Новото априлско време

Социалистите в Перник решиха да върнат няколкотонния паметник на Георги Димитров в центъра на града. Областният управител не им разреши и статуята остана да лежи арестувана насред централния площад, охранявана от полицаи. На паметна вечер за Димитров младият Лидер на БСП Сергей Станишев го обяви за най-значителната политическа фигура на 20-ти век - “единственият български политик, който е оказал влияние на световните процеси”.

В предаването “Всяка неделя” и в някои вестници изведнъж започна полемика за “отравянето на Димитров”. Опитите да му се създаде ореол на мъченик, обаче придобиха малко комичен характер, когато бе прочетено мнението на един уважаван професор. Според него човекът е починал от цироза. Въпреки това пиянството на Димитров не е неговия основен недостатък. Работата е там, че за огромните му престъпления не стана нито дума. Хубаво е да бъде спомняна неговата 120 годишнина, но като повод за тъжна равносметка.

Георги Димитров е символ на българското чуждопоклоничество. След 9-ти септември 1944-та година той влиза в Народното събрание като съветски гражданин. На възмутен депутатски въпрос Димитров отговаря, че се гордее със своето гражданство, а малко по-късно, за да си спести подобни досадни питания, той нарежда да разстрелят или затворят половината от 25-тото Народно събрание. Героят от Лайпциг, който е пуснат на свобода след справедлив фашистки процес /представете си!/, организира народни съдилища и под прякото ръководство на Сталин избива или изпраща на лагер хиляди българи. Димитров подготвя и осъществява най-голямата кражба в българската история, известна повече като национализация, а от останалите архивни записи на негови речи ясно личи, че това е един примитивен и агресивен човек.

Днес искат да го честват, така както преди няколко месеца честваха друг убиец - Тодор Живков.

Тези дни се случи и още едно безобразие в този смисъл. По повод смъртта на Добри Джуров, държавната телевизия излъчи напоителен репортаж за неговата воинска слава, а различни държавни институции му оказаха чест на велик държавник. Пак нито дума, че след 9-ти септември с привилегиите на бивш партизанин и след това функционер на народната милиция Джуров е бил съучастник в масовите убийства. Че под негово ръководство и нареждане български войски нахлуват в Чехословакия през 1968-ма. Че пак под негово нареждане българска войска избива български граждани по време на “възродителните” процеси през 71-ва и 85-та. Че заради дългогодишното му ръководство и съветските си устави българската армия изгуби битка без бой и днес ще трябва да се реформира по модела на доскорошния най-голям враг на Джуров и неговата партия- НАТО.

Казвам тези неща не, за да злословя за покойници. Тях Бог да ги прости. Въпросът е какво правим ние – живите. Дали си даваме сметка какво се случва с едно общество, в което няма значение какъв си и какво правиш. Ако си примитивен убиец или нагъл лъжец, ще те честват с национални почести или ще станеш министър-председател. Ако си честен или работлив, ще те убият и наклеветят.

Това не може да продължава и не бива да продължава. И ако до преди година тези безобразия бяха невъзможни, днес не е трудно да открием главния източник на всичко това. Снимката, която виждате, е красноречив пример. А по още по-красноречива ирония на съдбата онзи ден стана ясно и как се казва улицата, на която е регистриран премиерът Сакскобургготски – в село Баня той живее на улица “9-ти септември”. Няма никаква шега. Така е било и миналата година, само че вчера го казаха по новините. Наистина в налудничаво време живеем... Интересното е дали все още се намират граждани, които искат да го направят нормално.