Ниската раждаемост в Европа ще взриви благоденствието й

Намалената раждаемост в Европа е бомба със закъснител, която застрашава икономическия растеж и социалното благоденствие на континента, пише в електронното си издание "Тайм Юръп магазин".

През 1970 г. западноевропейките са имали средно по 2,4 деца, но с продължаването на образованието и по-късната възраст на раждане тази стойност е спаднала до 1,5 деца за миналата година.

В страните от Централна и Източна Европа спадът в раждаемостта е още по-рязък, което означава, че през 2050 г. населението на страните от ЕС, включително с очакващите да се присъединят България и Румъния, ще намалее от 482 на 454 милиона души. Към същия момент трудоспособното население ще е с 18% по-малко спрямо 2004 г., а броят на европейците над 65 години ще нарасне с 60%, отбелязва изданието.

Бившият холандски премиер Вим Кок съобщава в доклад до Европейския съвет от този месец, цитиран от електронното издание, че ако тази тенденция продължи, след едно поколение разходите за пенсии и здравни грижи ще претоварят до крайност държавните бюджети на европейските страни.

Скандинавия, Великобритания, Ирландия, Франция и Холандия се справят с проблема по-добре, но и там раждаемостта е под необходимите 2,1 деца на една жена, което гарантира стабилността на обществото, отбелязва "Тайм Юръп магазин".

В друго изследване на Евростат, цитирано от радио Дойче веле, се казва, че през 2003 г. 51 милиона души в ЕС са се занимавали със специализирана или техническа дейност, което представлява 1/3 от активното население. Проучването показва също, че повече от 2/3 от занимаващите се със специализирана и техническа дейност в ЕС през 2003 г. са били на възраст между 25 и 44 години и само 1/3 на възраст между 45 и 64 години.

Според същото проучване 4,5% от активното население на ЕС или около 8,5 млн. души са се занимавали с научна или инженерна дейност.

От сравнителните данни става също ясно, че през 2000-2003 г. броят на заетите с научна или инженерна дейност в ЕС е нараствал средногодишно с 2%.

Страните с отрицателен прираст на научните работници и инженерите за периода 2000-2003 г. са Чехия, Естония, Гърция и България. Нашата страна е цитирана със спад над 10% на техническата интелиганция.

Данните на Евростат показват също, че България, заедно с Литва, Латвия и Италия, е страната, в която има най-нисък процент млади хора на възраст между 25 и 34 години, които се занимават с научна и инженерна дейност.