно човекът, който е изкарал съответната сума като доход или като печалба, много по-добре знае какво да направи с нея, отколкото бюрократът, който не е изкарал нито един лев.

Това е основното различие между лявата и дясната визия – до каква степен парите от доходите на хората трябва да остават в тях или да бъдат отнемани от държавата. Десните партии и по-специално ОДС смятаме, че парите трябва да остават в хората, в тези, които имат фирми, в тези, които работят, в тези, които все още не работят, но при ниски данъци ще могат да си намерят работа, защото ниските данъци насърчават новите работни места. И те да решават какво да правят с тях – дали да си купят кола или да реинвестират във фирмата, или да купят учебник на детето си. Но това е тяхно решение и по този начин те първо се чувстват по-добре, по-богати и второ, насочват ресурсите там, където е ефективно. А не да оставим бюрократите, както предлага БСП, да решават за все по-голяма част от нашия доход.

Казахте, че има и трета визия...

Това е центристката, визията на НДСВ и донякъде на ДПС. Тя всъщност казва, че принципно трябва да се върви в посоката на ОДС, да се намаляват данъците, но това не може да стане в рамките на един мандат, за 4 години, а за 20 или 30 години. Това примерно казват представителите на ДПС – след 20 години можем да мислим да постигнем това, което вие предлагате за 2 години. Но 20 години са много дълъг период, за да чакаме. НДСВ казват практически същото – не можем да намалим много данъците, защото има много разходи, които трябва да се направят. Те казват – трябва да се върви в тази посока, но бавничко.

А каква е вашата конкретна схема за по-бързо отдръпване на държавата от икономиката, която ще приложите ако получите доверието на избирателите?

Първо, този бюджетен излишък, който вече няколко години се натрупва и расте, да бъде върнат веднага на данъкоплатците. Хората да получат обратно своите пари, които са дали на държавата и от които тя явно няма нужда, щом не ги е планирала като разходи.

Това означава ли, че данъците и осигуровките веднага могат да се намалят, защото сегашното им ниво води до бюджетен излишък?

Абсолютно. Очаквам тази година бюджетният излишък да бъде около 1.5 милиарда лева. Това означава, че всички предложения на ОДС за данъците могат да бъдат изпълнени още сега.

Всъщност, НДСВ можеше да го направи още тази година, но не го направи. И сега виждаме защо – с предизборни проекти, с рязане на ленти и първи копки се опитват да спечелят избиратели, но май не им се отдава. Винаги сме твърдели, че е по-добре тези пари да се върнат на данъкоплатците. Защото когато те видят, че веднъж бюрократите са се отказали от пари и са им ги върнали, по-скоро могат да повярват в тебе, отколкото ако постоянно правиш първи копки, но хората нямат пари в джоба си.

Това е първата крачка – връщане на бюджетния излишък на данъкоплатците.

Второто –  в бюджета има много неефективни разходи, за които от години се говори, че трябва да бъдат оптимизирани, но това не се прави. Например, още от края на по-предишното правителство има уговорена програма със Световната банка за реформи в държавните железници, така че те да генерират достатъчно приходи, за да могат да си покрият разходите и да не се субсидират от данъкоплатците. Това обаче не се случва – държавните железници продължават да трупат загуби и продължават да бъдат субсидирани от нас, данъкоплатците, със 100 млн.лв. годишно, което е една огромна сума. Това не бива да продължава, нужна е воля да се промени и БДЖ да стане една печеливша компания.

Има и други субсидии за губещи предприятия, които постепенно, но все пак бързо да се премахват.

И третото нещо – бюрокрацията в последните години доста бързо расте. През 2001 г. имаше под 400 хил. души, заети в бюджетната сфера, днес те са 460 000 – увеличили са се с над 60 000. Това е абсурдно, защото в България населението намалява и има по-малко хора, които се нуждаят от обществени услуги. И въпреки това бюрокрацията, която трябва да обслужва населението, нараства. В същото време не сме усетили някакво подобрение на услугите, които получаваме от държавата. На практика това са едни излишни хора, които струват скъпо на данъкоплатеца.

