Нов блок в АЕЦ "Козлодуй" e предпочитан от българите пред "Белене"

Всеки пети иска разнообразни енергийни доставки и независимост, сочи проучване на парламентарен център

Нов блок в АЕЦ "Козлодуй" e предпочитан от българите пред "Белене"

Изграждането на нови мощности в АЕЦ "Козлодуй" е по-предпочитаният от българите вариант от довършването на строежа на АЕЦ "Белене", сочи проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ) към Народното събрание за обществените нагласи по теми и проблеми на енергетика. Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани в средата на септември 2020 г.

Според него 62.2 на сто от запитаните са за изграждане на нова ядрена мощност в страната, докато 12 процента са против, също толкова са нито "за", нито "против", а останалите не могат да преценят. 61.8% от хората са за нов блок в съществуващата АЕЦ "Козлодуй". За продължаване на проекта за АЕЦ "Белене" са 56.2 на сто от интервюираните.

.

Интересното е обаче, че повечето участници в проучването посочват слънчевата енергия като най-екологично чиста, следвана от ядрената и водната.

Всеки пети е на мнение, че най-важното в българската енергийна политика трябва да е разнообразяването на източниците и доставчиците на енергийни вносители, включително като се използват и такива извън ЕС. Една четвърт от респондентите, които са се определили като информирани и активно търсещи информация за енергетиката, са посочили диверсификацията като най-добрият път за развитието на българската енергетика.

Най-рядко посочваното решение за развитие на българската енергетика преминава през намаляване на разходите на енергия, сочи изследването.

В същото време едва 14% от интервюираните – хора с над средните доходи, висшисти и от София, са съгласни, че "зелената" енергия трябва да е по-скъпа.

Въпреки че енергетиката е поставена на трето място като ключова за българската икономика след здравеопазването и земеделието, темите, свързани с нея, не интересуват 56% от пълнолетните български граждани – най-младите, необразованите, живеещите на село и малцинствата. Едва 4% от участвалите в проучването твърдят, че се интересуват целенасочено от енергетиката.

Масово посочваните проблеми са растящата зависимост от вносна енергия, недостатъчната диверсификация на източниците и високите и нестабилни цени на енергията. 30 процента смятат енергията за скъпа като интересното е, че това се твърди от хората, които са по-малко запознати с енергийната тематика.

За всеки десети интервюиран сериозен проблем представлява лошото управление на енергийния сектор. Според 6% в страната ни се използват твърде малко екологични източници на енергия, което води до замърсяване на околната среда. Едва за 5% от запитаните сериозен проблем е корупцията в сферата на енергетиката, а за 6% –енергийната зависимост на България от други държави.

Русия държи лидерството като посочвана от българите страна, от която сме зависими. 52.2 процента смятат така, а на второ място с 12 на сто е поставена Турция. над 10 процента са посочили, че сме енергийно зависими от ЕС, а 5.4 процента – от САЩ.

Превръщането на България в енергийно независима страна се смята за възможно от 42% от пълнолетното население на страната. В същото време обаче всеки трети е на мнение, че България не може да бъде енергийно независима страна. Тази теза се защитава по-често от хора на възраст между 30 и 49 години, с висше образование и живеещи в София.

Изравнени са оптимистичните и песимистичните нагласи по отношение на реалистичността на поставените в Зелената сделка на ЕС цели. Младите между 18 и 29 години са по-оптимистично настроени, в нарастването на възрастта позитивизмът спада.

В същото врече обаче 41 на сто от българите не са запознати със Зелената сделка, а 7 процента от интервюираните не могат да преценят как тя ще се отрази върху България. От останалите 37% са посочили, че преходът към климатичен неутралитет ще затвори въглищните електроцентрали и ще се увеличи безработицата, а 36% защитават позицията, че това ще подобри качеството на въздуха и природата.

Реализирането на политиките на Зелената сделка ще доведе до поскъпване на живота според 27% от отговорилите, а 13% изразяват опасения относно повишаването на данъците. Резултатите от проучването очертават две групи, за които политиките на Зелената сделка ще се отразят положително върху развитието на страната. 22 на сто смятат, че това ще доведе до нови възможности за икономическо развитие, а 14 процента твърдят, че ще се създадат нови и устойчиви работни места.

За ограничаване на вредните емисии от ТЕЦ, но и за запазване на работните места, са се обявили 29 на сто от анкетираните.

Резултатите от проведеното проучване на НЦПИ показват още, че повече от половината от интервюираните (54%) смятат, че свободният енергиен пазар ще намали цените при наличието на свободна конкуренция.

Обществените нагласи към свободния пазар са по-нюансирани и включват както подкрепа за свободната конкуренция, така и определени опасения, отбелязват авторите на проучването. Над половината (51%) смятат, че ще нарасне рискът от измами и нелоялни доставчици на електрическа енергия. но на това мнение са по-често ниско информираните хора, над 50 години от малките населени места.

Половината от запитаните смятат, че определянето на цената на природния газ за България зависи от добрите двустранни отношения с Русия като такава е позицията предимно на онези, които твърдят, че страната ни не може да бъде енергийно независима,

Според 28% от анкетираните, цената на природния газ за България зависи от развитието на енергийната структура на страната. За 27% от хората цената на природния газ зависи от ефективната координация в ЕС, което е сред основните стратегически цели на Съюза от неговото създаване досега.

Всеки четвърти българин е на мнение, че цената на природния газ зависи от конкуренцията между големите страни-износителки от Азия и Близкия Изток. Всеки трети е на позиция, че българската енергийна система трябва да се развива чрез по-добро използване на собствените ресурси, включително и изграждането на нова ядрена централа Значителна подкрепа (60%) среща и изграждането на нови газови централи.

Според две трети от интервюираните, България изостава от страните в ЕС по енергийна ефективност, а 60 процента искат да продължи програмата за безплатно саниране с пари изцяло от бюджета.

За подкрепа на енергийно бедните чрез подходящи социални програми са 81% от интервюираните,

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес