Ние оцеляхме

Това, че днес сме живи, е огромно чудо. Ние работехме в Световния търговски център в Манхатън. Моят офис беше на 82-ия етаж в първия небостъргач, а офисът на съпругата ми Мини — на 71 - ия във втория. Този ден във 7.30 аз бях на работното си място. Току- що бях пуснал няколко писма по факса и се връщах на бюрото си, когато чухме мощна експлозия, сградата се разтресе и наклони, разнесоха се писъци отвсякъде. Ударът беше няколко етажа над нас. Скоро отгоре заваляха горящи отломъци, подпалвайки всичко наоколо. Опитахме се да запазам хладнокръвие и хукнахме да си проправяме път към стълбите... В този момент сърцето ми заби силно, защото не знаех дали е експлоадирала само нашата сграда или и тази, в която работеше жена ми. По това време тя трябваше да е пристигнала, защото започваше работа в 9.00 часа. Всички се движехме по аварийните стълби, GSM-ът ми не включваше и нямах представа какво става с Мини.

Когато стигнахме до 53-ия етаж, аз влязох в един офис, за да използвам телефоните, но единственият номер, с който се свързах, беше на жената на моя братовчед, който живееше в Куинс (район на Ню Йорк). Казах ѝ, че съм жив и бягам по стълбите, но не знам какво става с жена ми. И продължих да тичам надолу. В същото време стотици пожарникари и полицаи тичаха нагоре, за да спасяват затиснати и наранени хора. Тези храбри мъже сигурно никога не се върнаха по домовете си.

Когато полицаите успяха да ни преведат през коридора и изхода, и бях влязъл във въртящата се врата, чух зад гърба си как сградата се срутва. Можете ли да си представите как се срутват 110 етажа на десет метра от вас! Всичко потъна с ужасяващ грохот в бетон, мазилка, облаци прах и отломъци. Нашата група се сви в някакъв ъгъл и призовах силата на Исусовата кръв. Извиках, че всички ще умрем и ако някой не познава Господ Исус Христос, трябва да вика Неговото име за спасение. Всички около мен започнаха да крещят: "Исусе". Повярвайте, когато хората се намират много близко до смъртта, те са готови да приемат Исус.

Макар цялата сграда и хиляди тона бетон и желязо да се бяха срутили, нито един къс от тях или някакъв друг тежък материал не беше паднал върху мен. Бях покрит от главата до петите с З сантиметра бял прах. Едва отворих очи и видях навсякъде около мен мъртви тела. Насочих се към един мъж, който светна с джобно фенерче. Хванах го и казах, че сега само Бог може да ни измъкне и да спаси живота ни. След малко различих полицейския знак върху дрехите му.

Хванахме се за ръка и се спуснахме през облаците прах и развалините. Тичахме в нещо като снежна виелица, без да виждаме на повече от метър пред себе си. Тогава Святият Дух ми отвори очите да видя мигаща светлина, която проблясва сред завесата от пепел. Това беше сигналната лампа на една линейка, която все още работеше, въпреки че самата кола беше смазана от бетонен къс. Това беше спасителната посока за нас и ние успяхме да се измъкнем от опасната зона.

Много се разтревожих за Мини, която сигурно беше загинала, ако е била във втория небостъргач. Представях си най-ужасни сцени и сърцето ми стенеше от болка. Тя беше и бременна...

Тълпи от хора тичаха по улиците по-далеч от небостъргачите. Откакто стана катастрофата (около 8.45 часа), мобилният ми телефон не работеше. Нямах връзка с никого. Едва в 12.00 часа телефонът ми все пак иззвъня. Беше Мини, която изкрещя в ухото ми: "Жива съм!" и като чу гласа ми, разбра, че и аз съм жив. Това беше чудо! Никой около мен още не можеше да използва GSM-а си, връзките бяха прекъснати.

Мини изобщо не беше стигнала до работата си. Влакът ѝ беше пристигнал 5 минути след взрива в първия небостъргач. Охраната не я пуснала да стигне до втория и тя останала в района. Мислела, че съм загинал, защото видяла как хората скачат от прозорците на разбития небостъргач.

И двамата бяхми живи! Срещнахме се на 3-а улица и като погледнахме назад, видяхме двете огромни срутени сгради, обвити с гъсти кълба пепел и дим.

Не мога да опиша чувството на успокоение и благодарност, което изпитахме, когато се видяхме. Всеки от нас мислеше, че другият е загинал. Но Бог е толкова добър! Това, което ни се случи, е потресаващо и прекрасно. Нямах по себе си нито драскотина. Защото Бог е преброил космите по главата ми и Той никога не заспива. Неговото идване е скоро. Да живеем всеки ден така, като че ли Той идва днес. Сърцето ми плаче за тези, които загинаха през този тъжен ден, много от които познавах лично.

(От Интернет)