ОДС със сигурност ще прекрати практиката на увеличение на администрацията. Предвиждаме постепенно ограничаване на излишните структури, които се нароиха в последно време. Това може да стане сравнително бързо и сравнително безболезнено. Всяка година много хора от държавната машина се пенсионират, много напускат. Важно е да се назначават по-малко, отколкото напускат, и за няколко години бройката естествено ще спадне. Дори няма да има нужда чак толкова много хора да се съкращават и да имат болезнени процеси, които ние искаме да избегнем, доколкото е възможно.

Добре, но съкращаването на неефективните разходи, които са свързани и със секторните реформи, все пак изискват определено време, което донякъде блокира намеренията ви за бързо отдръпване на държавата от икономиката. Имате ли ясен план как да се извърши бърза и качествена реформа, например в образованието или здравеопазването, където осма година не можем да се оправим?

По отношение на образованието например, ние предлагаме да се въведе принципа “парите следват ученика”. Технически за него почти всичко е готово, въпросът е да се приемат съответните наредби и съответните промени в някои закони. Тоест, от техническа гледна точка няма проблем, но до момента правителството нямаше воля да го направи. И когато парите започнат да следват ученика, а не както досега да се дават на брой учители, на брой училища и стаи, реформата ще започне да действа от само себе си. Там, където се насочват повече ученици, там училището ще се разширява, ще може да се построи и нова сграда. Там, където идват по-малко ученици, училището ще трябва да помисли как да започне да се конкурира. И тази конкуренция ще определи кои училища ще растат по-бързо и кои по-бавно. И това ще се определя от интереса на учениците, а не от министъра.

В предизборната кампания НДСВ и БСП сериозно лансираха тезата, че преразпределителната роля на държавата не може да намалее заради членството ни в ЕС, заради необходимостта от увеличено българско съфинансиране на увеличаващите се средства от еврофондовете, за да ги усвоим. Наистина ли това е реална спирачка?

Според мен не е така. Първата причина е, че има големи бюджетни излишъци и няма никаква пречка те веднага да се върнат на данъкоплатците, без дори да се извършват каквито и да е реформи. А както отбелязахме, има и много неефективни разходи.

Второто е, че всички 10 страни, които вече се присъединиха към ЕС, както и Румъния, имат по-ниско преразпределение през бюджета, отколкото България. И успяват да се справят с увеличените средства от европейските структурни фондове, с предизвикателствата на ЕС. Те с 30-35% данъчно осигурителна тежест от БВП успяват да посрещнат всички разходи, свързани с членството в ЕС. Тогава какво пречи и ние да ги посрещнем с по-малко преразпределение и по-ниска данъчна тежест? Една Литва например има под 30% данъчна тежест и отчита зашеметяващи икономически резултати, за които ние само можем да мечтаем.

Така че ако гледаме опита на тези страни, няма никакъв проблем да се влезе в ЕС с по-ниско данъчно-осигурително бреме и това ще бъде по-добре както за бизнеса, така и за отделните хора. Най-големите предизвикателства при влизането ни в ЕС ще бъдат за бизнеса, който трябва да въведе новите, по-високи стандарти. Най-добрият начин да му помогнем, за да не фалира, е просто да намалим данъчната тежест, за да може с тези спестени пари бизнесът да инвестира в технологии, с помощта на които да се справи с конкурентния натиск в ЕС.

Намаляването на данъчната и осигурителната тежест ще остави в хората и в бизнеса 2 млрд.лв. годишно, което е значително спестяване на средства.

С какво друго, освен с облекчаване на данъчната тежест, държавата може да помогне на българския бизнес?

Второто нещо, което трябва да се промени, е обслужването на бизнеса от страна на администрацията. От ОДС смятаме, че всяка административна процедура не трябва да отнема повече от 2 дни и не трябва да струва повече от 20-30 лева. Например регистрацията на нов бизнес, която в момента в България струва няколкостотин лева, в Нова Зеландия например струва 20 лв. Каква е логиката в Нова Зеландия, където цените са в пъти по-високи, регистрацията да е по-евтина от България? Тук таксата за регистрация се използва като квази данъчно бреме. Ние ще намалим това квази данъчно бреме под формата на такси и на бавене на хората при всякакви административни процедури.

Третото много важно нещо е съдебната система, която трябва да действа много по-бързо и по-ефективно. Ако вие ми дължите пари, да не ви съдя 4 години, а след това още 3 години съдия изпълнителят да се опитва да вземе тези пари, а да ви съдя 4 месеца и след още 2 седмици да съм си получил парите обратно. За това става дума.