Нинова: Горанов или шефката на НАП да платят 5-милионната глоба

Сега жертвите плащат за престъплението, вместо да се водят дела срещу служители на преходната агенция

Сн.: БГНЕС

"В случая с Националната агенция за приходите (НАП) жертвите плащат за престъплението, извършено спрямо тях", възмути се лидерът на БСП Корнелия Нинова по повод решението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да глоби данъчната агенция с 5.1 млн. лв заради хакерската атака срещу база данните ѝ, при която изтекоха личните данни на над 5 млн. души.

Глобата ще бъде поета от данъкоплатците, ако бъде потвърдена от съда. Тя обаче може да се върне в бюджета, ако НАП спечели делото за обезщетение в същия размер, което ще води срещу извършителите на хакерската атака.

Нинова сподели, че ако беше на мястото на управляващите, щеше да заведе регресни искове към отговорните служители на НАП. Подобно нещо досега не е правено от държавата, без значение коя партия управлява.

"Изглежда с плащането на глобата случаят ще приключи. Ярък пример за несправедливост. Бюджетът на НАП се формира от данъците, които всички внасяме. Засегнатите българи ще платят от джоба си 5.1 млн. за това, че данните им станаха публични", каза Нинова и добави, че в тази ситуация правителството просто ще прехвърли "сумата от едно перо на бюджета в друго".

По повод думите на председателя на КЗЛД Венцислав Караджов, че глобата цели "да не се повтаря това поведение", Нинова каза: "Считайте, че наказани няма да има, политическа отговорност също".

Какво би направила Нинова

"Бих приложила закона за отговорност на държавата за вреди (бел.ред- Законът за отговорността на държавата и общините за вреди). Ако тя причини щети на своите граждани, правителството може да заведе иск срещу виновни длъжностни лица", каза уточни лидерът на БСП.

По думите ? се "минава се през обезщетения, съд, доказване на вина" и това е "дълъг път, но справедлив".

"Когато един министър на финансите или директор на НАП плати от джоба си за нанесени вреди на българските граждани, тогава ще има и превенция, и справедливост", допълва Корнелия Нинова.

Иска иск, но може ли да се заведе такъв

Вероятността финансовият министър или шефът на НАП да платят глобата е практически нулева. По Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата носи обща отговорност за нанесените вреди на граждани, но при изплащане на обезщетенията, сумата идва от бюджета. Това означава, че пак "жертвите плащат за престъплението".

Друга възможност за търсене на имуществена отговорност е по Закона за задължението и договорите. В този случай трябва да се намери конкретният служител, който е бил виновен за настъпилото увреждане. В случая на НАП най-вероятно става дума за системен проблем, за който са отговорни много хора и не може да се посочи конкретен служител, който го е причинил. Пример - шефът на НАП няма как да отговаря (а може и да не знае) за слагане на елементарна парола на достъп до базата данни или за възможност за кражба на данни с "SQL инжекция".

Финансовият министър на свой ред също не е пряко отговорен за това.

Държавата има право и на обратен (регресен) иск към държавни служители по Закона за държавния служител, но тогава трябва да се докаже, че има умишлено нарушение или проявена груба системна небрежност от служителя.

За последно БСП поиска завеждане на обратен иск при поредното осъдително решение срещу държавата от Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради полицейските акции от времето за Цветан Цветанов. Тогава до такива искове не се стигна. Затова на Корнелия Нинова най-вероятно е известно, че българското законодателство почти не дава за завеждане на подобни правни действия.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?